Решение № 1650 от 09.08.2019, Административен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

............/………………………….., гр. Варна

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд – Варна, седемнадесети състав, в открито съдебно заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател:

М. Иванова-Даскалова

Секретар: Оля

Йорданова

Като разгледа докладваното от административния съдия Административно дело №964 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 от АПК, във вр. с чл.62, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Образувано е по жалба на Т.С.К. с ЕГН ********** изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в град Варна срещу Заповед №Л-1483/19.03.2019г. на Гл. директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ – София, с която на основание чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС е наредено да бъде преведен в Затвора в гр.Стара Загора за изтърпяване на наложеното наказание.

Жалбоподателят твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна. Не оспорва, че роднина на лицето за запазване на контакта с което е преместен от затвора в Стара Загора в затвора във Варна се е оказал служител на затвора в град Варна, но твърди, че не е контактувал и няма никакви отношения с него, нито проблеми или конфликти. Като лишен от свобода спазвал реда и не е имал никакви отношения по повод изпълнение на служебните задължения на служителя, нито конфликт на интереси. Счита, че с предходната заповед правилно е преведен в затвора в гр.Варна и нямало основание да бъде връщан обратно в затвора в гр.Стара Загора. В хода по същество моли заповедта да бъде отменена като неоснователна и недоказана, издадена в нарушение на материалноправните и процесуални разпоредби. Тя противоречала на предходната заповед за преместването му в затвора в гр.Варна, при издаване на която Гл. директор на ГД „ИН“ извършил щателна и пълна проверка както на него, така и на лицата, с които контактувал. Преместването му в затвора - Варна на основание чл.

62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС изцяло било съобразено със законовите разпоредби следващи препоръките на европейските правила за настаняване на лишените от свобода с цел улесняване за поддържане на контакти с близки, с каквито той имал свиждания редовно в затвора гр.Варна, които са описани в регистъра за свиждания. Макар да бил от Казанлък, там той нямал никакви роднини, нито близки. Такива били единствено приятелите му, които живеели във Варна и му идвали на свиждане. Тях той имал предвид като близки, като подал молбата за преместване в затвора във Варна, която е уважена. До съдебното заседание С. К. не му идвала на свиждане в затвора във Варна, тъй като била в чужбина. Изтъква, че ако бъде върнат в затвора в гр.Стара Загора, никой от приятелите му нямало да може да му идва на свиждане. Счита, че в случая не е налице „конфликт на интереси“, по смисъла на специалния закон касаещ разкриването на конфликта на интереси, поради което посочването на това като мотив в заповедта я правело неправилна и незаконосъобразна. Мотива за издаването й във връзка с чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС почивал изцяло на хипотези и предположенията, не бил доказан и необоснован. Представената справка по делото подкрепяла твърденията му, че не е налице комуникация между него и въпросния служител, с когото не се познавали и нямали никакви отношения, а това само по себе си не давало предпоставки за конфликт на интереси. Сочи, че не е имал нарушения откакто е в затвора–Варна и нямало такава създадена ситуация за да бъде преместван. Имал направен план-график на присъдата, който се съблюдавал от ИСДВР в затвора Варна и бил включен в курс за обучение и квалификация за стругаро-фрезисти. С оглед това счита, че трябва да остане в затвора в град Варна да продължи да изтърпява наказанието си, а да бъде постановена отмяна на Заповедта.

Ответникът

Гл. директор на ГД „Изпълнение на наказанията“– София чрез упълномощен старши юрисконсулт депозира писмен отговор със становище за издаване на заповедта при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалноправните разпоредби. Правилно била издадена заповедта на основание чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС по съображения за конфликт на интереси между служител и лишен от свобода. Тя била постановена с цел да се предотвратят нерегламентирани контакти между тях, какъвто би бил в разрез със закона и с етичните правила за поведение на държавните служители в ГД“ИН“. При справка се установило, че С. К.а към месец юни 2019г. не посещава лишения от свобода, т.е. лицата не поддържали контакт, което било още едно основание за преместването на Т.К. в затвора в гр. Стара Загора. Претендира се отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана. В съдебно заседание юрисконсулта оспорва жалба и поддържа отговора. Считам, че са налице материалноправните предпоставки на чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС. Тъй като основанието за преместването на жалбоподателя в затвора в гр.Варна било установеното при проверка на основание чл.40 от ППЗИНЗС, че той поддържа контакти със С. К.а с постоянен адрес ***. Преместването му от затвора в гр.Стара Загора в затвора в гр.Варна било с оглед запазване на тези отношения. Към момента на изготвяне на предложението от началника на Затвора Варна до Гл. директор на ГД„ИН“ за преместване на жалбоподателя в затвора в гр.

Стара Загора било установено, че същите не поддържат контакти, че тя не идва на свиждане. Другите му познати не били посочени като мотив за преместването му, поради което дори да провежда ой свиждане с тях, това били обстоятелства извън обсега на настоящото административно производство, което не попадало в мотивите на обжалваната заповед. В нея не се правел анализ на поведението на лишения от свобода, нито имало констатация или регистрирани данни за комуникация между лишения от свобода и служителя К.. Мотива за издаване на заповедта за преместване на жалбоподателя бил да се предотвратят евентуални негативни последствия във връзка с изтърпяване на наказанието. По аргумента на жалбоподателя, че е включен в курс за квалификация в затвора в град Варна, представителят на ответника сочи, че затвор предлага условия за повишаване на квалификацията и във всяко място за лишаване от свобода можел да бъде включен в такъв курс. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Като взе предвид твърденията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, разпределението на доказателствената тежест и приложимата правна уредба, съдът достигна до следните установявания и изводи:

