Решение № 4186 от 04.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4186 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110138129 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба от *** срещу Н. Х. Д. и Л. Х. К., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да платят на ищеца, съобразно квотите им в съсобствеността върху процесния топлоснабден имот, следните суми:

•

Н. Х. Д. - 337,62 лв., представляваща главница за цена на топлинна енергия, доставена до топлоснабден имот, находящ се на адрес: *******, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; 61,89 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.08.2022 г. до 04.04.2024 г.;

13,12 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; 2,83 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 04.04.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на исковата молба – 25.06.2024 г., до окончателното им заплащане;

•

Л. Х. К. - 337,62 лв., представляваща главница за цена на топлинна енергия, доставена до топлоснабден имот, находящ се на адрес: *******, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; 61,89 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.08.2022 г. до 04.04.2024 г.;

13,13 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.; 2,82 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 04.04.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на исковата молба – 25.06.2024 г., до окончателното им заплащане.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответниците Н. Х. Д. и Л. Х. К., като собственици на идеални части от процесния топлоснабден имот, находящ се в *******, които имат качеството потребители на топлинна енергия и са обвързани от общите условия на ищеца, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват 1 потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до посочения имот топлинна енергия, като ответниците не са заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от периода, за който се отнася, а като не са сторили това, ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.

139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от *** на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредбата за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Ето защо моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Н. Х. Д. и Л. Х. К., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител - адв. С. Х. В., са подали отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорват да имат качеството „*** по смисъла на чл. 153 ЗЕ, респективно - че са собственици, наематели или титуляри на вещно право на ползване върху процесния имот. Сочи се, че съгласно представените удостоверения за наследници на лицата, закупили имота, техни наследници по закон са Ев. Х. К., Д. Х. К., Л. Х. К. и Н. Х. Д., като в представените от ищеца фактури и съобщения фигурира единствено Ев. Х. К.. Не били представени обаче доказателства за приемане на наследството от страна на ответниците, с оглед на което се оспорва те да са собственици на имота по силата на наследствено правоприемство. На следващо място се оспорва представеният от ищеца договор от 19.09.2002 г. между „Нелбо“ и етажната собственост да е действал през процесния период. От доказателствата по делото не се установявало как са формирани претендираните вземания, тъй като съобщенията към фактури са частни документи, които не притежават материална доказателствена сила. Освен това липсвали доказателства ответниците да са получили фактурите/съобщенията към тях и изравнителните сметки. Излагат се съображения за неотносимост на представени от ищеца доказателства. Оспорва се да е налице реална доставка на топлинна енергия до имота, като се сочи, че липсват и доказателства за качеството и количеството на доставената топлинна енергия. Счита се, че претендираните задължения са начислени в нарушение на изискванията на чл. 13 от Директивата на ЕС относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги (2006/32/ЕО), които изискват в сметките да се включва само реално потребеното количество енергия. Не ставало ясно какъв е технологичният разход на топлинна енергия в абонатната станция, който се приспада от измереното показание от топломера и е за сметка на топлопреносното предприятие. Не се установявало да е спазена разпоредбата на чл. 78 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. Липсвали доказателства за сключен договор между етажната собственост и лице по чл. 139б ЗЕ за извършване на дялово разпределение на топлинната енергия. Прави се възражение за погасяване по давност на част от процесните вземания, в т.ч. на претенциите за лихви.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и 2 възраженията на ответниците, намира от правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да бъдат уважени исковете, ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност, а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ). С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В конкретния случай по делото е приложен договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 06.08.1959 г., по силата на който **** и К. А. К. са придобили процесния апартамент № 24 в г*****.

От приобщените по делото удостоверения за наследници се установява, че **** е починал на 04.05.1984 г., като е бил наследен от съпругата си К. А. К. и от дъщерите си Ев. Х. К., Л. Х. К., Д. Х. К. и Н. Х. Д.. Установява се още, че К. А. К. е починала на 13.04.2009 г., като също е била наследена от четирите си дъщери Ев. Х. К., Л. Х. К., Д.

