Определение № 797 от 06.08.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 797 гр. София, 05.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Вера Цветкова

Маргаритка Шербанова като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600973 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 440, ал.2 от НПК, вр. глава 22- ра от НПК.

Образувано е по жалба от защитника на осъдения В. С. Р., срещу Определение от 16.07.2024 г. на Софийски градски съд, постановено по ЧНД № 4131/2024 г. с което е оставена без уважение молбата на Р. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието, което търпи понастоящем.

С жалбата се твърди незаконосъобразност и неправилност на атакуваното определение. Иска се отмяната му и постановяване на ново, с което да бъде уважено искането на С. за условното му предсрочно освобождаване.

Това искане защитникът мотивира с наличието на визираните в чл.70, ал.1 от НК кумулативно изискуеми предпоставки - към момента осъденият Р. бил изтърпял дните от наказанието, обосноваващи наличието на първата предпоставка за УПО. Наличието на втората предпоставка защитникът обосновава с намиращите се в досието на Р. доказателства за това, а именно: изградени данни за трудови навици – работил през цялото време като строител; бил изключително отговорен; признавал и осъзнавал престъплението, и се разкайвал; участва в мероприятия. Като основание за постановяване на УПО, защитникът сочи и обстоятелството, че на 14.06.2024 г., на Р. била извършена сърдечна операция, като му бил поставен байпас, поради което към момента здравословното му състояние било много лошо.

Съдът, като съобрази изложеното в жалбата и материалите по делото, прие следното:

Жалбата е подадена в срок и e допустима за разглеждане. По същество е неоснователна.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд правилно е установил фактите 1

- предмет на разглеждане и изводите му по приложение на материалния закон са верни.

Данните по делото за необходимата промяна на осъдения, обосноваващи поправянето му не налагат убедително основанията за предсрочно освобождаване.

Осъденият В. С. Р. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години, при първоначален „строг“ режим, наложено с определение по НЧД № 16242/2018 г. на Софийски районен съд за престъпление по чл.152 от НК.

Отделно от това, със споразумение по НОХД № 2870/2015 г., на В. С. Р. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, за престъпление по чл.281, ал.2, т.1, пр.1, т.4 и т.5, във вр. ал.1 от НК, отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 4 години и наказание „глоба“ в размер на 5000 лева. Съгласно приложената по делото справка от ГД „ИН“ – Затвора София, това наказание е изтърпяно отделно, на основание чл.68, ал.1 от НК, на 09.12.2022 година.

От тази дата е започнало и изтърпяване на наказанието по ЧНД № 16242/2022 г., за престъплението по чл.152 от НК.

Към датата на разглеждане на делото пред Софийски градски съд – 16.07.2024 г. е изтърпял фактически: 3 години и 12 дни; от работа – 5 месеца и 5 дни. Всичко – 3 години, 5 месеца и 17 дни. Остатък за изтърпяване на наказанието от 4 години към датата на постановяване на определението – 6 месеца и 13 дни.

Налице е първата формална предпоставка - чл.70, ал.1, т.1 от НК – изтърпяно фактически не по-малко от една втора от наложеното наказание.

Оттам нататък, за да прецени дали е налице и втората предпоставка – поправяне на личността, първостепенният съд, достатъчно прецизно е обсъдил приложените по делото доказателства за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

На първо място, няма как да бъдат игнорирани фактите, материализирани в официалните документи на затворническата администрация – началния и последващите три текущи доклада, изготвени от инспектор „СДВР“, че рискът от рецидив и вреди при осъдения, първоначално в границите на средния – 65 точки е бил повишен по време на престоя на Р. в пенитенциарното заведение и е преминал във високите граници от 67 точки и се е запазил такъв до депозирането на молбата на Р. за УПО. Това завишение е в резултат на допуснатите множество дисциплинарни нарушения на режимните изисквания и наложени наказания, което се отразява в отчетените стойности на раздел „Отношение към правонарушението“ /от 9т. на 11 т./. В профилът на криминогенни нужди, зони с дефицитни стойности остават „криминално минало“, „отношение към правонарушението“, „трудова заетост“, „начин на живот и обкръжение“, „междуличностни проблеми“ и „умения за мислене“.

Рискът от вреди за обществото, при предсрочно освобождаване на Р., е определен като среден, не само предвид процесното престъпление, а и от обстоятелството, че предвид криминалното му минало /осъждан неколкократно/, Р. показва трайно формирани криминални нагласи, липса на самокритичност и несъобразяване с установените норми и правила, макар и да се стреми да демонстрира обратното.

