Решение № 2539 от 23.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2539 гр. Пловдив, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330114581 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от ищеца срещу „Фератум България“, с която е предявен установителен искове с правна основание чл.

124, ал. 1 връзка чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11, връзка чл. 22 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит №*****г., съгласно който ищцата е трябвало да изплати кредита при ГПР 49,66 % .

Излагат се подробни съображения, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, както и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поради гореизложеното моли съда да приеме, в отношенията между страните за установено, че договор № 981508 от 31.12.2020г за предоставяне на потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. В условията на евентуалност моли съда да прогласи клаузата на чл. 5 от същия договор за нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответното дружество, в който се излагат подробни съображения, че искът е неоснователен и като такъв, следва да се отхвърли.Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 981508 от 31.12.2020г г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 2150 лева, която следвало да бъде върната на 12 вноски. С договора бил уговорен ГПР в размер на 49,66 %. Съобразно чл. 5 от договора, заемът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на ответника. С одобряването от ответника на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лице, предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършвало чрез одобряване на кредита.

Въз основа на така уговорената клауза на чл. 5 от договора, между „Фератум Банк“ ЕАД и ищеца бил сключен договор за гаранция /поръчителство/, по силата на който се обезпечава Договор за предоставяне на потребителски кредит № 981508 от 31.12.2020г г., сключен между страните в производството. За обезпечаване на кредита, по силата на договора за гаранция, ищецът е следвало да заплати сумата в размер на 1075 лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът счита от правна страна следното:

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

Клаузата на чл. 5 от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури обезпечение с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на кредитора. Прочитът на съдържанието на посочената клауза и 2 съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.

Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,66 %, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на 3 допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредите), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че Договор за предоставяне на потребителски кредит № № ****** сключен между страните, е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че така предявеният иск за признаване за установено в отношенията между страните, че процесният договор за кредит е недействителен, се явява основателен и като такъв, следва да бъде уважен.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има ищецът. Доказателства за такива са представени за заплатена държавна такса в размер на 150 лева. Останалите разходи/куриерски услуги и банкова такса не следва да се присъждат, тъй като са могли да бъдат избегнати.

4

Следва да бъде определено и възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат в размер на 400 лева, съобразно чл. 7, ал. 2, Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения и сложността на делото, които следва да се присъдят на адв. М..

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от К. Л. Х. с ЕГН:

******срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406, установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК, че Договор за предоставяне на потребителски кредит № *******г., сключен между страните, е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал.1 ГПК на К. Л. Х., с ЕГН: ***** сумата в размер на 550 лева, представляваща разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5