Х. К. и Н. Х. Д..

Предвид изложеното, Ев. Х. К., Л. Х. К., Д. Х. К. и Н. Х. К. след смъртта на тяхната майка са придобили правото на собственост върху процесния имот при равни права на основание чл. 5, ал. 1 ЗН – по 1/4 ид. ч., въз основа на наследствено правоприемство.

Съгласно установената практика (решение № 437/17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г. на ВКС III г. о. и др.) нормата на чл. 48 ЗН регламентира законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството.

В случая по делото не се твърди, а и, с оглед на приобщените справки от особената книга на съда по чл. 49 ЗН, не се установява ответниците да са се отказали от наследството на родителите си **** и К. А. К..

3

Предвид изложеното, законовата презумпция на чл. 48 ЗН не е оборена, поради което следва извод, че Н. Х. Д. и Л. Х. К. са собственици на по 1/4 ид. ч. от процесния недвижим имот, с оглед на което между тях и ищеца е било налице облигационно правоотношение за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия.

Доколкото законът обвързва качеството ползвател на топлинна енергия с притежаваните вещни права върху топлоснабдения имот, то ирелевантен за валидното възникване на облигацията е фактът обитаван ли е фактически имотът от ответниците или от други лица. Без значение е и обстоятелството дали ответниците са получавали фактурите, издадени от ищеца. Ирелевантно е и обстоятелството, че в издадените фактури фигурира само името на съсобственика Ев. К., доколкото не се установява тя да е сключила с топлопреносното предприятие договор да доставка на топлинна енергия за съсобствения имот, въз основа на който единствено тя да дължи стойността на доставената в имота топлинна енергия.

Спорни са обстоятелствата относно доставката на топлинна енергия през исковия период и нейното законосъобразно начисляване.

Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в Наредбата за топлоснабдяването.

В чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

Количеството и стойността на доставената топлинна енергия са доказани с приетото заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено и кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото.

От заключението на СТЕ се установява, че сградата, в която се намира процесният имот е топлофицирана и се захранва от една абонатна станция; че количеството топлинна енергия, постъпило в сградата, е измервано чрез монтиран в абонатната станция общ топломер, който се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим „терминал“. В абонатната станция има контролери на изхода на продгревателите за отопление и за БГВ, които осъществяват „количествено-качествено“ регулиране /промяна на дебита и температурата/ в зависимост от външните условия. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция за сметка на ищеца. Дяловото разпределение е извършвано от „*** съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба. Вещото лице установява, че за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2023 г. фирмата за дялово разпределение е отчитала уредите в имота, с изключение на периода 2021-2022 г., когато не е бил осигурен достъп, поради което за същия период е изчислен служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела съгласно чл. 61, т. 6.5 от Наредбата за топлоснабдявнето. Посочено е, че по време на отчетите, с изключение на м. май 2022 4 г., е попълнен талон за отчет, подписан от потребител, както и че отчетът е коректно отразен в изравнителната сметка. По данни на ФДР в имота са монтирани 3 отоплителни тела с монтирани 3 ИРРО и щранг-лира за отопление в банята, за която се изчислява служебно топлинна енергия. В имота се потребява и гореща вода, като за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. разходът е изчисляван за един потребител при норма 140 литра на потребител за денонощие, съобразно Наредбата за топлоснабдяването. За исковия период е начислено количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, което е определяно съобразно изискванията на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, на база на отопляемия обем на имота. Установява се, че фактурираната стойност на доставената до имота топлинна енергия до имота възлиза на 1683,60 лв., като изравнителната сметка е 333,12 лв. за връщане, тоест изразходваната топлинна енергия за процесния период възлиза на 1350,48 лв. (609,56 лв. за отопление, 355,24 лв. за сградна инсталация и 385,67 лв. за БГВ).