Решение № 2367 от 21.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2367 гр. В., 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря С.ка М. Г. като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20223110107006 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС от Е. Т. Н., Д. Т. Г. и Е. С. С. срещу Б. И. Г. и С. Р. Г. за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. В., к. к. Ч., м-ст О., с идентификатор *****4708, с площ 1000 кв. м., при граници имоти с идентификатори: *****4709, *****127 и *****501, при квоти за първите две ищци – по 341/1000 ид. ч. и за третата ищца – 318/1000 ид. ч. и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. В., к. к. Ч., м-ст О., с идентификатор *****4709, с площ 1065 кв. м., при граници имоти с идентификатори: *****150, *****127, *****4708 и *****501, при квоти за първите две ищци – по 428.66/1065 ид. ч. и за третата - 207.68/1065 ид. ч., както и за осъждане на ответниците да им предадат владението върху тези имоти.

В исковата молба се твърди, че ищците Е. Н. и Д. Г. са собственици по дарение от родителите си Т.А.П. и Н.И.П. на 536 кв. м. ид. ч. от ПИ с площ 786 кв. м., находящ в к. к. Ч., с идентификатор *****148 /стар идентификатор ****/, съгласно НА № *****2009 г. на СВп-В., като понастоящем този имот бил с идентификатор *****4708. Двете придибили с договор за дарение с акт № *****2009 г. на СВп-В. и 1029 кв. м. ид. ч. от ПИ с площ 1279 кв. м., съставляващ ПИ с идентификатор *****149 /стар идентификатор ****/, който понастоящем бил с идентикафикатор *****4709. Твърди се, че ищцата Е. С. придобила по наследяване от м. си М.А.К., починала на 05.04.2014 г., а последната от сина си В.С.К., починал на 01.01.2012 г. останалите 250 кв. м. ид. ч. от ПИ с площ 786 кв. м., находящ в к. к. Ч., с идентификатор *****148 /стар идентификатор ****/, понастоящем имот с идентификатор *****4708.

1

Този имот бил придибит от наследодателя й В.К. с договор за дарение от Т.А.П. и Н.И.П., съгласно акт № *****2009 г. на СВп-В.. Тя придобила по наследство от същия наследодател и 250 кв. м. ид. ч. от ПИ с площ 1279 кв. м., съставляващ ПИ с идентификатор *****149 /стар идентификатор ****/, който понастоящем бил с идентификатор *****4709. Този имот наследодателят й придобил по дарение от Т.А.П. и Н.И.П. с НА № 84/16.03.2009 г.

Твърди се, че Т.А.П. се легитимирал като собственик на процесните имоти с Решение от 25.11.1960 г. по гр. д. №***1959 г. на Варненския районен съд, с което бил обявен за окончателен сключеният между А.А.П. и Т.А.П. предварителен договор за продажба на недвижим имот – лозе/хавра/ от 2 дка, находящо се в землището на с. В., местност О., цялото от 4 дка. Т.П. се снабдил с билет №***, вх. № ****10.07.1968 г. за строеж на дървена барака до 12 кв. м. С констативен акт от 16.12.1968 г., съставен от служители на отдел „ Архитектура и благоустройство“, район Приморски, било констатирано, че в имота има извършено незаконно строителство от Т.П. на приземен етаж на вилна сграда с площ до 70 кв. м., като със заповед № 1/03.01.1986 г. било наредено да се спре строителството на незаконния строеж. Твърди се, че Т.П. е владял явно, непрекъснато и необезпокоявано имота, който бил с пл. № ****. Поддържа се, че Т.П. не е бил член на ТКЗС и имотът не бил внасян в ТКЗС.

Сградата била построена от Т.П. в парцел VI-**** по ЗРП на к. к. Ч., като тя била съборена преди ищците да придобият правото на собственост.

Поради свлачищните процеси сградата не била годна за обитаване и застрашена от самосрутване, като със Заповед №1384/17.08.2000 г. на кмета на Община В. било наредено на собственика Т.П. да я премахне в срок до 30.08.2000 г. Сградата била премахната през 2000 г. и не съществувала в имота понастоящем. Сочи се, че ответниците Б. И. Г. и С. Р. Г. се легитимирали като собственици чрез договор за покупко-продажба, сключен с М. С. Г., обективиран в НА № *****/2018 г. на нотариус № 480 Даниела Върлева, по който имотът бил с площ от 2000 кв. м., с идентификатор *****481, като в съдържанието на акта било посочено, че имотът е със стари идентификатори *****148 и *****149 и номер по предходен план ****.

