Решение № 78 от 30.09.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Бургас, 30.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско дело № 20222001000140 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Л. К. Е. от град Бургас ж.к.“С***" бл., вх, ет., против решение № 260033/ 08.04.2022 г., постановено по т.д.№ 177/ 2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас, в частта, в която е осъден да заплати на „Орлоевбилд“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к „И***" бл., вх. ет., представлявано от Р. О., сумата от 117 746 лв., представляваща сбора от стойностите на извършени строително-монтажни работи в собствения на Е. недвижим имот в град Царево в размер на 112 646 лв., както и сумите, предадени от името на ищцовото дружество на ответника - 3600 лв. за свързване с електроразпределителната мрежа, 900 лв. за издаване на строително разрешение и 600 лв. за сключване на договор за строителен надзор, ведно със законната лихва главница та, считано от датата на депозиране на исковата молба, до нейното окончателно изплащане , както и в частта, в която са присъдени разноски в полза на „Орлоевбилд“ ООД в размер на 12 649,68 лв.

Решението се обжалва в осъдителната част, като неправилно, постановено в противоречие със събраните доказателства, които са ценени от 1 съда избирателно и са тълкувани превратно.

Въвежда се искане за неговата отмяна и отхвърляне изцяло на предявените искове с присъждане на разноски за двете инстанции .

Заявява се от въззивника, че първоинстанционният съд е отхвърлил иска с правна квалификация чл.258 от ЗЗД и е разгледал предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.61 от ЗЗД, като нито от мотивите, нито в диспозитива на съдебното решение може да се направи обоснован извод коя от различните хипотези на чл.61 ЗЗД съдът е приел за разглеждане и уважил, още повече, че последиците при различните алинеи са различни при уважаване на предявения иск, и това е довело до съществено процесуално нарушение при постановяване на оспорвания съдебен акт.

Въззивникът поддържа, че институтът на водене на чужда работа без пълномощие е неприложим към настоящия случай, тъй като правната теория и съдебната практика са категорични за приложното поле на института, а именно, че воденето на чужда работа без пълномощие се изразява в извършване на необходимите и полезни разноски само по управление и стопанисване на вещта. За да намери приложение институтът е наложително наличието на вече започната работа и предприемане единствено на действия по нейното управление. Твърди се, че предприемането на действия по изграждане на нови и несъществуващи сгради или довършителни дейности по новостроящи се сгради не може да се приеме за действие на управление.

Сочи се, че освен поради неприложимост на член 61 от ЗЗД, предявеният иск е неоснователен и поради недоказаност на заявената претенция. Твърди се, че от събраните доказателства не може да бъде направен извод, че именно ищецът – търговско дружество е изпълнил процесните СМР. Заявява се, че липсва заповедна книга, от която да е видно, че дружеството е изпълнявало строителството на обекта, такава книга не е била представяна на строителния надзор, нито от свидетелските показания се установява наличието й. Твърди се, че О., в качеството си на физическо лице, е сключил предварителен договор с трети за спора лица, в който посочил личната си сметка. Заявява се, че реалното изпълнение на СМР от дружеството не може да бъде установено и от представения акт обр.19, който не е подписан от ответника. Твърди се, че по време на строителството не са били съставени каквито и да било актове и е неясно въз основа на какви 2 доказателства съдът е приел, че са изпълнени и дейностите, които към момента на огледа от вещото лице са закрити. Заявява се, че съдът, приемайки за осъществени всички елементи от състава на чл.61 от ЗЗД, е приел безкритично заключението на вещото лице относно стойността на извършените СМР, без да определи какво следва да включва обезщетението по чл.61 ал.1 от ЗЗД. Сочи се, че липсва произнасяне на съда дали твърдените от ищеца СМР представляват полезни и необходими разноски, съотв.дали изобщо попадат под хипотезата на чл.61 от ЗЗД. Твърди се, че присъждайки сумата по експертизата, ведно с печалба и непредвидени разходи, БОС е постановил решението си в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, довело до необосновано и неправилно решение.

