Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 250 от 13.11.2025, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно гражданско дело 430/2025
Вид
Решение № 250
Подписан
13.11.2025
В сила
13.11.2025
Състав
Аделина Тушева, Елизабета Кралева, Таня Живкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 2,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435,ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435-438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435-438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435-438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 444,т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 500 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 39, ал. 2 · Закон за собствеността
  • чл. 40 · Закон за устройство на територията
  • § 5,т.30 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. хх 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20251600500430 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба срещу действия на съдебен изпълнител с правно основание чл. 435 и сл. ГПК.

Жалбоподателят И. Н. С. от гр. хх в качеството си на длъжник по изп.дело № 26/2025г. по описа на СИС при РС Лом с жалба от 09.09.2025г. е обжалвала принудителните действия , предприети по делото, изразяващи се в насрочване на опис на 1/2 идеална част от недвижим имот – поземлен имот с площ хх кв.м, находящ се в село Д.УПИ хх, хх по плана на селото, заедно с построените в него жилищна сграда от 77 кв.м площ о паянтова второстепенна постройка/лятна кухня/ със ЗП от 35 кв.метра. Твърди се в жалбата, че жалбоподателката като длъжник по делото не разполага с друг жилищен имот, живее сама на адрес в гр. хх. Имотът в село Д. е единствен неин жилищен и като такъв е несеквестируем. Предприетите от съдбния изпълнител действия нарушават разпоредбата на чл. 444,т.7 ГПК, според която жилището на длъжника е несеквестируемо. Позовава се на т.1 от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013г. . Иска се отмяна на насрочения опис на недвижимия имот.

Взискателят И. П. А. , чрез пълномощник адвокат Н. Ларзарова-Дженкова с подадено в срок писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че сградата в имота не представлява жилище на длъжника, тъй като се притежава в съсобственост , а от друга страна с жалбата не са представени доказателства кои са членовете на семейството на жалбоподарелката и къде живее същата.

В обясненията си ДСИ сочи, че извършената справка в Агеницята по вписвания относно притежавани имоти от длъжника обосновава вероятна основателност на жалбата, 1 като насрочените два описа на процесния имот – на 16.07.2025г. и на 01.10.2025г. не са се състояли, поради неоказано съдействие от взискателя.

Окръжният съд, след преценка твърденията на жалбоподателя , становището на взискателя, обясненията на съдебния изпълнител и приложеното в копие изпълнително дело и въз основа на закона, приема следното:

Налице е жалба , подадена от длъжник срещу действия на съдебния изпълнител , която с оглед изложените в нея съображения за несеквестируемост , съдът приема за допустима за разглеждане съгласно чл. 435,ал. 2, т. 2 от ГПК – насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо.

Разпоредбите на чл. 435-438 от ГПК предвиждат защита срещу неправилни действия на съдебния изпълнител, като съдът сезиран с жалба проверява съответствието на атакуваните действия с нормите, регламентиращи законосъобразното развитие на изпълнителния процес.

Изпълнителното дело е образувано по молба на И. П. А., подадена на 03.02.2015г. въз основа на изпълнителен лист, издаден от СГС на 30.05.2014г. по в.гр.дело № 2267/2013г.

, с който И. Н. С. е осъдена да заплати на взискателя парични суми.

Първоначално делото е било висящо пред ЧСИ в гр. хх и е извършена продажба на недвижим в село Ч., община К.поземлен имот, ведно със сграда-постановление за възлагане от 28.07.2021г., влязло в сила.

По молба на взискателя изпълнителните действия са продължили пред ЧСИ Ани Василева с район на действие-района на Окръжен съд ххс оглед принудителни действия по отношение 1/4 идеална част от недвижим имот в гр. хх Образувано е изп.дело № 99/2023г. по описа на ЧСИ Ани Василева, извършена е публична продан /ПП/ и е постановено постановление за възлагане от 12.06.2024г. , влязло в сила.

