Решение № 30 от 27.02.2026, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Административно наказателно дело 958/2025
- Вид
- Решение № 30
- Подписан
- 27.02.2026
- В сила
- 02.07.2026
- Състав
- Здравка Запрянова
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.54 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.62 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.179 ал.1 т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.6 т.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 30 гр. Кърджали, 27.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20255140200958 по описа за 2025 година Обжалвано е Наказателно постановление № ****** от ******г., издадено от Началник сектор в РУ- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП и отнемане на 13 точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР на А. З. Я. от ****** с ЕГН ********** за извършено нарушение на 16.10.2025г. на главен път I-5 км.329 с.Железник, на чл.6 т.1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят А. Я., който моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и противоречащо на закона. Излага съображения за това, че при издаването му не са съобразени разпоредбите на чл.54 от ЗАНН, а процедурата по установяване и налагане на административно наказание не е съобразена с изискванията на закона. Отрича да е извършил административно нарушение.
Настоява още, че съществува разминаване между описаното в АУАН и в НП, което било съществено процесуално нарушение на административно производствените правила при налагане на наказание водещо до отмяна на НП. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление като им се присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание 1 жалбоподателят редовно призован, не се явява, но се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество последният пледира да се постанови решение, с което да се отмени процесното наказателно постановление, тъй като не е установено по безспорен и категоричен начин да е извършено от жалбоподателя административно нарушение. Алтернативно настоява, че извършеното представлява маловажен случай и на това основание предлага да се прекрати административното производство.
Претендира и за сторените разноски.
Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не се представлява.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 16.10.2025г. свидетелите Б. Д., Д. К. и Е. Д. били на работа като служители в Участък ******при Районно управление- Кърджали. Около 10,00ч. този ден тримата служители осъществявали контрол по безопасност на движението на главен път I-5 километър 329 в с.Железник, поради което били застанали на автобусната спирка в посока от с.Черноочене към гр.Кърджали. Около 10,15ч. тримата свидетелите Б. Д., Д. К. и Е. Д. забелязали да се движи по главния път в посока от с.Черноочене към гр.Кърджали лек автомобил марка „******“ с рег.№ ******в лявата лента изпреварвайки колоната от автомобил в дясната такава, при което нарушил пътната маркировка М15, а след това преминал и през лентата за завиване на ляво за с.Железник и продължил направо. В тази посока на движение преди кръстовището за с.Железник лентите за движение били две, след което ставала само една лента, което било означено с маркировка М15, за което имало пътен знак указващ на водачите, че лентата става само една. След тази маркировка точно преди кръстовището лентите отново били две- едната за направо, а другата- за завиване на ляво. Въпреки това водачът на посоченото МПС предприел изпреварване на колоната от автомобили, като преминал по маркировката М15 и през лентата за завиване наляво. Тъй като трафикът в този участък бил засилен, а и това бил главен път с кръстовище, то поведението на това МПС създавало опасност за другите участници в движението. Тогава свидетелят Д. К. подал знак за спиране със 2 стоп палка като водачът изпълнил разпореждането, но подминал указаното му място за спиране с 10-15 метра. При извършената проверка на спрения лек автомобил марка „******“ с рег.№ ****** се установило, че негов водач бил жалбоподателят А. З. Я., който се движел сам в превозното средство. На место свидетелят Б. Д. съставил срещу водача Я. акт за установяване на административно нарушение по чл.6 т.1 от Закона за движението по пътищата, който бил връчен при отказ с възражения. На тази база било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка се установи въз основа на свидетелските показания на Б. Д., Д. К. и Е. Д., и тримата очевидци на нарушението, от писмените доказателства- акт за установяване на административно нарушение серия GA № ****** от ******г., чиято доказателствена сила не бе оборена, както и другите документи по делото. Прочее по делото не бЯ. събрани никакви други доказателства оборващи установеното.
От правна страна съдът установи следното: Процесната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Както акта за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са надлежно оформени и връчени според правилата на ЗАНН.
За да представлява едно деяние- действие или бездействие- административно нарушение или престъпление, следва същото да е обществено опасно, да е обявено от закона за наказуемо и да е извършено виновно, като основната разлика между административното нарушение и престъпление е именно в степента на обществена опасност на деянието. Ако липсва която и да е от тези основни характеристики, съответното деяние не би могло да се квалифицира като нарушение, респективно престъпление. Нарушеният текст на чл.6 т.1 от Закона за движение по пътищата задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Безспорно се установи по делото, че жалбоподателят А. Я. не е съобразил поведението си в качеството на участник в движението, а именно като водач на МПС, тъй като предприел изпреварване преминавайки през маркировката М15, която е забранена за движение на пътни превозни средства и през лентата за завиване на ляво, като продължил направо. При правилно 3 установена фактическа обстановка и доказано нарушение, административно наказващият орган е приложил относимата административно наказателна норма на чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП поради създадена опасност за останалите участници в движението. Правилно административно наказващият орган е наложил наказание в единствено възможния фиксиран размер при отчитане на всички относими към деянието и дееца обстоятелства. Законосъобразно са отнети и 13 контролни точки на основание чл.6 ал.1 т.9 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.20212г. на МВР. Поради изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди, тъй като при извършената служебна проверка на наказателното постановление в тази му част не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административно наказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Настоящата съдебна инстанция не споделя доводите на жалбоподателя за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието не разкрива по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от този вид, а и с оглед облика му като водач с издадени много на брой влезли в сила наказателни постановления и множество електронни фиша, не може да се направи извод за маловажност на случая.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски от страна на жалбоподателя, то такива не му се следват. Ето защо, Съдът 4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ****** от ******г., издадено от Началник сектор в РУ- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП и отнемане на 13 точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР на А. З. Я. от ****** с ЕГН ********** за извършено нарушение на 16.10.2025г. на главен път I-5 км.329 с.Железник, на чл.6 т.1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________ 5