Твърди се, че продавачката М. Г. не била владяла имота никога. С НА № *****2020 г. на нотариус № 537 Ана Пачолова ответниците били признати за собственици на поземлен имот в м-ст О., с площ 1065 кв. м., с идентификатор *****4709, с номер по предходен план ****, ведно с изградена в имота сграда, съгласно удостоверение за търпимост на строеж №***/***2020 г. – еднофамилна двуетажна сграда със застроена площ 86 кв. м. Твърди се, че издаденото удостоверение е нищожно поради липса на постройка.

Твърди се, че ответниците са установили владение през 2022 г., когато премахнали телената мрежа и започнали да разчистват имотите. Това било установено през месец февруари от ищцата Е. Н.. Твърди се, че ответниците не са могли да придобият правото на собственост, тъй като праводателката им не е била собственик. По изложените съображения молят предявените искове да бъдат уважени. Претендират разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в който е изразено становище за неоснователност на исковете.

Оспорва се ищците да са собственици на процесните имоти на заявеното от тях придобивно основание - договор за дарение и наследствено 2 правоприемство. Оспорва се, че издаденият на името на Т.А.П. билет за строеж No 457 вх. No ****10.07.1968 г. за строеж на дървена барака се отнася за имот ****, както и че към 2000 г. в имота е имало дървена сграда, която в резултат на свлачищни процеси е станала негодна за обитаване.

Оспорва се, че Решение от 25.11.1960 г. по гр. д. ***1959 г. на ВНС легитимира праводателя на ищците като собственик на поземлен имот с идентификатор *****4708 и поземлен идентификатор *****4709, съответно, че чрез сделките за дарение, сключени на 16.03.2009 г. ищците са придобили собствеността върху тези имоти. Оспорва се, че имотите не са били внасяни в ТКЗС. Оспорва се, че праводателят им М. С. Г. не е упражнявала фактическа власт върху имот ***481, който им е прехвърлила чрез покупко-продажба. Не се оспорва твърдението, че в имот 4709 няма сграда. Твърди се, че Т.А.П. и Недялка И.а не са били собственици на имотите, предмет на нотариалните актове от 16.03.2009 г., поради което сделките не са произвели вещноправен ефект и не са им протипоставими. Излага се, че при сключване на сделките пред нотариуса Т.А.П. и Н.И.П. са се легитимирали като собственици на двата имота на основание представеното към исковата молба решение от 25.11.1960 г. по гр. д. No ***1959 г., вписано под No *****1979 г. Твърди се, че по гр. д. No ***1959 г. по описа на ВНС 5-ти р. не е постановявано решение за обявяване за окончателен на частен писмен договор, сключен между А.А.П. и Т.А.П. за покупко-продажба на недвижим имот в м. „О.", землище на с. В., тоест пред нотариуса и към исковата молба бил представен неистински документ. При направена справка в Служба „Архив“ при Районен съд В. било установено, че гр. д. No ***1959 г. по описа на ВНС 5-ти р. е с различни страни и предмет, тоест липсвало съдебно решение, установяващо права на праводателя на ищците върху реална част от имот в землището на с. В., местност „О.“, целият с площ от 4 дка. и с площ на реалната част от 2 дка Твърди се, че имотът, описан в решението, с което праводателите на ищците са се легитимирали като собственици на даряваните имоти и е било представено от тях пред нотариуса при изповядване на сделките на 16.03.2009 г. (приложено към исковата молба) не е идентичен с имотите, предмет на тези сделки - същият не отговарял по площ и съседи нито на имот ***149, нито на имот ***148. Тези два имота, както и бивш имот **** по КП от 1988/1990 г. били различни от имота, описан в представеното към исковата молба решение от 25.11.1960 г. по гр. д. No ***1959 г. Твърди се, че имотът, описан в решението по гр. д. No ***1959 г. по описа на ВНС като 2 дка от нива, цялата с площ от 4 дка в местност „О.“ при съседи на целия имот: шосе, Д. Т., Г. В.К. и П. П., съответства на други имоти с No 3239 и No 3238 по КП от 1988 г.

