Решение № 260225 от 08.12.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 260225 8.12.2021г. град Пазарджик

В И М

Е Т О НА Н А

Р О Д А

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав

На шестнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА

РАЛИНОВА

СЕКРЕТАР:Катя Кентова

Като разгледа докладваното от съдия Ралинова

Гр. дело №250 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.415 ал.1 във вр. с чл.422 от ГПК във връзка с чл.430 ал.1 от ТЗ, чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Производството по настоящето дело е образувано по искова молба предявена от „У.Б." АД, с ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление гр.С. пл.“С. Н. “ №**, чрез пълномощника адв.И.С.И. със съдебен адрес ***,срещу Г.С.К. с ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес *** оф.*** адв.Л.К., в която са изложени обстоятелства че на **г., в гр.П., „У.Б.” АД, сключил с ответницата Г.С.К., с ЕГН ********** - като кредитополучател, договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице №****, по силата на който Банката предоставила на кредитополучателя банков ипотечен кредит в размер на общо 40 800 лева - за покупка и ремонт на недвижим имот, описан в чл.8 от договора за кредит. Усвояването на кредита било извършено чрез превод на сумата по посочена в договора банкова сметка *** Г.С.К., при условията и в сроковете, предвидени в договора за кредит. Ответницата, като кредитополучател по договора за кредит, се е задължила да върне ползвания кредит, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, в предвидения в чл.7 от договора за кредит срок - *******г., чрез заплащане на месечни анюитетни погасителни вноски, включващи главница и възнаградителна лихва, съгласно погасителен план по чл.7.1 от договора, дължими и платими на 1-во число от календарния месец, за който съответната погасителна вноска е дължима, съгл. чл.7.2 от договора.

Сочи се от ищеца, че за обезпечение на вземанията на Банката към кредитополучателя, произтичащи от договора за кредит и всички анекси към него, кредитополучателят и ипотекарен длъжник Г.К. била учредила в полза на Банката договорна ипотека върху следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с пълен идентификатор на обекта ****по КККР на гр.П., с адрес на обекта: гр.П., ул. “М.“ №***, вх.***, ет.**, ап.**, с предназначение: жилище, апартамент, с площ: 37,49 кв.м, състоящ се от дневна-трапезария-кухненски кът, спалня, баня- тоалетна и тераса, ведно със съответните прилежащи идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата.

Ищецът твърди, че кредитополучателят е обслужвал кредита нередовно, като е извършвал вноски не на падежа и не в необходимия размер. Било видно от извлечението от счетоводните книги на кредитора, приложени към заявлението за издаване на заповед за изпълнение и настоящата искова молба, имащо характера на справка по чл.366 ГПК, съдържаща необходимите изчисления за определяне размера на претендираните вземания, че кредитополучателят е изпаднал в забава на 01.04.2020г., като не е изпълнил задължението си за погасяване на месечните си вноски съгласно договора и погасителния план за месеците, както следва:

04.2020г.

- непогасена вноска с падеж на 01.04.2020г. в размер на 31,79 лева - главница;

05.2020г.

- непогасена вноска с падеж на 01.05.2020г. в размер на 58,10 лева - главница;

06.2020г. - непогасена вноска с падеж на 01.06.2020г. в размер на 52,67 лева - главница;

07.2020г. - непогасена вноска с падеж на 01.07.2020г. в размер на 58,60 лева - главница;

08.2020г. - непогасена вноска с падеж на 01.08.2020г. в размер на 53,18 лева - главница;

Сочи се, че предвид допуснатата трайна забава в плащането на дължимите суми по кредита и на основание чл.17.1 от договора за кредит, вземането на Банката е било обявено за изцяло предсрочно изискуемо, поради пълно и/или частично неплащане на горепосочените месечни погасителни вноски за главница. Фактът на волеизявление в тази посока е бил удостоверен чрез изрично посочване на дата в приложения документ по чл.417 от ГПК - 25.08.2020г., от която вземането се считало за изискуемо в пълен размер преди настъпването на падежа.

Твърди се, че кредитополучателят Г.К. е била уведомена с нарочно уведомление за предсрочна изискуемост от Банката за упражненото от нея право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, което уведомление й е било връчено, на осн. чл.18, ал.5 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ), чрез ЧСИ Д.Д., на ****г. - по реда на чл.46, ал.2 от ГПК, чрез нейната майка И. К.. В дадения в уведомлението за предсрочна изискуемост срок за доброволно изпълнение, такова не е осъществено от кредитополучателя.

Поради неплащане доброволно в указаният срок, ищецът сочи, че на 23.10.2020г., пристъпил към принудително събиране на всички свои вземания по договора за кредит, чрез подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК до Районен съд гр.П*, във вр. с което било образувано ч.гр.д.№*****г. и била издадена заповед №***** за изпълнение на парично задължение от ***. и изпълнителен лист №**** от *****г., с които съдът разпоредил/осъдил кредитополучателя К. да заплати на Банката следните суми: главница в размер на 38 535,94 лева по договора за кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.10.2020г., до окончателното изплащане на главницата, сума в размер на 375,90 лева-лихви за забава за периода от 01.04.2020г. до 22.10.2020г., както и разноски по делото -778,24 лева - за държавна такса и 1 336,55 лева - за адвокатско възнаграждение. Образувано било и изпълнително дело №******* по описа на ЧСИ Б. А., рег.№*** в КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд П., но в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, ответницата Г.К. била подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение, за което били уведомени на 08.03.2021г. и това обусловило правният им интерес от водене на настоящото дело.