Във връзка с преценката на допустимостта на жалбата, Съдът взе предвид заявеното в жалбата от Т. К., че на 22.03.2019г. се е запознал със Заповед №Л-1483/19.03.2019г. на Гл. директор на ГД „ИН“ – София и отразеното върху нея, че на 22.03.2019г. е постъпила в затвора в град Варна и поставените под нея подписи от К., че е увесомен за снея и ще я обжалва. Жалбата срещу нея до Административън съд- Варна, подадена по пощата на 04.04.2019г. се явява депозирана в 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК, от активно легитимирано лице, което адресат на административният акт и чиито интереси той засягат неблагоприятно. Това обосновава извода, че за Т.К. е налице правен интерес и активна легитимация за оспорване на Заповедта и жалбата му срещу нея е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Със обжалваната Заповед №Л-1483/19.03.2019г. Гл. директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ – София по предложение на началника на затвора гр.Варна и на основание чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС наредил Т.С.К. с ЕГН ********** изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в град Варна да бъде преведен в Затвора в гр.Стара Загора за изтърпяване на наложеното наказание.

В обстоятелствената част на Заповедта е посочено като съобразено от издателя й, че лишеният от свобода К. е постъпил в затвора гр.Стара Загора на 27.08.2009г. за изтърпяване на наказание в размер на 18 години и 6 месеца лишаване от свобода, наложено с присъда по НОХД №748/2009г. на Окръжен съд гр.

Стара Загора, а със Заповед №Л-1016/27.02.2019г. е наредено преместването му в затвора гр.Варна на основание чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, основание за издаване на която било запазването на контактите на осъдения с негова близка- С. К. с постоянен адрес ***. В последствие постъпило предложение от началника на затвора-Варна за преместване на лишения от свобода К. в друг затвор, поради установеното, че С. К. е близка родственица /сестра/ на служител от надзорно - охранителния състав на затвора. Направена е преценката, че това е конфликт на интереси, че ситуацията е предпоставка за възникване на негативни последствия по отношение изтърпяване на наложеното наказание и сигурността в затвора.

С преписката е представено предложението на Началника на затвора –Варна постъпило на 12.03.2019г. в ГД „ИН“-София, с което е предложено на основание на основание чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да бъде преместен Т. К. за доизтърпяване на наказанието в друг затвор, предвид констатацията, че лицето, за запазване на контакта с което е преведен в затвора в град Варна е установено, че е близък роднина- сестра на надзирател в затвора в град Варна, което е квалифицирано като „конфликт на интереси“. Към предложението няма приложени документи.

Във връзка с твърденията и исканията в жалбата с определението за насрочване на делото е указано на ответника да представи по делото становище по направените доказателствени искания в жалбата за се изиска от Затвора в град Варна да представят изготвения план на присъдата по чл.129 от ППЗИНЗС на Т.С.К., писмена справка в която да се посочи:

-от кой е изготвен и кой съблюдава плана на присъдата по чл.129 от ППЗИНЗС на Т.С.К.;

-на каква длъжност е мл. инспектор Д. К. К., има ли той пряк контрол и носи ли отговорност във вземането на решения за статута на лишените от свобода в 8-ма група, ІІІБ коридор, дава ли постови наряд на тази група, отговаря ли пряко за социалната дейност и вътрешния ред и имат ли решенията му последици за сигурността в затвора и за безопасността на К.;

- до настоящия момент има ли констатация обективирана в докладна записка, от която да се направи заключение или обосновано предположение, че има наличие на т.нар.“конфликт на интереси“;

- констатирана ли е комуникация между Т.С.К. и мл. инспектор Д. К. К. и ако е констатирана такава, да се посочи кога е била и по какъв повод.

С писмения отговор от ответника е представена писмена справка от Началника на затвора-Варна с която е приложен плана /преланиране/ на присъдата на лишения от свобода Т. К.. В писмената справка Началника на Затвора Варна сочи, че плана на присъдата е изготвен и се съблюдава от инспектор Т. - ИСДВР в затвора Варна.

В справката от Затвора –Варна за мл. инспектор К. е посочено, че е назначен на длъжност „надзирател“ в Затвора във Варна и изпълнява функционалните си задължения по утвърден месечен график за дежурствата в „корпуса“ на Затвора-Варна.

По време на наряда той осъществявал надзор над лишените от свобода от всички общо на брой девет групи, вкл. на VІІІ-ма група /в която е жалбоподателя/ и осигурявал сигурността в корпуса. Съгласно длъжностната му характеристика основната цел на длъжността била чрез изпълнение на пряка и непосредствена охранителна дейност да осигурява ред, сигурност и безопасност в местата за лишаване от свобода, в съответствие с нормативните актове, заповеди и документи, регламентиращи служебната дейност. Служителят носел постовата служба в местата за лишаване от свобода и конвоира лишените от свобода в случаите, предвидени в нормативните актове. Предотвратява, пресича и ликвидира опитите на лишените от свобода за извършване на престъпления. Обезпечава сигурността при провеждането на режимната, трудовата, възпитателната и други дейности. Осъществява надзор за реда и дисциплината на лишените от свобода в жилищните, общите и производствени помещения. Наблюдава, проследява и контролира движението на лишените от свобода. Осигурява графиците за контролирано движение и го ограничава по време на физическа проверка. Индивидуално и групово идентифицира и конвоира лишените от свобода. Приема ги и ги предава на територията на поста по време на дежурство.