Решение № 3 от 06.01.2026, Районен съд - Бяла Слатина

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Б.С., 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20251410101053 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 5012/25.07.2025 г. / на М. К. М., ЕГН ********** от гр.Б.С., *** срещу И. И. И., ЕГН ********** от гр.Б.С., жк. „К.“№3, вх.Г, ет.3, ап.53, с която са предявени осъдителни искове за следните суми: сумата от 4216,82 лв., представляваща получена цена по договор за покупко –продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №178, том 4, дело №391/2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 15.07.2025 г., като с решение по гр.д.№293/2024 г. по описа на РС – Б.С. ищеца е осъден да предаде владението по иск по чл.108 от ЗС, сумата в размер на 4216,82 лв. представляваща неустойка за периода от 12.04.2023 г. до 25.10.2024 г., сумата в размер на 2226,82 лв., представляващи платени разноски по ревандикационно дело, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 15.07.2025 г. и сумата в размер на 11 341,05 лв., представляващи пропуснати ползи по сключен договор за аренда за период от 01.10.2023 г. до 30.09.2038 г.

Претендират се разноски по делото.

В исковата молба се претендира възстановяване на платена парична сума по договор за покупко – продажба на недвижим имот, чиято вещнопрехвърлителна сила е отпаднала по съдебен ред. Претендира се обезщетение за вреди, разноските направени в съдебния процес по ревандикационния иск, обезщетение за пропуснати ползи от невъзможността да бъде реализиран доход от аренден договор, поради липсата на действителна собственост върху имота.

Посочва, че на 12.04.2023 г. между страните е бил сключен договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №178, том 4, дело №391/2023 г., с предмет земеделска земя, като ищеца бил заплатил сумата в размер на 8000,00 лв., като цена за два поземлени имота. Сочи се, че срещу него е предявен ревандикационен иск по чл.108 ЗС за единия поземлен имот, а именно: ПИ *** с площ от 10 801 кв.м. от действителния собственик. Твърди се, че с влязло в сила решение №270/25.10.2024 г. по 1 гр.д.№20241410100293/2024 г. по описа на Районен съд – Б.С., съдът е уважил иска, като постановил, че ответницата И. не е била собственик на имота и не е могла да прехвърли правото на собственост.

Посочва се съгласно сключения между страните договор, при отпадане на правното основание ответницата дължала връщане на сумата от 8000,00 лв., както и неустойка в същия размер, като поддържа, че единия имот е бил отнет и следвало да му бъде възстановена сумата в размер на 4216,82 лв.

Посочва, че в съдебното производство е бил осъден да заплати като солидарен длъжник разноски в размер на 2226,82 лв., които били платени от него.

Твърди се, че след сключване на договора за покупко – продажба е сключил аренден договор с „АГРОМ.“ООД и било договорено арендно годишно възнаграждение в размер на 70,00 лв. на декар със срок от 15 г. /01.10.2023 г. до 30.09.2038 г./. Посочва, че в резултат на отпадналото право на собственост, ищецът не е могъл да предостави имота за аренда.

Иска се от съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца процесните суми. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответницата е подаден писмен отговор, с който се оспорва иска като неоснователен. Посочва, че в действителност с ищеца са сключили договор за покупко – продажба на недвижим имот от 12.04.2023 г., касаещ Поземлен имот с №*** с предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – „нива“, трета категория, с площ от 10 801 кв.м., находяща се в местността „Кошанец“, в землището на гр.Б.С.. Сочи, че продажната цена по договора е била в размер на 4216,82 лв., със заложена клауза, при съдебно отстраняване на имотите на купувача, продавачът да върне продажната цена на имотите и неустойка в същия размер. Посочва, че по делото не са приложени платежни документи за изплатена действителна сума по договора.

Твърди се, че сумата по нотариален акт, претендирана от ищеца е платена на Г. Г. С., ЕГН **********, а не на ответницата. Посочва, че съгласно влязло в сила решение на Районен съд – Б.С., ответницата не била собственик на земята и на основание чл.108 от ЗС е върната на собствениците, като ищеца е осъден да предаде владението.

Оспорва твърдението да дължи неустойка, както и претендирано обезщетение за пропуснати ползи в размер на 11 341,05 лв. Сочи, че в сключеният договор за аренда не са изпълнени клаузите в него и не е произвел правно действие, както и че ищеца претендирал за едно бъдещо несигурно събитие, за периода от 15 г.

Твърди се, че фирмата, с която е сключен арендния договор е на неговия баща и реално нямало да произведе действие договора за аренда.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени при условията на обективно кумулативно съединяване са следните 2 осъдителни искове: иск с правно основание чл.45 вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата от 4216,82 лв., получена на отпаднало основание – поради влязло в сила решение №270/25.10.2024 г. постановено по гр.д.№293/2024г. по описа на РС – Б.С., съгласно което ответницата И. не е била собственик на процесния имот и не е могла да прехвърли правото на собственост; иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4216,82 лв. – неустойка уговорена в полза на купувача при отпадане на правното основание на сделката обективирана в Нотариален акт №178/12.04.2023 г.; иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за сумата от 11 341,05 лв. – обезщетение за пропуснати ползи поради неотдаване под аренда на имота, за периода от 01.10.2023 г. до 30.09.2038 г., иска по чл.191 от ЗЗД – сумата в размер на 2226,82 лв. – заплатени съдебни разноски по ревандикационния иск по чл.108 от ЗС по гр.д.№293/2024 г. по описа на РС – Б.С..

