Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 366 от 30.04.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 1100/2026
Вид
Решение № 366
Подписан
30.04.2026
В сила
08.10.2026
Състав
АНАТОЛИ ЙОРДАНОВ БОБОКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.104б т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175А, ал. 1, пр. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. Бургас, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно наказателно дело № 20262120201100 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН и е образувано по жалба на М.

М. Т., ЕГН **********, срещу наказателно постановление № *****/**** г., издадено от Началник с-р ПП в ОДМВР-Бургас, с което на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв./1533,88 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В жалбата се излагат основания за отмяна поради нарушение на материалния и процесуалния закон и допуснати съществени процесуални нарушение. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, н е се представлява. Излага подробни писмени съображения по същество и моли за отмяна на НП.

За административнонаказващия орган се явява юк.Ж., която моли за потвърждаване на обжалваното НП. Претендира за разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е допустима.

БРС, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Н а 09.11.2025 г. около 15,40 ч . в гр. Бургас по бул.Сан Стефано лек автомобил БМВ 3 ЕР с рег. № **** навлязъл в кръстовище с ул. Христо Ботев, като безпричинно увеличил рязко оборотите на двигателя, извършвайки резки маневри, не е осъществил непрекъснат контрол над автомобила и превъртал предните му гуми. Това негово поведение било забелязано от полицейските служители, които били в непосредствена близост до кръстовището, сред които св. М., който чул звука на двигателя от рязкото подаване на газ и превъртане на гуми, отбил жалбоподателя и му съставил АУАН за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП. Актът бил подписан от нарушителя, който вписал, че не е съгласен с констатираното.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в 1 административнонаказателната преписка, е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3 000 лева/ 1533,88 евро и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за движението по пътищата.

Установената по делото фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя М., предявените ВД – диск, съдържащ запис на движението във въпросното кръстовище и от присъединените писмени доказателства.

При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на полицейския служител, съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото той е пряк очевидец и е незаинтересован, като той пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Показанията му са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират и с писмените доказателства по преписката. Показанията му кореспондират и с предявения в с.з. запис, от който съдът възприе така описаното нарушение.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено лице. При издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В наказателното постановление, както и в АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл.

57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити. В тази връзка съдът не споделя просторните възражения на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения.

Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

В настоящия случай, от материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на производството гласни доказателства, се установява по безспорен начин, че жалбоподателят, управлявайки лек автомобил марка "БМВ 3 ЕР“, използвал път, отворен за обществено ползване за друга цел, а именно като безпричинно увеличавал рязко оборотите на двигателя, извършвал резки маневри, не е осъществявал непрекъснат контрол над автомобила, превъртал предните му гуми, извършвайки дрифт, като по този начин създал опасност за останалите участници в движението.

Поради изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят, като е използвал пътя, отворен за обществено ползване за други цели, а не в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Административнонаказващият орган коректно е ангажирал отговорността на жалбоподателя, като правилно е издирил и приложил и действащата за това нарушение административнонаказателна разпоредба на чл. 175А, ал. 1, предл. трето от 2

ЗДвП, предвиждаща наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок 12 месеца и "глоба" в размер на 3000 лева за водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В тази връзка съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е индивидуализирал наказанието, налагайки го в неговия абсолютен размер.

Настоящият съдебен състав счита, че процесната деятелност категорично не разкрива белезите на "маловажен случай" на административно нарушение, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не се характеризира с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. Действията по ползване на пътища, които са отворени за обществено ползване за друго предназначение се характеризират със сравнително висока степен на обществена опасност, което е причината за разписване в закона на забрана за водачите да извършват такива. Конкретното деяние не се отличава с явна незначителност на обществената му опасност. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Предвид извода на съда за неоснователност на жалбата на основание чл. 63д, ал.

4 ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на АНО претендираните разноски за възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 130 до 190 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80,00 евро.

По изложените съображения, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, БРС РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***** г., издадено от Началник с-р ПП в ОДМВР-Бургас, с което на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП на М. М.

Т., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв./1533,88 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

ОСЪЖДА М. М. Т., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР-Бургас сумата от 80 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.

Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3