Определение № 2425 от 14.06.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2425 гр. Варна, 14.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501076 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба, вх.№ 41885/27.05.2024г. по регистратурата на РС-Варна на М. С. Н. срещу определение № 5764/21.05.2024г. постановено по ч.гр.д.№ 16578/2021г. по описа на ВРС, с което е оставена без разглеждане молба на жалбоподателката вх.№ 40240/20.05.2024г. за отвод на всички ЧСИ с район на действие района на Окръжен съд-Варна и за изпращане на изпълнителното дело на Окръжен съд – Варна за определяне на съдебен изпълнител от друг район за продължаване на действията по изпълнителното производство.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие на материалния закон.

Излага, че няколко от ЧСИ с район на действие ОС-Варна вече са се отвели от образуваното пред тях в изпълнение на Определение № 1584/06.02.2023г. по гр.д.№ 16578/2021г. по описа на ВРС изпълнително дело. Във връзка с това счита, че правомощие на районния съд е да изпрати молбата й от 20.05.2024г., с която е поискала отвод на всички съдебни изпълнители на тези от тях, на които изпълнителното дело не е било изпращано и след като всички те се отведат, да изпрати делото на ОС – Варна за определяне на съдебен изпълнител от друг район за продължаване на действията по изпълнителното 1 производство. Счита също, че това е задължение на районния съд, което произтича от принципите на чл.9 и чл.13 от ГПК – да осигурява на страните равни възможности да упражняват предоставените им права, както и да разглежда и решава правните спорове в разумен срок. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да се постанови друго, с което първоинстанционният съд да бъде задължен да разглежда и уважи молбата на жалбоподателката.

СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

РС-Варна е бил сезиран с молба от М. С. Н. с правно основание чл.61 от ЗН за приемане по опис на наследството останало от нейния наследодател С.

Н. С., починал на 22.08.2021г. в гр.Варна.

В хода на производството с определение № 1584/06.02.2023г. по гр.д.№ 16578/2021г. по описа на ВРС е възложено на съдебен изпълнител при СИС към ВРС да извърши опис и оценка на имуществото на наследодателя находящо се в в гр.Варна, ж.к.Възраждане, бл.14, вх.1, ет.4, ап.12, където е образувано в изп.дело № 9034/2023г. По молба на М. Н. и на основание чл.427, ап.5 от ГПК същото е изпратено за продължаване на изпълнителните действия последователно на ЧСИ Н. Д., ЧСИ З. Д., ЧСИ И. – Л. Е. и ЧСИ Д.

П., като всеки от тях се е отвел на основание чл.22, ал.1, т.6 от ГПК от разглеждането на образуваното пред него изпълнително дело за извършване на опис и оценка на имуществото на наследодателя С. С. възложено с акта на съда.

С молба вх.№ 40240/20.05.2024г. М. Н. е сезирала ВРС с искане за отвод на всички ЧСИ с район на действие гр.Варна, предвид дадения вече отвод от посочените по-горе съдебни изпълнители, както и искане за изпращане на изпълнителното дело на ОС-Варна за определяне на съдебен изпълнител от друг съдебен район, който да извърши изпълнителните действия.

С обжалваното определение от 21.05.2024г. първоинстанционният съд е 2 оставил без разглеждане молбата на жалбоподателката от 20.05.2024г. като е приел, че и в двете и части е процесуално недопустима.

Определението е правилно.

Както е посочил и първоинстанционният съд, самоотводът или даването на отвод при поискване от страна е въпрос на лична преценка на съответния съдебен изпълнител, пред когото делото е изпратено за извършване на съответните действия. В случая жалбоподателката е заявила намерението си да поиска отвод на всички частни съдебни изпълнители с район на действие гр.Варна, което е нейно суверенно право /по аргумент от чл.23 от ГПК/, когато е налице основание за това. Дали съдебният изпълнител ще уважи искането и ще се отведе от извършване на по-нататъчни действия по изпълнителното дело обаче е също въпрос на негова суверенна преценка за наличието или липсата на основанията по чл.22 от ГПК. Във всички случаи обаче, за да бъде поискан/даден отвод, пред съдебния изпълнител следва да бъде образувано и висящо съответното изпълнително дело, по което да бъде отправено искането за отвод от страната, а не от съда. В хипотеза, при която страната се възползва от правото си по чл.427, ал.5 от ГПК да поиска изпълнителното дело да продължи при друг съдебен изпълнител, то нейн е й ангажиментът да го сезира с искането си за отвод, ако прецени, че са налице основания за това.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че отправеното от жалбоподателката до първоинстанционния съд искане за отвод на всички ЧСИ с район на действие ОС-Варна се явява недопустимо.

По отношение искането по чл.23, ал.3 от ГПК, както изрично предвижда цитираната разпоредба, то е относимо за хипотезите, при които поради отстраняване на съдии разглеждането на делото в съответния съд стане невъзможно, то се изпраща на горестоящия съд за определяне на друг равен съд.

В ГПК и специалния ЗЧСИ не е уредена възможност съдът да определя съдебен изпълнител, на който да бъде препратено изпълнителното дело в хипотезата на отвод на първоначалния съдебен изпълнител, а дори и при отвод на всички съдебни изпълнители, каквато не е настоящата ситуация.

Съдът е органът, който следи за законосъобразността на действията на съдебния изпълнител /частен или държавен/ в уредените хипотези на чл.435 3 от ГПК, но същият не се явява по-горестоящ по отношение на него, така че да е допустимо прилагането по аналогия на процедурата по чл.23, ал.3 от ГПК.

При това положение молбата на жалбоподателката е този смисъл също се явява недопустима и правилно е оставена без разглеждане.

Предвид идентичните правни изводи, до които достига настоящия съдебен състав с тези на първоинстанционния съд, обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно, а частната жалба срещу него като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, вх.№ 41885/27.05.2024г. по регистратурата на РС-Варна на М. С. Н. срещу определение № 5764/21.05.2024г. постановено по ч.гр.д.№ 16578/2021г. по описа на ВРС, с което е оставена без разглеждане молба на жалбоподателката вх.№ 40240/20.05.2024г. за отвод на всички ЧСИ с район на действие района на Окръжен съд-Варна и за изпращане на изпълнителното дело на Окръжен съд – Варна за определяне на съдебен изпълнител от друг район за продължаване на действията по изпълнителното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4