Решение № 2140 от 27.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2140 гр. София, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100503343 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20008181/27.01.2022г. по гр.д. № 41739 по описа за 2020г. н а Софийски районен съд, 66-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че С. Н. С., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. ******* дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление: гр.София, ул. „******* заплащане на сумите, както следва: сумата от 994,09лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-07.06.2019г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот в гр. София, ж.к. ******* за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от 111,08лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 14.09.2017г. до 27.05.2019г.; сум ата от 22,76лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 07.06.2019г. до изплащането й, представляващи стойност на възнаграждение за дяловото разпределение на енергията за периода от 01.06.2016г. до 30.04.2018г. за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 32301/2019г. на СРС, като С. Н. С., ЕГН ********** е осъден да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* съдебни разноски от 54,18лв. по заповедно дело и 525,26лв. по исково дело, като неоснователни са отхвърлени исковете за горницата над 994,09лв. до предявен размер от 1504,13лв. и за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г.; за горница над 22,76лв. до предявен размер от 23,74лв. и за периода от 01.05.2016г. до 31.05.2016г.; иска за забава за горница над 111,08лв. до предявен размер от 250,08лв. и за сумата от 1

5,12лв. като лихва за забава на плащането на главницата за дялово разпределение за периода от 30.06.2016г. до 27.05.2019г.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 25010602/11.02.2022г. от ищеца Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* в частта, в която исковете са отхвърлени . Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е неправилно било прието, че исковете са погасени по давност, че ответникът не е изпаднал в забава. В случая страните били обвързани от договор при Общи условия , различна била уредбата н тези от 2014г. и в тези от 2016г., последните не изисквали отправяне на покана. Задълженията по фактурата от 31.07.2016г. ставали изискуеми на 15.09.2016г. и оттогава започвала да тече погасителната давност за тях. Претендирало е разноски.

Въззиваемият – ответник по исковете С. Н. С., ЕГН ********** чрез вазначения му особен представител по делото по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК е оспорил жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната му част е правилно.

Процесуалният му представител е претендирал разноски.

Третото лице помагач на въззивника –Н.И.”ООД , ЕИК не е изразило становище.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2016975/01.09.2020г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление: гр.София, ул. „******* срещу С. Н. С., ЕГН **********, с която е поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД че ответникът му дължи заплащане на сумите, както следва: сумата от 1504,13лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението07.06.2019г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот в гр. София, ж.к. ******* за периода от 01.05.2015г.. до 30.04.2018г.; сумата от 250,80лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 14.09.2016г. до 27.05.2019г.; сумата от 23,74лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 07.06.2019г. до изплащането й, представляващи стойност на възнаграждение за дяловото разпределение на енергията за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от 5,12лв. представляващи лихва за забава ва възнаграждението да дялово разпределение за периода от 30.06.2016г. до 27.05.2019г. за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 32301/2019г-. на СРС. Навело е твърдения, че ответникът е собственик на имота и като потребител на топлинна енергия, потребил енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за които са предявени исковете, дължали възнаграждение за дяловото й разпределение, страните били обвързани от договор при Общи условия, изпаднали в забава на плащането на сумите. Претендирало е разноски.

Ответникът С. Н. С., ЕГН **********, чрез назначения му по реда на чл.

2

47, ал. 6 от ГПК особен представител е оспорила исковете.

Навел е твърдения, че не било доказано да е потребил енергия в количества и на стойност за които са предявени исковете както и възнаграждение за дяловото й разпределение, задълженията били погасени по давност.

Третото лице помагач на ищеца – Н.И.”ООД не е изразило становище.

По делото е приложено заповедно дело № 32301/2019г. по описа на СРС съгласно което по заявление вх. № 3039313/07.06.2019г. е издадена заповед за изпълнение с която е разпоредено С. Н. С., ЕГН ********** да заплати на Топлофикация София”ЕАД сумата от 1504,13лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-07.06.2019г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот в гр. София, ж.к. ******* за периода от 01.05.2015г.. до 30.04.2018г.; сумата от 250,80лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на гла вницата за периода от 14.09.2016г. до 27.05.2019г .; сумата от 23,74лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 07.06.2019г. до изплащането й, представляващи стойност на възнаграждение за дяловото разпределение на енергията за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г. ; сумата от 5,12лв. представляващи лихва за забава ва възнаграждението да дялово разпределение за периода от 30.06.2016г. до 27.05.2019г., както и съдебни разноски от 85,68лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен със залепване на уведомление, на 12.08.2020г. заявителят е уведомен за необходимостта за представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване съществуване на вземанията по заповедта и такива е представил на 01.09.2020г.

По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 61/03.12.1992г. съгласно който М.К. и Г.К. са продали на С. Н. С. апартамент № 114 в гр. София, ж.к. *******” бл. *******

Приети са Общи условия на ищеца одобрени от ДКЕВР с Решение от 03.02.2014г. , съгласно чл. 33 от които суми по фактурите следва да се заплащат в 30-дневен срок от публикуването им интернет-страницата на продавача-както месечните, така и изравнителните сметки и обезщетение за забава се дължи след изтичане на срока за плащане на изравнителната сметка.

Приети са Общи условия на ищеца одобрени от ДКЕВР с Решение от 27.06.2016г. , съгласно чл. 33 от които суми по фактурите следва да се заплащат в 45-дневен срок от изтичане на срока за която се отнасят.

С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебнотехническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и трето лице помагач е посочило, че потребената за периода топлинна енергия в имота е на стойност от 1504,17лв. по фактури сума била по-малка. За периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г. стойност на потребена топлинна енергия била 994,09лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в 3 обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.По правилността на решението в обжалваната част,:Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 вр. чл. 150 и чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД - иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, за възнаграждение за дяловото й разпределение, отделно и обезщетение за забава на плащане на същите, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава XXXVII от ГПК.За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение на енергията, че е настъпил падеж за плащането на тези задължения

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период и Наредба №16-334 от

2007. г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в 4 сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната Наредба по чл.

36, ал. 3 от ЗЕ. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.

По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 2007. г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Ко 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело № 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече - разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.