Решение № 1079 от 13.06.2022, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 1030/2022
- Вид
- Решение № 1079
- Подписан
- 13.06.2022
- В сила
- 13.06.2022
- Състав
- ЯВОР ИВАНОВ КОЛЕВ, ЯНКО АНГЕЛОВ АНГЕЛОВ, ЙОРДАН РОСЕНОВ РУСЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.251 · Закон за обществените поръчки
- чл.49 ал.2 · Закон за обществените поръчки
- чл.5 ал.2, т.14 · Закон за обществените поръчки
- чл.348 ал.1,т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348 ал.1,т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1079 Година
2022, 13.06., Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав на 11.05.2022 година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и с участието на прокурора КИЧКА КАЗАКОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР
КОЛЕВ к. адм. дело номер 1030 по описа за 2022 година и като обсъди:
Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от Агенция за държавна финансова инспекция/АДФИ/, срещу Решение №318/10.02.2022г., постановено по АНД
№5332/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII н.с., с което е отменено наказателно постановление/НП/ №11-01-59/20.07.2021г., издадено от Директор на АДФИ – гр.София, с което на проф. д-р З.А.К., на основание чл.251 от Закона за обществените поръчки/ЗОП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 251,42 лева за нарушение по чл.49 ал.2 ЗОП. Със същото решение лицето е предупредено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно и се настоява за отмяната му и потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – З.А.К., чрез пълномощник адв.К., излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.
Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното.
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и производството е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият състав установи, че с оспореното НП №11-01-59/20.07.2021г., издадено от Директор на АДФИ – гр.София, на проф. д-р З.А.К., на основание чл.251 ЗОП е наложено административно наказание глоба в размер на 251,42 лева, за това, че на 08.08.2018г. в град Пловдив, в качеството си на ректор на ПУ „Паисий Хилендарски“ и публичен възложител съгласно чл.5 ал.2, т.14 ЗОП, с Решение №Рзз-4381/08.08.2018г. за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка на компютърна и периферна техника за ПУ „Паисий Хилендарски“ гр.Пловдив“, е одобрил документацията за участие в процедурата, включително Техническата спецификация за изпълнение на поръчката по обособена позиция №2 „Преносими компютри“, позиция 2.4. „Фиксирана конфигурация 4“, в която е посочил конкретен модел процесор, с точно определени характеристики, а именно: Intel Core i7-7500U (2-ядрен, 2.70 – 3.50 GHz, 4 МВ кеш), без да е добавил думите „или еквивалентно/и“, с което е прието, че с действията си лицето е нарушило разпоредбата на чл.49 ал.2 ЗОП.
За да отмени оспореното НП, състав на районния съд е приел от една страна, че по несъмнен начин е налице деяние, описващо признаците на вмененото на лицето нарушение, както и че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, но от друга е приел, че самото деяние разкрива смекчаващо обстоятелство, разкриващо по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид, а именно – конкретната обществена поръчка е била с предмет, изискващ специфични знания в областта на компютърната техника, с каквато К. не е разполагал, поради което се е доверил на експерти, което навежда на ясен аргумент за липса на умисъл, съответно наличие на пропуск, който макар и да не оправдава лицето, все пак показва една по-ниска степен на обществена опасност на деянието от субективна страна, доколкото ректорът като филолог по специалност е разчитал на екипа си от специалисти. Мотивирано е също така, че от документацията се установява, че поръчката е обявена с 6 обособени позиции, като единствено по отношение на позиция 2 и не по отношение на цялата позиция, а само на конфигурацията, посочена в 2.4 е отразена конкретна марка, която не е за целия компютър, а само за един компонент от него, а именно – процесора. Последният пък е установено, че като марка заема 60% от световния пазар на процесори, което практически означава, че всеки компютър по подразбиране се предлага само с такъв процесор. В подкрепа на изложеното се посочва, че представляват самите представени оферти, от които се установява, че и тези продукти, за които е нямало поставено изискване към конкретна марка на процесор, пак са се предлагали със същия процесор „Интел“, защото това е бил масовият процесор, който е бил използван в този период. Последното, според ПРС категорично е навело на една по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние, доколкото е установено, че единственият компонент от поръчката, който е конкретизиран, така или иначе е бил единствен на българския пазар към процесния период.
Като е стигнал до тези правни изводи, районният съдия е постановил правилен съдебен акт. Настоящият съдебен състав споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и преценката, че нарушението се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и че процесното деяние следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. Това е така, защото за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 ЗАНН, следва да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид/арг. чл.93 т.9 НК във връзка с чл.11 ЗАНН/.
Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да е осъществен съставът на административно нарушение, с оглед наличието на множество смекчаващи обстоятелства/нарушението е извършено за първи път, т.е. е инцидентно такова и не е резултат на недобросъвестно осъществяване на служебните задължения; фактът, че се касае за един единствен пропуск от цялата позиция; обстоятелството, че на пазара се предлага предимно посочената марка/, деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При това положение налагането на административно наказание, макар и в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежко спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.
Следва да се посочи, че административнонаказващият орган е игнорирал задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Процесният случай, както вече се посочи, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения, и очевидно е маловажен случай на нарушение. Като не го е квалифицирал като такова, административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл.28 ЗАНН.
Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, настоящият съдебен състав приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни основания не са налице.
С оглед на изложеното, не са налице касационните основания по чл.348 ал.1,т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №318/10.02.2022г., постановено по АНД №5332/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII н. с.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.