Във връзка с изложеното се моли, съдът да постанови съдебно решение, с което да приеме за установено, че Г.С.К. с ЕГН **********, дължи на „У.Б.” АД, с ЕИК ***, следните суми: главница в размер на 38535,94 лева по договора за кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.10.2020г., до окончателното изплащане на главницата, сума в размер на 375,90 лева-лихви за забава за периода от 01.04.2020г. до 22.10.2020г., както и разноски по делото -778,24 лева - за държавна такса и 1 336,55 лева - за адвокатско възнаграждение.

Претендират разноски и в настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК от ответницата

К. по делото е постъпил писмен отговор в който прави следните възражения:

Оспорват предявения иск по основание и размер, като неоснователен и недоказан.

Изложени са обстоятелствени съображения, аргументиращи тезата на ответника, че световната епидемия от Корона вирус представлявала непреодолима сила форсмажорно обстоятелство, което попадало в хипотезата на чл.306 от ТЗ. Развити са доводи, че издадените в тази връзка нормативни актове също се квалифицират като непреодолима сила.Поддържа се, че поради тази причина, ако някое задължение не е можело да бъде изпълнено, защото някой е изпълнявал приетите правни актове, същият не следва да носи отговорност за неизпълнението на тези си задължения.

Позовава се на приложението на текстовете на чл.6 от

ЗМИИ, съобразно които предсрочната изискуемост на целия кредит по време на извънредното положение не можела да настъпи, както и че до отмяната на извънредното положение при забава за заплащане на задължения на длъжниците по договор за кредит не се начислявали лихви за забава и неустойки, че задължението не можело да бъде обявено за предсрочно изискуемо,както и договорът не можел да бъде развален поради неизпълнение, в т.ч. и не можело да се извършва изземане на вещи.

В отговора се съдържа подробен прочит и на текстовете на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, обн. ДВ. бр.44 в частта им относно начина на броене, течението и продължаването на сроковете за погасяване на задължения от страна на правните субекти. Освен на института на непреодолима сила (чл.306 ТЗ), ответната страна се е позовавала и на института на стопанската непоносимост, уговорена в чл.307 от ТЗ.

В резюме се акцентира, че процесният договор за кредит е сключен преди обявяването на извънредното положение и при наличието на форсмажорно обстоятелство е обявен за предсрочно изискуем, по време на пандемия и обявено извънредно положение.Сочи се, че до настъпването на невъзможността за плащане на месечните вноски - 01.04.2020 г., длъжникът е плащал редовно, като съобразно ЗИП от 13.03.2020г. до 14.05.2020г. спряло течението на срокове. В тази връзка се поддържа тезата, че с оглед правилата въведени в законодателството в този период (със ЗИДЗЗ - ДВ,бр. 44 от 13.05.2020, в сила от 14.05.2020 г. и със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.) въпреки отмяната на извънредното положение, посоченият закон не се отменял, а само бил допълнен и изменен, поради което и непроменените разпоредби, съдържащи се в него оставали в сила така, както са били приети първоначално.

Ето защо, според ответника, при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от финансови институции, не се дължали лихви и неустойки за забава и не се прилагали непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи. По тези съображения е изведен и извода, че банката - взискател незаконосъобразно предприела действия срещу длъжника.

В проведените съдебни заседания страните, поддържат становищата си.

Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба, писменият отговор и доразвити в хода на производството, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д.№***** по описа на ПРС, се установява,че ищецът е подал заявление на *** година /п.кл., а е входирано на ******./ и е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №***** година, с разпореждане, длъжникът Г.С.К., да заплати на кредитора „У.Б.“ АД, ЕИК ***,следните суми: главница – 38535.94 лева, представляваща просрочена главница, сумата в размер на 375.90 лева - лихва за забава за периода от 1.04.2020г. до 22.10.2020г., ведно със законната лихва считано от -23.10.2020г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 1336.55 лева

/адв.възнаграждение/ и 778.24 лева/държавна такса/.

От приложеното ч.гр.д. №****. по описа на ПРС, се установява, че Г.С.К. е подала възражение в срок.

Установява се още, че съобщението до ищеца, затова че длъжницата е подала възражение, с указание да предяви иска си е връчено на Банката на 8.03.2021г. респ. едномесечният срок за депозиране на иска по чл.422 от ГПК изтича на 8.04.2020 г.,а искът е депозиран на 26.03.2021 година, т.е. в срок.

По делото е представен договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице №****от ***** година, сключен между „У.Б.“ АД и ответницата Г.С.К., като кредитополучател, по силата на който Банката е предоставила ипотечен кредит на К., в размер на 40800 лева, с общ лихвен процент в размер на 5.35 % и годишен процент на разходите в размер на 6.1940 %.

Установява се, че кредита следва да се погаси съобр.лихвен план до 27.06.2046 година.

Сумата е била преведена по сметка на ответницата, а в т.8 е предвидено, като обезпечение да бъде учредена договорна ипотека върху самостоятелен обект – жилище апартамент №** с площ от 37.49 кв.м., ведно с прилежащите изба №**, с площ от 4.32 кв.м. и 0.761 % ид.части от общите части на сградата и правото на строеж, с адм.адрес гр.П. ул.“М.“ №*** вх.“**“ ет.** ап.**.

В т.16.6 страните са уговорили, че при неплащане на която и да е вноска за главница и/или възнаградителна лихва или обезщетения за лихви, такси, комисионни/, правото за ползаване на неусвоените суми по кредита се погасява, като цялата непогасена част от кредита, заедно с възнаградителната и/или обезщетителната лихва, по преценка на Банката, могат да бъдат обявени за предсрочно и незабавно изискуеми, дължими и платими.Съобр. т.17.1.1 – Страните се съгласяват, че при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, не е необходимо допълнително изрично волеизявление от страна на кредитора, който материализира волеизявлението си, с уведомление до кредитополучателя на посочения от него адрес за кореспонденция.