2

Твърди се в жалбата, че осъденият К. С. спазва установените правила, има предимно примерно поведение и изпълнява съвестно поставените му от администрацията задачи, но това е дължимо поведение на осъдените лица, за нарушението на което са предвидени съответни санкции в специалния закон /ЗИНЗСС/. Доказателство за това са множеството наложени му дисциплинарни наказания, за извършени от него дисциплинарни нарушения в пенитенциарното заведение, като и към датата на депозиране на молбата му за УПО се счита за наказан. С оглед на тези факти, твърдяното в жалбата добро поведение, се явява неоснователно, тъй като е доказателствено неподкрепено. Това е показател, че Р. не се е поправил.

Твърдяното с жалбата влошено здравословно състояние на осъдения Р., поради претърпяната сърдечна операция не може да преодолее изложените по-горе изводи за липса на основания за постановяване на УПО. Действително, приложената по делото епикриза, установяваща, че в периода от 14.06.24 г. до 25.06.24 г. Р. е бил в клиника по Кардиохирургия в УМБАЛ „Св.

Ана“- София, като е изписан след проведено лечение. Определено окончателната диагноза е такава, която е свързана със сърдечни заболявания и изисква наблюдение от медицинските лица. Но, в тази насока, както и правилно е констатирал първоинстанционният съд, отново от представените от защитника документи, че е подала искане до прокуратурата за прекъсване изпълнението на наказанието по медицински причини. В тази насока очевидно са били предприети действия от Лекарската консултативна комисия към затворническата болница, които са излезли със становище, че се налага прекъсване на наказанието за срок от 30 дни, поради което грижата за Р. и необходимостта от медицински грижи, изследвания, терапия, рехабилитации би могла да бъде обезпечена именно по този специален ред, който е визиран в нормите на чл. 447 от НПК, по който и самата страна е тръгнала, поради което правилно СГС не е намерил основания за постановяване на УПО.

Не следва да бъде подминат и факта, че във фактически изтърпения срок на наказанието /съгласно представената пред първия съд справка Вх.№ 162/16.07.2024 г., е включено и времето, през което осъденият Р. е полагал труд – 5 месеца и 5 дни. Това обаче съвсем не е индикатор за добро поведение, а по-скоро е в интерес на осъдения, тъй като полагането на труд се приспада от срока на наказанието „лишаване от свобода“. Това затвърждава извода, че визираните в чл.36 от НК цели не са изпълнени.

Гореизложеното обосновава извод за липсата на категорични доказателства за промяна в нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот.

Доказателство, че осъденият Р. не се е поправил е и липсата на промяна на режима на изтърпяване на наказанието му от „строг“ на по-лек, както и да бъде преместен от ЗОЗТ „Кремиковци“, в Затворническо общежитие от открит тип „Казичене“. Това обстоятелство изрично се доказва от приложената в затворническото досие Заповед № 45 от 30.05.2022 г. и е изрично подчертано в представения пред първият съд доклад от 25.06.2024 г., на ИСДВР Затвора София – ЗОЗТ „Кремиковци“ и което обстоятелство е пречка за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода В. С. Р.. Липсата на основания за облекчаване режима на изтърпяване на наказанието на лишения от свобода, говори за асоциален тип поведение 3 дори и в местата за лишаване от свобода.

Освен изложеното по-горе, следва дебело да се подчертае, че институтът на условното предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното наказание „лишаване от свобода“, се явява изключение от правилото, че всеки деец следва да търпи изцяло наложеното му наказание и именно в изключителни случаи, когато освен формалното изтичане на половината или на 2/3 от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ деецът е дал убедителни доказателства за поправянето си, които да сочат, че целите на наказанието са изпълнени в цялост чрез поправянето му в пенитенциарното заведение и е възможно същият да бъде условно предсрочно освободен. Процесният случай обаче не е такъв.

С оглед изложеното, САС намира извода на Софийски градски съд, че по отношение на осъдения В. С. Р. не са налице едновременно и двете кумулативно предвидени предпоставки по чл.70 ал.1 от НК за условното му предсрочно освобождаване, за правилен, поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 16.07.2024 г. на Софийски градски съд, постановено по НЧД № 4131 по описа за 2024 година, с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода В. С. Р. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по ЧНД № 16242/2022 г. на Софийски районен съд, за срок от 4 години, който е 6 месеца и 13 дни.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4