Определение № 2858 от 22.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2858 гр. Пловдив, 22.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502826 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Ди Ай Ди Билд“ ЕООД, ЕИК 204141000, седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „С.П.“ № 1, ет. 12, ап. 68 против Определение № 2411 от 26.02.2024 г., постановено по гр.д. № 12798/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I гр.с., с което е оставена без уважение молбата за изменение на постановеното по делото Решение № 5218 от 22.12.2023 г. в частта за разноските.

В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради оттегляне на предявения иск за заплащане на дължимите суми по договорите за наем поради плащането им и прекратяване на производството по делото по отношение на този иск и произнасяне по същество само по иска за предаване на ползваните недвижими имоти. Поддържа се, че присъденият размер на разноските е прекомерен и би отговарял на минималния размер съгласно НМРАВ, ако бяха разгледани по същество двата предявени иска. Иска се отмяната на обжалваното определение и намаляване на размера на адвокатското възнаграждение до минималния размер по НМРАВ.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът по жалбата Етажна собственост, намираща се в гр. П., бул. „С.П.“ № 1, не е подал писмен отговор.

Съдът като се запозна с доказателствата по делото и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира частната жалба за процесуално допустима, но разгледана по същество за неоснователна.

Производството по гр.д. 12798/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I гр.с. е образувано по искова молба на Етажна собственост, намираща се в гр. П., бул. „С.П.“ № 1 против „Ди Ай Ди Билд“ ЕООД с искане за осъждане на ответника да предаде държането на наетите по два договора за наем от 28.03.2018 г. помещения, както и да заплати сумата от 504 лв., представляваща незаплатена наемна цена по първия договор за наем за периода от 01.12.2022 г. до 31.08.2023 г., и сумата от 720 лв., представляваща незаплатена наемна цена 1 по втория договор за наем за периода от 01.12.2022 г. до 31.08.2023 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на исковата молба до пълното им изплащане.

С молба от 23.11.2023 г. ответникът е представил доказателства за заплащане на сумата от 971 лв., представляваща дължими наеми по двата договора за наем и законна лихва за периода от 01.12.2022 г. до 25.06.2023 г.

В съдебно заседание, проведено на 06.12.2023 г. ищецът е оттеглил исковете за заплащане на наемна цена по двата договора за наем поради извършеното плащане, поради което съдът е прекратил производството по делото в тази част.

С Решение № 5218 от 22.12.2032 г. съдът е уважил изцяло останалите искове, като е осъдил ответника да предаде на ищеца държането върху процесните помещения и да му заплати разноски в общ размер на 983 лв., от които 150 лв. държавна такса и 833 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС.

С молба от 13.02.2024 г. ответникът е направил искане за изменение на решението в частта за разноските, като бъде намалено адвокатското възнаграждение поради прекомерност.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК ищецът не е взел становище по искането.

С Определение № 2411 от 26.02.2024 г. съдът е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските, като се е мотивирал с обстоятелството, че пълномощникът на ищеца е осъществил процесуално представителство по два обективно съединени иска, ответникът с поведението си е дал повод за завеждане и на иска за заплащане на наемната цена, а присъденото адвокатско възнаграждение е в минимален размер.

Обжалваното определение е валидно и допустимо, а по същество правилно.

Предмет на делото са общо четири обективно съединени иска – два за предаване на държането на наети вещи по договори за наем и два за заплащане на дължимата наемна цена по всеки от договорите за наем. В хода на делото ответникът е заплатил претендираните наеми по двата договора за наем, с оглед на което ищецът е оттеглил тези искови претенции и съдът е прекратил производството по делото в тази част, като е разгледал по същество исковете за предаване на наетите вещи. Ищецът е претендирал адвокатско възнаграждение за два иска в минимални размери съгласно чл. 7, ал. 2 от НМРАВ, а именно 833 лв., което с оглед броя и цената на кумулативно съединените искове не е прекомерно. Този размер отговаря на възприетите в практиката критерии за разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на страната да бъде възмездена за направените по делото разноски и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото. Разноски в полза на ищеца се дължат и по отношение на исковете, които са оттеглени от ищеца, тъй като оттеглянето е поради извършено плащане след образуване на делото, т.е. с извънпроцесуалното си поведение ответникът е дал повод за завеждане на исковете и въпреки оттеглянето им дължи разноски на ищеца.

Като е оставил без уважение молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден изцяло.

2

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2411 от 26.02.2024 г., постановено по гр.д. № 12798/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3