Решение № 2145 от 12.04.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 11672/2023
- Вид
- Решение № 2145
- Подписан
- 12.04.2024
- В сила
- 12.04.2024
- Състав
- Стела Кацарова, Виктория Мингова, Йоана Милчева Генжова
Цитирани разпоредби
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 223, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 261, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 264, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 265, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 412, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 2145 гр. София, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Стела Кацарова
Членове:
Йоана М. Генжова
Виктория Мингова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20231100511672 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.
258 и сл.
ГПК.
С решение от 14.07.2023 г., гр.д. 12744/2021 г., 155 с-в ОСЪЖДА Столична община да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ АД на основание чл. 412, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 49 от ЗЗД и чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата от 1 459,72 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 44012132017704, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 18.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 780,85 лв. - разноски, ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за главница за сумата над 1 459,72 лв. до първоначално претендирания размер от 1 474,72 лв., ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ АД да заплати на Столична община сумата от 1,02 лв. – разноски, ОСЪЖДА „Т.Г.Х.“ АД да заплати на Столична община по предявения обратен иск сумата от 1 459,72 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 44012132017704, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 18.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумите от 780,85 лв. и 157,37 лв. - разноски, при условие, 1 че Столична община заплати сумите, които е осъдена да плати като ответник по първоначалния иск.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от „Т.Г.Х.“ АД, като трето лице помагач на ответника по първоначалния иск Столична община, в частта, с която е уважен предявеният от Столична община срещу него обратен иск.
Релевира оплаквания, че ответникът по обратния иск изпълнява всички свои задължения от сключения с ищеца Столична община договор от 08.08.2018 г. за изготвяне на проект за рехабилитация на процесния пътен участник, където настъпва ПТП. Напълно е обезпечено и организирано безопасното движение в ремонтирания район, съобразени са изискванията за хоризонтална и вертикална сигнализация. Не се доказва причинна връзка между твърдяното и недоказано договорно неизпълнение от ответника и настъпилия вредоносен резултат от ПТП. В описа за щета на застрахователя не фигурират подмяна на радиатор, климатик, централно заключване и стартер, но същите неправилно са включени в изплатеното обезщетение. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърли обратният иск.
Въззиваемият – ответникът по обратния иск Столична община оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се 2 потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Предявен е обратен иск по чл. 219, ал. 3 ГПК с правно основание чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 вр. 258 ЗЗД.
С правен интерес от привличане на трето лице-помагач по реда на чл.
219, ал. 1 ГПК, приличащият разполага само, когато при евентуален неблагоприятен изход на делото за себе си и предвид обвързващата сила на мотивите към съдебното решение, за да обезпечи бъдещия си регресен иск срещу подпомагащата страна.
В случая, ответникът Столична община по предявения от ищеца „ДЗИ – Общо застраховане“ АД главен иск с правно основание чл. 412, ал. 1 от КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, привлича като подпомагаща го страна „Т.Г.Х.“ АД. С влязлата в сила като необжалвана част от първоинстанционното решение, главният иск е уважен до размер на сумата от 1 459,72 лв. - изплатено застрахователно обезщетение по щета № 44012132017704 , като е отхвърлен за разликата над този размер до пълния предявен размер от 1 474,72 лв.
Съгласно чл. 223, ал. 1 ГПК постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна. Според следващата ал. 2 това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства.
По силата на обсъдените разпоредби, подпомагащата страна „Т.Г.Х.“ АД е обвързана от установителната сила на решението с ищцовото застрахователно дружество, като насрещна страна, както и със силата на мотивите в отношенията си подпомаганата страна Столична община. По делото липсват релевирани доводи и проведено доказване, Столична община виновно да пропуска предявяване на неизвестни за подпомагащия обстоятелства или доказателства. Затова и спрямо подпомагащата страна следва да се приемат за доказани правнорелевантните факти по главния иск, 3 както следва:
Налице е валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Автокаско“ между застрахователя и собственика на увредения лек автомобил „Мерцедес Е330“, рег. № *******. Настъпва застрахователно събитие - ПТП от 06.07.2020 г., когато при движение по участък с текущ ремонт на бул. „България“, гр. София, автомобилът попада в необезопасена и несигнализирана пътна неравност, без да е установено съпричиняване от водача. Съществува пряка причинна връзка между пътния инцидент и нанесените вреди на автомобила. С изплащане на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, поради което е ангажирана деликтната отговорност на Столична община.
Последната възлага фактическото изпълнение на задълженията си за поддържане и текущ ремонт на процесния пътен участък от общинската територията на „Т.Г.Х.“ АД чрез договор от 08.08.2018 г. Предмет на договора е изготвяне и съгласуване на работен инвестиционен проект, както и изпълнение на СМР за рехабилитация на пътя. Независимо от подписания на 04.07.2020 г. протокол за рехабилитация на процесния участък, с констатация за поставена хоризонтална и вертикална сигнализация по съгласувания проект, изпълнителят не е неизправна страна по възникналото правоотношение по договор за изработка – чл. 258 ЗЗД. Предпоставка за предявяване на правата по чл. 265, ал.1 ЗЗД е поръчващият да не е приел работата, ако недостатъците са явни. Съобразно чл. 264, ал. 2 ЗЗД при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят покъсно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците.
В случая се касае за скрити, проявили се по-късно при обикновената употреба недостатъци на поставената сигнализация, която още на 06.07.2020 г., т.е. 2 дни след подписване на протокола, бива до такава степен отнесена от дъжда, че водачът на увредения автомобил изпада в невъзможност за своевременно възпрятие на пътните препятствия и избягване на
4 произшествието. Като се има предвид, че тези недостатъци се установяват в хода на делото с писмените и гласни доказателства, както и при липса на данни да са известни на възложителя в по-ранен момент, следва да се приеме, че същият своевременно известява за тях изпълнителя по смисъла на чл. 264, ал. 2 ЗЗД, като още с отговора на исковата молба, предявява искане за неговото привличане като своя подпомагаща страна и предявява обратния иск. В този смисъл, възложената работата не се счита одобрена и окончателно приета. Изпълнителят не полага необходимата добросъвестна грижа и не изпълнява задълженията си точно и конкретно в качествено отношение по смисъла на чл. 63, ал. 1 и ал. 2. Не е точно изпълнено основното задължение по чл. 258 ЗЗД за постигане на възложения трудов резултат и на задължението по чл. 261, ал. 1 ЗЗД изпълнената работа да е годна за обикновеното или предвидено в договора предназначение. Това договорно неизпълнение се намира в пряка причинна връзка с претърпените от възложителя имуществени вреди чрез намаляване на неговия материален актив.
На основание чл. 82 вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 258 ЗЗД следва да се ангажира договорната отговорност на изпълнителя за обезщетение съразмерно причинените имуществени вреди на насрещната страна по правоотношението, съразмерно дължимото от възложителя възстановяване на застрахователното обезщетение от 1 459,72 лв. Предявеният обратен иск е основателен до посочения размер.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която е уважен обратният иск.
Въззиваемият на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (ред. изм. обн. ДВ бр.
8/24.01.2017г.) вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ има право на сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.07.2023 г., гр.д. 12744/2021 г., 155 с-в 5 в частта, с която се осъжда „Т.Г.Х.“ АД да заплати на Столична община по предявения обратен иск сумата от 1 459,72 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 44012132017704, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 18.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Т.Г.Х.“ АД, със седалище: гр. София, район „Триадица“, ул.
„******* да заплати на Столична община, с адрес: гр. София, ул. ******* сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6