Определение № 398 от 19.06.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 398 гр. Сливен, 19.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно частно гражданско дело № 20252200500228 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба против определение по чл. 248 от ГПК, с което е оставена без уважение молба за изменение на постановено решение в частта за разноските и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК, вр. чл. 248 от ГПК.

Частният жалбоподател заявява, че атакуваното определение е неправилно тъй като съдът неправилно е приел, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, омаловажил е реалния обем и стойност на положения труд и е счел, че адвокатската работа се изразява в еднотипна искова молба и еднотипно становище, без да отчете, че това е резултат на задълбочена предварителна подготовка, внимателна правна преценка и професионален опит. Приел е, че поради липсата на сложност, не следва цената на иска да бъде използвана като единствена основа за определяне на адвокатското възнаграждение и е посочил, че определеният по-нисък размер на адвокатското възнаграждение има и превантивен характер спрямо евентуално недобросъвестно упражняване на процесуални права. Частният жалбоподател заявява, че самата масовост на делата не е следствие от процесуална злоупотреба, а от поведението на търговските дружества, които включват в договорите си признати в трайната практика от съдилищата за неравноправни клаузи и поддържат този си подход.

Исканото възнаграждение от 1 527, 05 лв. без ДДС съответства на критериите по Наредба №1/2004г., в която вече е премахнато понятието за минималност, и не надвишава разумните и общоприети ставки за подобен род дела.

С оглед изложеното моли да се отмени като неправилно атакуваното определение и да се допусне изменение на постановеното решение в частта 1 за разноските като му се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1527, 05 лв. без ДДС, 1832, 46 лв. с ДДС..

В срока за отговор насрещната по частната жалба страна е подала писмен отговор, с който я оспорва изцяло като неоснователна и иска да се остави без уважение, а атакуваното определение – да се потвърди.

Настоящият въззивен състав намира частната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 275 ал. 2 от ГПК, подадена в преклузивния едноседмичен срок от процесуално легитимиран субект имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първостепенен съд.

Разгледана по същество същата е частично основателна.

С решението, чието изменение в частта за разноските е поискал ответникът по реда на чл. 248 от ГПК, съдът, с оглед уважаването на предявения установителен иск, с цена 12 552, 72 лв., е присъдил на ищцата направените по делото разноски, а по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА – на адвоката, осъществил безплатно процесуалното й представителство – възнаграждение в размер на 400 лв. с включен ДДС.

С атакуваното определение е отказал да измени решението си, като е посочил, че в решението се е обосновал и няма основания за промяна в становището му, което се опира на преценка на вида и сложността на спора и положените процесуални усилия.

Въззивният съд намира атакуваното определение за неправилно като краен резултат.

Уважен е изцяло предявеният установителен иск за обявяване нищожността на потребителски договор за кредит с цена 12 552, 72 лв. По правилата на процеса при такъв изход на спора отговорността за разноски се възлага на ответника и той следва да заплати направените от ищеца съдебни и деловодни разноски. Доколкото той е представляван в процеса от адвокат, но в условията на чл. 38 от ЗА – безплатна адвокатска помощ, то съгласно разпоредбата на чл. 38 ал. 2 от ЗА носещата тежестта на разноските страна следва да заплати възнаграждение пряко на адвоката, а неговият размер се определя от съда. За ориентир следва да се приемат посочените в Наредба №1/2004г. размери на адвокатските възнаграждения, като се държи сметка за вида, броя и цената на исковете, характера на 2 спора, фактическата и правната му сложност и обема на вложените процесуални усилия на адвоката.

В случая п роцесуалният представител на ищцата е осъществил активни процесуални действия по защита и представителство във връзка с подготовка на делото и със събиране на доказателствени средства, като е защитил интереса на клиента по най-добрия начин и следва да му се присъди и възнаграждение за това. Въззивният съд намира, че то следва да се определи в размер на 600лв.

Сумата следва да се присъди без ДДС, тъй като с данък върху добавената стойност се облага възмездна облагаема услуга, а правната помощ, оказана от адвоката на ищцата по реда на чл. 38 от ЗА , е безплатна и по смисъла на чл. 9 ал. 1 вр. чл. 8 ЗДДС тя представлява безвъзмездна доставка на услуга, която според законовата уредба не се облага с данък добавена стойност. „Възмездяването“ се извършва в по-късен момент с акта на съда за осъждане на страната да заплати адвокатско възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат, а съгласно чл. 25 ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена. Правоотношението, по което безплатната правна помощ е оказана, и това, създадено със съдебния акт, са между различни страни и с различно съдържание. Последното се изчерпва със задължението н а страната, носеща тежестта за разноските, да заплати на адвоката, предоставил безплатна адвокатска помощ, определената от съда парична сума, за която съдът не издава фактура и не начислява ДДС, тъй като не е данъчнозадължено лице а и не е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен акт.

Така на адвокат Р. Р. следва да бъде присъдено възнаграждение за оказаната на ищцата безплатна адвокатска помощ в общ размер на 600 лв. без ДДС, платимо от ответника.

С решението си съдът е присъдил сумата 480 лв. с ДДС, а като е отказал да го измени в частта за разноските, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и вместо него въззивният съд се произнесе по същество, като измени постановеното решение в частта за разноските, присъдени на адвокат Р. Р. и ги увеличи до размер на 600 лв. без ДДС.

3

С оглед изхода на спора, за тази инстанция на въззиваемия не се дължат разноски, въззивникът не е претендирал присъждане на такива.

Ръководен от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение по чл. 248 от ГПК № 2144 от 10.06.2025г. по гр.д.

№ 1733/2025г. на СлРС като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 427 от 27.05.2025г. по гр.д. № 1733/2025г. по описа на СлРС в частта за разноските, с която е осъдено „Би енд Джи кредит“ ООД, гр. София, ЕИК ****** да заплати на адвокат Р. Н. Р. – АКПловдив, на основание чл. 38 ал.2 от ЗА, вр. чл. 78 ал. 1 от ГПК адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС, като го УВЕЛИЧАВА на 600 лв. без ДДС.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4