Поддържа се, че не са събрани доказателства, от които да се установи предаване на присъдените с решението суми в брой от ищеца на ответника, не се е установило наличието на строителен надзор, нает от ищеца, с който да е договаряно и съответно да му е заплащано възнаграждение, не е било представено строително разрешение, издадено в периода 2013 – 2014 год., когато се твърди, че са изпълнявани СМР в обекта. Сочи се, че според свидетеля К. Т. - технически контрол на обекта, договор за този обект е бил сключен единствено с Л. Е. от 05.10.2011 година и всички разходи по него са поемани и заплащани единствено от ответника. Твърди се, че всички разходи по присъединяване към ЕВН и за издаване на строително разрешение са заплащани от Е., с негови лични средства, поради което и разписките и договорите са подписани единствено от ответника и то в много по-късен момент, при въвеждане на сградата в експлоатация.

Моли се, като се приеме неприложимост на института водене на чужда работа без пълномощие, решението да бъде отменено в обжалваната част и да се отхвърли претенцията по чл.61 от ЗЗД.

При евентуалност, ако се приеме основателност и доказаност на иска по чл.61 от ЗЗД, се моли за отхвърлянето му поради погасяването му по давност. Сочи се, че вземането по чл.61 от ЗЗД възниква от момента на извършването на съответния разход по СМР, следователно погасителната давност е започнала да тече съобразно чл.114 от ЗЗД от този момент, към който е съществувала обективна възможност за подобрителя да предяви 3 претенция за защита на своите права, който в случая е моментът на неоснователното преминаване на благата от имуществото на подобрителя към това обогатилия се. Твърди се, че от момента на извършване на конкретните подобрения през 2013 - 2014 година до момента на предявяване на иска е изтекъл законоустановения петгодишен срок, поради което претенцията на ищцовото дружество е погасена по давност.

Твърди се, че неоснователен е и предявения при условията на евентуалност иск по чл. 59 ЗЗД, по който съдът дължи произнасяне при отхвърлителен диспозитив по отношение на претенцията по чл.61 от ЗЗД.

Поддържа се, че по делото липсват доказателства, които по безспорен начин да определят обедняването на ищеца и неговия размер, доколкото в производството не се е установило при условията на пълно и главно доказване претендираните от ищеца суми по фактури и предоставени в брой на ответника действително да са вложени в обекта в Царево или да са дадени пари на Е. в брой. Недоказано останало и твърдението, че материалите, предмет на представените 145 бр. фактури, са вложени в обекта на ответника.

Заявява се, че част от фактурите касаят закупуване на техника, собственост на дружеството, която не представлява обогатяване на ответника; договорите, в които е посочен адреса на доставка или извършване на СМР са антидатирани и съставени за целите на процеса. Въззивникът се позовава на ревизионния доклад на НАП, в който изрично се посочва, че към процесния период ищецът не е отчел разходи за незавършено строителство в град Царево, следователно към датата, към която ищецът твърди да е обеднял със сумата от 126 508.58 лева, липсва осчетоводяване на разходи в претендирания размер, които да водят до обедняване на търговеца. Твърди се, че към представените счетоводни документи липсват експедиционни бележки, товарителници и др., които да обосноват извод за доставка на материалите до процесната сграда. Поддържа се, че част от материалите изобщо не са били необходими за довършителните дейности по сградата и околната планировка, което по безспорен начин е установено с приетото основно и допълнителни заключения на съдебно-техническата експертиза, а други са в обем, който надхвърля многократно необходимите количества за извършените СМР. Сочи се, че договорите и фактурите не носят подписа на ответника и не могат да установяват предаване на стоките, след като липсват други, първични документи - бележки, товарителници и пътни листи. Отделно се твърди, че 4 неправилно е формирана сумата, която се претендира по чл.59 от ЗЗД, доколкото следва да се отчетат само реално направените разходи за материали и труд, без в тях да се включват печалба, непредвидени разходи и ДДС. Също при евентуалност се заявява, че искът по чл.59 от ЗЗД е погасен по давност.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от упълномощен представител.

В срока по чл.263 ГПК е получен отговор от „Орлоевбилд“ ООД, в който се поддържа, че жалбата е неоснователна, а обжалваното с нея решение е законосъобразно и правилно.