(находящи се от долната страна на пътя под имот ****), които са били предмет на разпоредителни сделки, сключени от А.А.П. със синовете му Т.А.П. /А./ и А. А. П.: договори за покупко-продажба, сключени на ***1952 г., обективирани в нотариални актове №№ *** и ***, тоест към датата на постановяване на съдебното решение ***1960 г. продавачът А.А.П. вече се бил разпоредил с целия, притежаван от него имот с площ 4 дка, съответно не бил собственик на имота, за който е постановено решението. Решението по гр. д. No ***1959 г. е и непротивопоставимо на А. А. П. След получаване на собствеността върху описания в нотариален акт 165 от 31.12.1952 г. Т.А.П. го е прехвърлил чрез сделка за дарение на дъщерите си Е. Т. и Д. Г. – нотариален акт № 22, том I, рег. № 1429, дело № 21 на нотариус Стелиана Костадинова.

Сочи се, че имотът закупен от ответниците през 2018 г., е бил придобит 3 от праводателката им М. Г. чрез покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 107 от 23.08.2002 г. на нотариус № 316. Нейният праводател по тази сделка бил А.А.П. - син на А.А.П. и брат на Т.П. и същият притежавал земя – нива с площ от 3 дка в м-ст О., която била декларирана от него през 1949 г. в Емлячните регистри с декларация № 1081. Впоследствие на 10.03.1958 г. А.А.П. бил приет за член кооператор в ТКЗС Черно море с притежаваните от него имоти. След влизане в сила на ЗСПЗЗ А.А. подал заявление до ПК В. и с Решение № 615/07.06.1999 г. ПК му възстановила правото на собственост върху нива от 2 дка в землището на кв. В., м-ст О., съставляваща имот № **** по КП от 1991 г. Решението било поставено на основание съдебно решение по гр. д. №****1998 г. на 10 с. на ВРС по иск с правно основание чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и предходно решение на ОС В., постановено на 29.03.1996 г. по гр. д. № 907/1995 г., с което бил уважен иск с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване за установено правото на А.А.П. на собствеността върху земеделска земя с площ от 2000 кв. м., представляваща имот с пл. № ****, като искът бил отхвърлен за разликата до 3 дка.

Твърди се, че към влизане в сила на ЗСПЗЗ в имота не е имало сграда, нанесената такава в КП не е съществувала и Т.П. не е осъществявал фактическа власт върху имота на правно основание. Вписването му като собственик в скица № ***05.07.1999 г. – копие от КП се сочи, че е при липса на основание. Излага се, че имот **** е попадал в активна от края на 80-те, началото на 90-те години свлачищна зона, поради което бил напълно неизползваем в този период. След свличането на пътя В. - Златни пясъци около 1998 г. започнало първото укрепване на терена, във връзка с което били издадени заповеди за премахване на самосрутващи се постройки в отделните имоти. Бараките в имот **** били премахнати от работниците на фирмите, които извършвали укрепването. След постановяване на Решение ***/07.06.1999 г. на ПК В. фактическата власт върху имота била осъществявана от А.А.П. на основание това решение. Същият декларирал имота в ДС Приморски и заплащал данъци за него. След сделката за продажба на 22.08.2002 г. фактическата власт върху имота била установена единствено от М. Г. чрез почистването му, трасирането и ограждането му. В този му вид бил закупен от ответниците през 2018 г. Т.П. не бил заплащал данъци и такси за имота. След сделките за дарение през 2009 г. ищците също не били установили и не били упражнявали фактическа власт върху имотите.

Осъществяваното владение върху имота от ответниците се сочи, че е на правно основание - КНА № *****2020 г. на нотариус Ана Пачалова и нотариален акт № *****/2020 г. на нотариус Ана Пачолова, отразявали правата на ответниците.

В условията на евентуалност, в случай че бъдат установени противпоставими права на ищците, респективо на техните праводатели, се завява възражение за придобиване на имотите по давност чрез присъединяване на осъщественото владение от праводателката на отвтениците за периода 23.08.2002 г. до 23.08.2007 г., когато в нейна полза е изтекла кратката придобивна давност и след това продължило до 08.05.2018 г. към установеното от ответниците владение от сделката за продажба на 08.05.2018 г. Отправя се искане за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.