По молба на взискателя с оглед предприемане на принудителни действия по отношение притежавани от длъжника два имота в село Д. делото е прехвърлено на ДСИ при СИС при РС Лом , където е образувано под номер 26/2025г. . С разпореждане на ДСИ от 15.05.2025г. е насрочен за 16.07.2025г. опис на собствени на длъжника недвижими имоти в село Д. – 1/2 идеална част от поземлен имот с площ хх кв.м, УПИ хх, хх, ведно с жилищна сграда от 77 кв.м застроена площ и паянтова второстепенна сграда /лятна кухня/ с площ 35 кв.м., както и върху празно дворно място –УПИ хх,хх с площ от 850 кв.м. . За така насрочения опис длъжникът е уведомен на 18.06.2025г. . С протокол от 16.07.2025г. ДСИ е посочил, че насроченият за тази дата опис не е извършен. По молба на взискателя е насрочен опис за 01.10.2025г., за който длъжникът е уведомен на 28.08.2025г. и в срок е подал настоящата жалба, както и възражение до ДСИ за несеквестируемост на 1/2 идеална част от имота в село Д.. С протокол от 01.10.2025г. ДСИ е удостоверил, че насроченията за тази дата опис на имоти на длъжника не е извършен. Нов опис на този имот не е насрочван. От приложената по изпълнителното дело справка към 06.10.2025г. от Агенцията по вписвания е видно, че върху притежаваната от И. Н. хх 1/2 идеална част от имота в село Д. е вписана на 2

27.02.2017г. възбрана в полза на взискателя, а правото й на собственост се установява с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, вписан 05.08.2015г. , препис от който е приложен в том първи на изпълнителното дело /л. 99/ .

При така установените фактически обстоятелства , от правна страна съдът приема следното:

Доколкото длъжникът атакува насрочване на опис на притежаваната 1/2 идеална част от поземлен имот с площ хх кв.м, УПИ хх, хх, ведно с жилищна сграда от 77 кв.м застроена площ и паянтова второстепенна сграда /лятна кухня/ с площ 35 кв.м. с оплакване за несеквестируемост, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на извършените от ДСИ действия във връзка с преценката секвестируем ли е имота за събиране на предявеното вземане, в каквато насока са задължителните разяснения, дадени в т.1 от ТР №2/26.06.2015г.по тълк.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС. По исканията за отмяна на извършените от съдебния изпълнител действия по насочване изпълнението върху имота чрез насрочване на опис, съдът следва да се произнесе само доколкото атакуваното изпълнително действие е несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава.

Съгласно императивната норма на чл. 444, т. 7 от ГПК, изпълнението не може да бъде насочено към жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него.

Ако все пак размерът на жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от ЗС. Тази норма е установена от съображения на обществения интерес за социална справедливост с цел на длъжника и неговото семейство да се осигури закрила чрез осигуряване на минималните необходими условия за нормалното им съществуване. По смисъла на чл. 444,т.7 ГПК в семейството на длъжника, влизат само тези лица, които са свързани с длъжника чрез създадени семейни връзки на брак, произход или осиновяване – съпруг и деца, които живеят заедно с него в едно домакинство.

В случая съобразно приложените към изп.дело справки за семейното състояние на длъжника И. С. може да се предположи, че семейството й е едночленно- няма съпруг, а не се установява да обитава едно домакинство с пълнолетните си деца - син и дъщеря. От всички събрани в хода на изпълнителното производство доказателства, включително актуалната към 06.10.2025г. справка на Агенцията по вписвания , се установява,че към настоящия момент длъжникът по изпълнението е собственик на двата имота в село Д., върху които е насочено принудителното изпълнение по преобразуваното с номер 26/2025г. изпълнително дело по описа на СИС при РС Лом.