Твърди се, че при извършване на СМР от изпълнител по възлагане на собственика и при отсъствие на писмен договор, отношенията на страните се уреждат по правилата на водене на чужда работа без пълномощие, а не по правилата на чл.59 от ЗЗД, в какъвто смисъл е формирана трайна съдебна практика. Настоява се, че процесните СМР са били изпълнени от дружеството, а не от О. като физическо лице, и това се установява от събраните по делото доказателства – писмени и свидетелски показания.

Поддържа се, че видът и обемът на изпълнените СМР се установяват от акт обр.19, който действително не е подписан от ответника, но изпълнението на посочените работи се признава от Е. в обясненията му, дадени по чл.176 от ГПК и се установява от свидетелските показания.

Сочи се, че размерът на обезщетението по чл.61 от ЗЗД е определен от БОС правилно, въз основа на заключенията на вещото лице по СТЕ, които са били приети без никакви възражения от страните. Поддържа се, че стойността на извършените СМР е определена от вещото лице въз основа на замерванията и при цени, изведени от справочници за цените в строителството и сп.“Строителен обзор“ бр.7-8/2015 год. Поддържа се, че при работи, изпълнени от гестора, доминусът се обогатява със стойността на резултата (благото) от извършената работа, която включва както печалба, така и ДДС, ако е приложим.

Поддържа се, че възражението за погасяване на уважената искова претенция по давност, е неоснователно. Съдът е приел, че работата в обекта е продължила до м.септември 2015 год. и е достигнал до налагащия се извод, че към момента на предявяване на иска давността не е била изтекла.

5

В съдебно заседание въззиваемият оспорва въззивната жалба и поддържа доводите, изложени в отговора.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, събраните по делото доказателства и прилагайки закона, приема следното:

В исковата си молба, предявена пред Окръжен съд Бургас, ищецът „Орлоевбилд“ ООД е поддържал, че в средата на 2013 година с ответника Л.

Е. сключили устен договор, по силата на който ответникът, като възложител и собственик на сграда в град Царево, възложил на „Орлоевбилд“ ООД да извърши преустройство и довършителни строително-монтажни дейности „до тапа“, срещу което се задължил да прехвърли на „Орлоевбилд“ ЕООД собствеността върху общо четири апартамента в същата сграда. Поддържал е, че въз основа на устната уговорка извършил строително-монтажни работи в сградата на ответника, упоменати в 28 пункта в исковата молба, които били окончателно завършени към месец септември 2015 година и остойностени в акт образец 19. Ищецът е въвел твърдения, че разходите, които сторил за изпълнение на договорените с ответника работи, са в размер на 126 802,58 лв. за техника, труд, материали и заплащане на дейности, извършени от подизпълнители. Твърдял е, че към момента, в който преустановил работата си (есента на 2015 тод.) са останали неизпълнени строително-монтажни работи по довършване на стълбищната клетка, мазилка по фасада на партера и монтиране на входни врати. Заявил е, че въпреки положените усилия от негова страна, писмен договор между страните не бил подписан, изготвеният акт образец 19 също не бил подписан и всички опити за финализиране на отношенията между страните останали без резултат. Предявил е в условията на евентуалност следните обективно съединени искове: за присъждане на сумата от 172 422,06 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение от страна на ответника на сключения устна форма договор за СМР, формирана като сбор от стойностите на трите самостоятелни обекта, за които страните се договорили да бъдат прехвърлени на строителя; при условията на евентуалност да бъде присъдена сумата от 131 92,58 лв., представляваща сбор от стойностите на извършени строително-монтажни работи по акт образец 19 и суми, предадени от името и за сметка на ищцовото дружество на ответника за нуждите на строителството за въвеждане на сградата в експлоатация: за 6 свързване с електроразпределителната мрежа, за издаване на строително разрешение и за сключване на договор за строителен надзор, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане и отново при условията на евентуалност за присъждане на сумата от 126 802,58 лв., представляващи обща стойност на извършени разходи по преустройството, включващи заплатени суми за техника, материали, труд, услуги към подизпълнители и суми, заплатени от ищцовото дружество на ответника за нуждите на завършване на сградата и въвеждането й експлоатация: за свързване с електроразпределителната мрежа, за издаване на строително разрешение и за сключване на договор за строителен надзор, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане.