Решение № 293 от 16.05.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. София, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лада Паунова

Членове:

Антоанета Данова

Калин Калпакчиев при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора К. П. Софиянски като разгледа докладваното от К. Калпакчиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200333 по описа за 2024 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационна жалба на адвокат Г. Ч. – защитник на подсъдимия Д. С. против присъда № 37/22.11.2023 г. на Софийския апелативен съд, постановена по в.н.о.х.д. № 1335/2023 г. по описа на съда.

С касационната жалба и допълнението към нея се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, като се твърди, че присъдата е постановена при неправилно установена фактическа обстановка и при превратно тълкуване на доказателствата. Според защитника мотивите на присъдата са непълни и бланкетни, а защитните възражения не били обсъдени; неправилен е изводът на апелативния съд, че за съставомерността на престъплението по чл. 278, ал. 6, пр. 3 НК, е без значение кога подсъдимият е придобил инкриминираните монети, съответно не съществува изискване за 7-дневен срок за предаването им; съдът е игнорирал необходимостта от установяване на факта на придобиване на монетите, предмет на обвинението, от подсъдимия; съдът не е обсъдил обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля А., установяващи този факт; изводът на съда за това, че подсъдимият знаел реда за упражняване на фактическа власт върху вещи, представляващи културни ценности, е произволен; съдът е нарушил закона, като не взел предвид различния режим за опазване, идентификация и регистрация на вещите, които са културни ценности и тези, 1 които са археологически обекти; обвинението е неясно по отношение на предмета на престъплението, който е определян едновременно като културна ценност и като археологически обект, а техният режим по ЗКИ и НК е различен; обвинението е несъставомерно по чл. 278, ал. 6 НК; несъставомерно е обвинението и по чл. 277а, ал. 7, пр. 2 НК, поради липса на субективна страна, тъй като освен оперативна информация не са налице доказателства за знанието на подсъдимия за предназначението на металдетектора. С жалбата се отправя искане за отмяна на присъдата на САС и за пълното оправдаване на подсъдимия С. по повдигнатите му обвинения.

Пред касационния съд подсъдимият и неговият защитник са редовно призовани, но не се сочат уважителни причини за неявяване си, поради което делото е разгледано в тяхно отсъствие при условията на чл. 353, ал. 3 НПК.

В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът от Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на доводите в касационната жалба. Прокурорът счита, че макар и непълни мотивите на втората инстанция по обвинението по чл. 277а, ал. 7 НК са достатъчни за разбиране на волята на съда, доколко в тази част САС е споделил мотивите на първата инстанция; че апелативният съд е изложил мотиви за обвинението по чл. 278, ал. 6 НК, които са съобразени с принципните съображения на ВКС при предходното касационно производство; че изводът на въззивния съд за съставомерност по чл. 278, ал. 6 НК почива на цялостен анализ на писмените доказателства и доказателствени средства – протокола за претърсване и изземване, писмата за неподадени заявления за идентификация на културни ценности, заключението на техническата експертиза; че съдът след като е разкрил законосъобразно фактите по делото, правилно е приложил закона.

Представителят на държавното обвинение отправя искане за оставяне в сила на въззивния съдебен акт – притежаващ елементи на нова присъда в едната си част и на потвърдително решение в другата си част.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е допустима – подадена от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 1 НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, макар и не по всички посочени в нея основания.

Настоящото производство пред ВКС е второ по ред.

При първото първоинстанционно разглеждане на делото по н.о.х.д. № 521/2020 г. ОС Благоевград е постановил присъда № 7/12.03.2021 г., с която е признал подсъдимия С. за виновен по двете обвинения – по чл. 278, ал. 6, изр.

1, пр. 3 НК и по чл. 277а, ал. 7, пр. 2 НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б.

2

„б“ НК и при условията на чл. 23, ал. 1 НК му е наложил едно общо наказание една година пробация, включваща задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и задължително периодични срещи с пробационен служител.

По въззивна жалба на защитника на подсъдимия било образувано в.н.о.х.д. № 469/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд, по което на 7.07.2021 г. било постановено решение № 236. С решението на основание чл.

337, ал. 1, т. 1 НПК и чл. 338 НПК присъдата на първата инстанция било изменена, като е намален срокът на наказанието пробация от една година на шест месеца.

По касационна жалба на защитника на подсъдимия било образувано н.д.

№ 765/2021 г., по което било постановено решение № 60171/15.03.2022 г. С решението били отменени въззивното решение на САС и присъдата на ОС Благоевград, като делото било върнато за ново разглеждане на Окръжния съд от стадия на съдебното заседание. С касационното решение били констатирани допуснати от инстанциите по фактите съществени процесуални нарушения, изразяващи се в превратно тълкуване на доказателствените източници, позоваване на негодни доказателства (показанията на свидетеля К., оперативна информация) и игнориране на допустими доказателства (обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля А.), запълване на неясноти по фактите с недопустими предположения. След отмяната на съдебните актове делото е било върнато на Окръжния съд за ново разглеждане, тъй като при постановяване на присъдата е допуснато съществено противоречие между диспозитив и мотиви относно вида на наложеното наказание.

При второто първоинстанционно разглеждане на делото е постановена присъда № 1 от 17.01.2023 г. по н.о.х.д. № 176/2022 г. ОС Благоевград, с която подсъдимият Д. Н. С. е признат за виновен в това, че на 21.02.2018 г. в жилището си в с. К., общ. Петрич противозаконно е държал специално техническо средство – металдетектор, състоящ се от пулт за управление „Фактор 3000“ и търсеща сонда марка „Bandito“, за който знаел, че е предназначен за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл. 277а, ал. 7, пр. 2 НК и чл. 55, ал. 2, т. 2, б.“б“ и ал. 3 НК му наложил наказание пробация по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК с продължителност 6 месеца при следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител с периодичност два пъти седмично. Със същата присъда подсъдимият е признат за невинен по обвинението да е държал на 21.02.2018 г. в с. К., общ. Петрич, в жилището си и в лек автомобил марка и модел /марка и модел/ с рег. № /№/ повече от три археологически обекта по смисъла на чл. 146, ал. 1 от Закона за културното наследство (ЗКН), представляващи движими културни по смисъла на чл. 7 от ЗКН, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния редна чл. 96, чл. 97, ал. 3 и чл. 98 ЗКН и Наредба № Н-3/03.12.2009 г. на МК – общо шест монети на стойност 59 лева, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал да е извършил престъпление по чл. 278, ал. 6, изр. 1, пр. 3 НК. На основание чл.

3

278, ал. 7 НК съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението, а на основание чл. 53, ал. 2, б. б“ НК е отнел в полза на държавата инкриминирания по чл. 277а, ал. 7 НК металдетектор, друга част от иззетите веществени доказателства, които са извън предмета на престъпленията са върнати на подсъдимия.

С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.

По протест на прокурор от ОП Благоевград срещу оправдателната част на присъдата и по жалба на защитника на подсъдимия срещу осъдителната част на присъдата, пред Софийския апелативен съд е било образувано в.н.о.х.д. № 1335/2023 г., приключило с нова въззивна присъда № 37 от 22.11.2023 г., с която на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК въззивният съд е отменил първоинстанционната присъда в частта, в която подсъдимият е бил признат за невиновен и е оправдан по обвинението по чл. 278, ал. 6, изр. 1, пр.

3 НК, като признал подсъдимия за виновен по това обвинение и му е наложил наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК пробация в размер на 6 месеца с мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и задължително периодични срещи с пробационен служител, а на основание чл. 338 НПК потвърдил присъдата на първата инстанция в останалата част.

Обобщено доводите в касационната жалба сочат на поддържано нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК – допуснато от въззивната инстанция съществено нарушение на процесуалните правила – непълни и бланкетни мотиви на въззивната присъда; липса на обсъждане на съществените възражения на защитата; превратно тълкуване и оценка на доказателствата, довело до незаконосъобразно осъждане на подсъдимия по чл. 278, ал. 6 НК, както и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК – нарушение на закона при приложение на чл. 278, ал. 6 НК и чл. 277а, ал. 7 НК към установените по делото факти.

С приоритет следва да се разгледа доводът в жалбата за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на новата присъда, доколкото изходът от делото се предопределя от неговата основателност.

В жалбата се поддържа, че мотивите на въззивната присъда са непълни и бланкетни, доколкото съдът не е отговорил на възраженията на защитата, съответно че доказателствата по делото са оценени превратно.

Касационната инстанция приема, че при оценка на доказателствените материали апелативният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните изисквания по чл. 13 и чл. 14 НПК за всестранно, обективно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Освен това, част от доказателствените източници не са били обсъдени изобщо, а други не са били оценени според действителното им съдържание. В този смисъл е налице и нарушение на чл. 339, ал. 3, вр с чл. 305, ал. 3 НПК, тъй като по съществени за наказателната отговорност въпроси въззивната инстанция не е изложила дължимите мотиви.

4

Известно е, че при касационната проверка ВКС не може да контролира и подменя вътрешното убеждение на инстанциите по фактите, а следи доколко са спазени процесуалните изисквания и правилата на формалната логика при осъществения анализ и оценка на доказателствата, въз основа на които се е формирало то.

В този смисъл въззивният съд не е подложил на пълен и всеобхватен анализ обясненията на подсъдимия С., в които той е изложил твърдения за времето и начина на придобиване на инкриминираните археологически обекти, като незаконосъобразно е стеснил предмета на доказаване по делото, приемайки че тези факти нямат отношение към съставомерността на деянието. Същевременно, отказвайки да коментира изобщо обясненията на подсъдимия, съдът не ги е съпоставил с останалите доказателствени материали – на л. 6 от мотивите, л. 21 от съдебното дело по в.н.о.х.д. № 1335/2023 г., се е задоволил само да посочи, че показанията на свидетеля Г. А. нямат отношение към обвинението, поради което не са обсъдени по същество, нито са съпоставени с обясненията на подсъдимия и другите доказателства по делото. Поради това въззивният съдебен състав е допуснал процесуално нарушение на чл. 14, ал. 1 НПК, включително и по чл. 305, ал. 3 НПК, като не е изложил съображения защо при наличие на противоречиви доказателствени материали едни се приемат, а други се отхвърлят.