Решение № 1447 от 18.03.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1447/18.03.2020г. гр.

Варна, 18.03.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII-ти състав, в публично заседание на десети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ДИМОВА при участието на секретаря Антоанета Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17068 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по молба на В.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. С.Т. и адв.С.Т., вписани във ВАК, служ.адрес:

***, срещу Главна дирекция „Национална полиция" със седалище и адрес на управление: София, бул. Александър Малинов №1, с която е предявен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1412,35 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 227,79 часа за целия процесен период от 21.10.2016 год. до 30.09.2019год., получена в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законовата лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 99,72 лв., представляваща лихва за забава върху главницата, изчислена върху всяко неплатено задължение -допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска.

В исковата молба ищецът В.К.К. твърди, че за периода от 21.10.2016 год. до 30.09.2019 год. е полагал труд на длъжността „старши полицай“ в Зонално жандармерийско управление-Варна към Дирекция „Жандармерия“ при Главна дирекция „Национална полиция“-гр.София. Счита, че съгласно ЗМВР има качеството държавен служител, по силата на служебното правоотношение, възникнало с ответника. Сочи, че съгласно чл.187 ал.З от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни-подневно, а за работещите на 8,12, или 24- часови смени -сумирано на тримесечен период.

Изтъква, че работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Намира, че е налице празнота в специалната уредба, регламентираната в ЗМВР и подзаконовите актове по неговото прилагане, която намира, че следва да бъде преодоляна чрез приложението на общите правила на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Твърди, че за процесния период е положил нощен труд, които часове подлежат на преобразуване към дневен такъв, за което се дължи допълнително възнаграждение за така положения своеобразен извънреден труд. Заявява, че в процесния период е положил общо 1593 часа нощен труд, който преизчислен към дневен с коефициент 1,143 възлиза на извънреден труд от 227,79 часа, който ищецът счита, че следва да му бъде допълнително заплатен от ответника в размер на сумата от 1412,35 лв. Съобразно изложеното сезира съда с искане за присъждане на посочената сума, ведно със законовата лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и за присъждане на сумата от 99,72лв., представляваща лихва за забава върху главницата. Претендира и присъждане на сторените в производството разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна Главна дирекция „Национална полиция" при МВР, гр.София депозира отговор на исковата молба, в който не се оспорва, че през исковия период ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в МВР, като е заемал длъжността „старши полицай в група "Охрана на обекти" към Зонално жандармерийско управление-Варна“. Не се оспорва също, че предвид характера на заеманата длъжност ищецът е полагал труд на смени, като отчитането на положения труд е сумирано, на тримесечен период, съгласно чл.187, ал.3 от ЗВМР. Ответникът счита, че в случая приложение следва да намери единствено специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Оспорва приложимостта на Наредбата за структурата и организацията на РЗ, като излага подробни правни доводи за това. Намира, че няма основание за преизчисляване на нощния труд в дневен такъв с посочения в исковата молба коефициент от 1,143 за процесния период. Счита, че не е налице празнота в съответната нормативна уредба. Настоява за отхвърляне на исковата претенция по изложените съображения.

В съдебно заседание е допуснато изменение на предявения иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, чрез увеличаване на размера му, като същият следва да се счита предявен за сумата от 1516,70 лв., вместо за 1412,35 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба, а искът с правно основание чл.86 от ЗЗД да се счита предявен за сумата от 201,30 лв., вместо за 99,72 лв.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа искова претенция в размерите след изменението и моли за уважаването й, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът не се представлява. Депозира писмена защита в подкрепа на отговора.

Подадената искова молба отговаря на процесуалните изисквания на закона и се явява допустима. От изложените в исковата молба фактически твърдения се установява наличието на извънсъдебен спор между страните като условие за надлежното упражняване на правото на иск. Разгледана по същество, исковата молба е основателна, по следните съображения:

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

През периода от 21.10.2016 год. до 30.09.2019 год. ищецът е полагал труд на длъжност „старши полицай в група "Охрана на обекти" към Зонално жандармерийско управление-Варна“. Същият изпълнявал служебните си задължения на работни смени, съобразно месечни графици. През процесния период ищецът е положил нощен труд, както следва: за м. 10.2016 г. – 24 ч., за м. 11.2016 г. – 0ч., за м. 12.2016 г. – 86 ч.; за м. 01.2017 г. – 0 ч.; за м.