По иска с правно основание чл. 45 вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД:

В разпоредбата на чл.45 вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД са предвидени искове за връщане на получено без основание, на неосъществено или отпаднало основание, което предполага, че между страните е имало разменена имуществена престация. Предвид изложените твърдения в исковата молба съдът намира, че в случая ищеца се позовава на последния от трите фактически състава на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а именно претендира връщане на парична сума, предоставена от него на ответницата и получена от нея на отпаднало основание – поради влязло в сила решение №270/25.10.2024 г. постановено по гр.д.№293/2024г. по описа на РС – Б.С., съгласно което ответницата не е била собственик на процесния имот и не е могла да прехвърли правото на собственост. По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже съществуването на наличието на облигационна връзка - двустранна правна сделка, валидно договорно задължение, от което да възниква задължение за изпълнение; виновно неизпълнение /пълно или частично/ на договорното задължение; вреди /ефективни, предвидими/, настъпили от неизпълнението и причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди по вина на ответницата.

Страните не спорят, а и от писменото доказателство на л.11-12 се установява, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот №26, том II, рег.№1420, дело №219 от 12.04.2023 г. И. И. И. е продала на М. К. М. недвижими имоти, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №***, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване НИВА, с площ от 10 801 кв.м., трета категория на земята, с адрес на поземления имот: гр. Б.С., местност „КОЩАНЕЦ“, общ. Б.С., обл. В., по кадастралните регистри и кадастралната карта на гр.Б.С., одобрен със Заповед №РД-18-267/25.08.2017 г. на изп. директор на АГКК, при граници: №***, №***, №***,

№***, №*** и №*** и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №***, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване НИВА, с площ от 9690 кв.м., трета категория на земята, с адрес на поземления имот: гр. Б.С., местност „ШОПСКИ ПАРЦЕЛИ“, общ. Б.С., обл. В., по кадастралните регистри и кадастралната карта на гр.Б.С., одобрен със Заповед №РД-18-267/25.08.2017 г. на изп. директор на АГКК, при граници: №***, №***, №***, №***, №*** и

3

№***, за сумата от 8000,00 лв.

С приетото по делото съдебно решение №270/25.10.2024 г. постановено по гр.д.

№293/2024 г. по описа на РС – Б.С. се установява, че е признато за установено на основание чл.108 от ЗС по отношение на ответницата И. И. И., че Р.Д.Л. и И.Д.Р. са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №***, с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване НИВА, с площ от 10 801 кв.м., трета категория на земята, с адрес на поземления имот: гр. Б.С., местност „КОЩАНЕЦ“, общ. Б.С., обл. В., по кадастралните регистри и кадастралната карта на гр.Б.С., одобрен със Заповед №РД-18-267/25.08.2017 г. на изп. директор на АГКК, при граници: №***, №***, №***,

№***, №*** и №***. С постановеното решение ищецът е осъден да предаде владението на третите за настоящото производство лица - Р.Д.Л. и И.Д.Р. върху описания по - горе процесен имот. На основание чл.537 ал.2 от ГПК е отменен нотариален акт за собственост върху недвижим имот №25, том 2, рег.№1417, дело №218 от 12.04.2023 г., в частта в която И. И. е призната за собственик на процесния имот. С постановеното решение страните по настоящото производство са осъдени да заплатят сумата в размер на 1695,35 лв., разноски за производството по гр.д.№293/2024 г. по описа на съда.

В настоящото производство спорно между страните е обстоятелството относно платената по сделката цена в размер на 4216,82 лв., тъй като ответницата оспорва твърдението, че същата е изплатена на нея, както и че по делото липсват доказателства за изплатена действително сума. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на лицето Г. Г. С., за когото ответницата твърди, че именно той е получил сумата по сделката обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот №26, том II, рег.№1420, дело №219 от 12.04.2023 г. Свидетелят в показанията си заяви, че не е запознат за спора между страните, сумата за която се твърдяло, че не е платена на ответницата не е платена на него и не знае на кого е платена. Показанията на свидетеля следва да бъдат кредитирани с оглед останалия доказателствен материал по делото, както и с оглед факта, че в производството по делото не са налице обективни данни за конкретна заинтересованост на свидетеля от изхода на правния спор, предмет на производството по делото.

По делото не са представени доказателства в подкрепа на защитната теза на ответницата, че същата не е получила сумата по сделката. В нотариален акт за продажба на недвижим имот №26, том II, рег.№1420, дело №219 от 12.04.2023 г. е записано, че сумата по сделката е изплатена в брой от купувача на продавача преди подписване на нотариалния акт, както и страните са декларирали, че това е действителната цена на сделката, удостоверили със своите подписи. В случаят верността на отразените в нотариалния акт изявления и при съвкупната оценка на доказателствата по делото, съдът намира за доказано по делото, че ищецът е заплатил на ответницата стойността на сделка, в случая сумата от 4216,82 лв. С оглед изложеното, съдът счита, че искът с правно основание чл.45 вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл.92, ал. 1 ЗЗД: в тежест на ищеца е да докаже, че неустойката уговорена във формата на главния договор, а 4 именно писмена, да е настъпило предвиденото в договора основание за нейното плащане, като същата трябва да отговаря на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот №26, том II, рег.№1420, дело №219 от 12.04.2023 г. в т.III от същия е отразено, че страните са заявили, че са съгласни, при съдебно отстраняване на купувачът от имотите, продавачът ще следва да върне продажната цена на имотите и неустойка в същия размер.