Решение № 4546 от 05.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4546 гр. Пловдив, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20255330114509 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С.

Г. Д., ЕГН **********, с адрес: ******, чрез Е. И. ЕАД, БУЛСТАТ ******, със съдебен адрес: *****, срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София 1324, ж.к. „Люлин“ № 7, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, етаж 2, офис 40-46, представлявано от ***** С. К. К., с цена на иска 840,84 лева, и срещу „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София 1324, ж.к. „Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, етаж 2, офис 40-46, с цена на иска 310,16 лева.

В исковата молба се излагат доводи за нищожност на сключения между ищцата и първия ответник Договор за паричен заем № ****** поради противоречие с изискванията на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Поддържа се, че уговореният фиксиран годишен лихвен процент от 40,00% противоречи на добрите нрави, тъй като надхвърля повече от три пъти размера на законната лихва за необезпечен кредит, което прави клаузата недействителна, а оттам води и до нищожност на целия договор.

Твърди се също, че вписаният в договора Годишен процент на разходите от 47,82% не съответства на действително прилагания, тъй като кредиторът неоснователно не е включил в 1 него дължимото възнаграждение по акцесорния договор за гаранция/поръчителство, с което е използвал заблуждаваща търговска практика в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

По отношение на втория ответник се излагат съображения за нищожност на Договора за предоставяне на гаранция/поръчителство № ******, като се сочи, че същият е лишен от основание, съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, прехвърля върху потребителя задължения за оценка на кредитоспособността и обезпечава изначално нищожен главен дълг. Въз основа на тези факти ищцата моли съда да прогласи нищожността на Договора за паричен заем № ****** спрямо „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и нищожността на акцесорния Договор за предоставяне на поръчителство/гаранция № ****** спрямо „Файненшъл България“ ЕООД, ведно с присъждане на направените по делото разноски.

Ответниците „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД са представили писмени отговори в законния срок, с които оспорват предявените искове като неоснователни. Заявяват, че договорът за кредит съответства на законовите изисквания, уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, а гаранционното правоотношение представлява самостоятелна и незадължителна услуга, поради което таксата за него правилно не е включена в процента на разходите.

Районният съд, след като прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна, че между ищцата С. Г. Д. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е бил сключен Договор за паричен заем № ******. Във връзка с това кредитно правоотношение е бил сключен и Договор за предоставяне на гаранция/поръчителство № ****** с втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД. Установи се, че сключването на гаранционната сделка е било поставено като условие за усвояване или улеснено отпускане на заема, а дължимото възнаграждение за гаранта не е било калкулирано в обявения по договора за кредит Годишен процент на разходите.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Законодателят в ЗПК е поставил съществени императивни изисквания за прозрачност и коректност при обявяването на ГПР и общата дължима от 2 потребителя сума. Когато за получаването на кредита се изисква предоставянето на допълнително обезпечение или гаранция срещу заплащане на възнаграждение, това възнаграждение представлява разход, пряко свързан с кредита, и по силата на закона следва да участва в изчислението на ГПР.

Непосочването на реалния ГПР въвежда потребителя в заблуждение относно действителното оскъпяване на заема, което представлява заблуждаваща търговска практика и съществено нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. По силата на чл. 22 от ЗПК това нарушение влече недействителност на целия договор за кредит. Наред с това, доколкото възнаграждението за поръчителство/гаранция изкуствено оскъпява кредита и се застъпва със задълженията на кредитора за предварителна оценка на риска, клаузата за него е неравноправна съгласно чл. 143 от ЗЗП и противоречи на добрите нрави. Тъй като гаранционното правоотношение има акцесорен характер и обслужва нищожна главна сделка, а и само по себе си е лишено от основание, Договорът за предоставяне на гаранция/поръчителство също е изцяло нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Предявените искове са изцяло основателни и доказани.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците дължат заплащане на направените по делото разноски.

Относно искането за присъждане на адвокатско възнаграждение: В производството ищцата е ползвала правна помощ от адвокат въз основа на сключен договор за безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, когато адвокатът е оказал безплатна адвокатска помощ, той има право на възнаграждение, което се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.За определяне на размера на адвокатското възнаграждение съдът взема предвид практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) — по-специално Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, съгласно което националните юрисдикции не са обвързани от минималните тарифи на адвокатските възнаграждения, установени в Наредба № 1, когато те са приети от професионална организация без подходящи гаранции срещу определянето на прекомерни или неразумни стойности и когато ограничават принципа на пълно възстановяване на разходите или принципа на ефективност на правото на ЕС. СЕС изрично приема, че националният съд разполага с пълна дискреция и самостоятелно 3 правомощие да преценява разумността, пропорционалността и справедливостта на адвокатския хонорар с оглед фактическата и правна сложност на делото, положения труд, интереса на страната и принципа на ефективна съдебна защита в областта на потребителското право.

В конкретния случай, вземайки предвид фактическата и правна сложност на спора (която включва анализ на преюдициални въпроси по потребителски кредити, свързани лица, приложимост на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД), обема на осъществената процесуална защита (изготвяне на подробно обоснована искова молба, събиране и представяне на доказателства, процесуално представителство), както и необходимостта от осигуряване на ефективна и реална правна защита за потребителя без възпиращ финансов риск, съдът определя адвокатското възнаграждение в размер на 204,52 евро с включен ДДС. Този размер е напълно пропорционален, разумен и справедлив за приложения труд и отговаря на изискванията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв във връзка с правото на ЕС и практиката на СЕС. Ответниците дължат това възнаграждение съвместно, пряко на процесуалния представител на ищцата.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между С. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: ******, и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София 1324, ж.к.

„Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, етаж 2, офис 40-46, че сключеният между тях Договор за паричен заем № ****** е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 и чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между С. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: ******, и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София 1324, ж.к.

„Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, етаж 2, офис 40-46, че сключеният между тях Договор за предоставяне на гаранция/поръчителство № ****** е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 146 във връзка с чл. 143 от ЗЗП.

ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434, и

4

„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, да заплатят съвместно на процесуалния представител на С. Г. Д., ЕГН **********, сумата от 204,52 евро (двеста и четири евро и 52 цента) с включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пловдив в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5