02.2017 г. – 0 ч., за м. 03.2017 г. – 147 ч., за м. 04.2017 г. – 24 ч., за м.

05.2017 г. – 48 ч., за м. 06.2017 г. – 56 ч., за м. 07.2017 г. – 0 ч., за м.

08.2017 г. – 168 ч., за м. 09.2017г. – 67 ч., за м. 10.2017 г. – 0 ч., за м.

11.2017 г. – 0 ч., за м. 12.2017 г. – 124 ч.; за м. 01.2018 г.-0 ч., за м.

02.2018 г. – 0 ч., за м. 03.2018 г. – 153 ч., за м. 04.2018 г. – 0 ч., за м. 05.2018 г. – 0 ч., за м. 06.2018 г. – 120 ч., за м. 07.2018 г. -0 ч., за м. 08.2018 г.-0 ч., за м. 09.2018 г.-163 ч., за м. 10.2018 г. – 66 ч., за м. 11.2018 г. – 8 ч., за м. 12.2018 г. – 48 ч.; за м. 01.2019 г. – 24 ч.; за м. 02.2019 г. – 32 ч., за м. 03.2019 г. – 32 ч., за м. 04.2019 г. – 24 ч., за м. 05.2019 г. – 0 ч., за м. 06.2019 г. – 32 ч., за м. 07.2019 г. – 40 ч., за м. 08.2019 г. – 64 ч., за м. 09.2019г. – 8 ч.

Изложените обстоятелства се установяват от приобщените като писмени доказателства по делото кадрова справка и др. Изготвено е и заключение на назначена съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице, освен с приложените по делото доказателства, се е запознало и с намиращите се при ответника графици за работните смени и протоколи за отчитане на положен извънреден и нощен труд, съдържанието на които не се оспорва от страните. От заключението на вещото лице, коeто съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019 г. ищецът е положил общо 1558 часа нощен труд, който е заплатен от ответното учреждeние по 0.25 лева на час. Положеният нощен труд в посочения размер не е бил преизчисляван от ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд, респ. не е бил заплащан. Съобразно експертизата, нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1,143, се равнява на 1780 ч., като разликата в часовете между посочените две величини е 222 ч. положен извънреден труд. Дължимото възнаграждение за последните вещото лице определя общо в размер на 1516,70 лева. Експертизата посочва още, че начислената лихва за забава върху всяка една падежирала главница

(извънреден труд за съответното тримесечие), считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска, е в общ размер на 201,30 лева.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.

178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.

86 от ЗЗД.

Безспорно е между страните, а и от събраните доказателства се установява, че ищецът е заемал длъжността „старши полицай в група "Охрана на обекти" към Зонално жандармерийско управление-Варна“ и като такъв има качеството държавен служител, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. По делото не се спори и че с оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд и през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.

Спорът между страните се свежда до въпроса дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд, предвид специфичния статут на държавните служители в МВР, регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Според разпоредбата на чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. От своя страна чл.

179, ал.1 ЗМВР предвижда допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа.

По силата на чл.187, ал. 3 от ЗМВР работното време на държавните служители следва да се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени-сумирано за тримесечен период. Същевременно според петата алинея на цитираната норма работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Посочените норми предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

Съгласно разпоредбата на чл.187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

За периода от 19.08.2014г. до

01.04.2015г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г).

След това от 01.04.2015г. до

29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., V-чл., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г.

На следващо място, за периода от

02.08.2016г. до 10.12.2019 г., който обхваща и процесния период, е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г., отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д.

№ 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/, издадени от Министъра на вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като подзаконов нормативен акт се счита за отменена от деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Всяка от тези наредби урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични и гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.