Издадена на основание чл. 444,т.7 ГПК Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство,приета с МПС №31/15.02.2008г., в сила от 01.03.2008г., определя жилищната нужда на длъжника и членовете на неговото семейство при насрочено принудително изпълнение върху жилището на длъжника съгласно чл.444,т.7 ,предл.2 от ГПК, като в чл. 2,ал.1 нормите са следните:на едночленно семейство-25 кв.м.жилищна 3 площ;на двучленно семейство-40 кв.м.жилищна площ;на тричленно семейство-55 кв.м. жилищна площ. В случая съобразно справката за семейно положение на длъжницата и чл.2,ал.1,т.1 от наредбата , нормата за жилищни нужди на едночленно семейство са 25 кв.метра. В ДР на Наредбата са изброени помещенията в жилището, предназначени за обитаване, чиито сбор на площта им формира жилищната площ. В параграф 1, ал.2 от ДР на Наредбата са посочени и помещения, чиято площ не се включва в жилищната площ, сред които спадат обслужващи и спомагателни помещения като бани, тоалетни, преддверия, коридори, килери, складове, изби, тавански помещения и други подобни.

Жилищната сграда в УПИ хх, хх в село Д. според документа за собственост е със застроена площ 77 кв.метра, като по делото няма доказателства какви помещения има тази сграда, за да се определи колко жилища по смисъла на § 5,т.30 от ДР на ЗУТ и чл. 40 ЗУТ има в сградата . Липсват и доказателства за вида на второстепенната постройка , посочена в документа за собственост като лятна кухня със застроена площ 35 кв.метра. И. С. притежава 1/2 идеална част от имота – поземлен имот, жилищна сграда и второстепенна постройка , а останалата идеална част е собственост на сестра й Д. Н. С.. Несеквестируемо според чл. 444,т.7 ГПК е само жилището с минимална площ 25 кв.метра съобразено с §1 от ДР на Наредбата, като евентуалната несеквестируемост на жилището ще доведе до несеквестируемост и на дворното място, в което е построена, което следва от несамостоятелността на застроения поземлен имот.

При липса на доказателства за вида на помещенията в жилищната сграда , както и вида на второстепенната постройка и дали същата представлява жилище по смисъла на закона, то по делото еднозначен извод за несеквестируемост на недвижимия имот и сградите в него не може да се направи.

От друга страна по изпълнителното дело е насрочен само опис на имота, като съгласно тълкуването, дадено в т.1 на ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 2/2013г. описът на недвижима вещ като изпълнително действие не нарушава несеквестируемостта . Допустим е описът на несеквестируемо жилище, тъй като при него съдебният изпълнител установява жилищната площ съгласно изискването на чл.444,т.7 от ГПК вр.с Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, като може и да провери с кого живее длъжникът – друго обстоятелство от значение за несеквестируемостта.

От друга страна е налице и задължение на съдебния изпълнител сам да извърши проверка дали осребряване на имота е допустимо изпълнително действие с оглед забраната за несеквестируемост на единственото жилище на длъжника.

Предвид гореизложеното не се установява с насрочване на опис на недвижимия имот, предмет на жалбата, да е допуснато от съдебния изпълнител нарушение на разпоредбата на чл. 444,т.7 ГПК , доколкото описът на жилище не нарушава несекевестируемостта, а чрез него съдебният изпълнител ще установи какви жилища се намират в имота и при съобразяване изискванията на Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство ще прецени каква част от жилищната сграда в имота, евентуално 4 второстепенната постройка в същия отговаря на изискванията за жилище и задоволява нуждите на длъжника, съответно налице ли са предпоставките на чл. 39,ал.2 от Закона за собствеността предвид установеното право на собственост на длъжника за обявяване публична продан на имота при спазване и разпоредбата на чл. 500 ГПК.

Водим от гореизложените мотиви, Окръжният съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Н. С. от гр. хх срещу действия на съдебния изпълнител по изп.дело № 26/2025г. на СИС при РС Лом, изразяващи се в насрочване на опис на недвижим имот – поземлен имот с площ хх кв.м, УПИ хх, хх по плана на село Д., ведно с жилищна сграда от 77 кв.м застроена площ и паянтова второстепенна сграда /лятна кухня/ с площ 35 кв.м., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.