Решение № 380 от 10.07.2020, Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е 380/10.7.2020г.

№ 10.07.2020 година град Ямбол

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав

На 07.07 2020 година

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Марина Христова при секретаря Й.П. като разгледа докладваното от съдия

Христова гражданско дело № 273 по описа за

2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от П.С.Д. против ГД „П. б. и з. на н.“ – С., с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1695, 24 лв. – дължимо и незаплатено възнаграждение за положен извънреден труд, трансформиран в нощен за периода 01.10.2016 – 30.09.2019 год., в едно със законната лихва от датата на исковата молба.

В исковата молба се посочва, че ищецът работи като *** при РС”ПБЗН”-гр.Я., към

ГД”ПБЗН” към МВР-С. Полагал труд на 24 – часови смени при сумарно изчисляване на работното време. Съгласно чл. 176 от ЗМВР БТВ на държавните служители се състояло от основни и допълнителни възнаграждения.По силата на чл. 178,ал.1,т.3 от ЗМВР се изплащали допълнителни възнаграждения. Нормалната продължителност на работното време се регламентирала в чл. 187 от ЗМВР. Предметът на иска произтичал от размера на нощния труд полаган в системата на МВР, както и нормите за неговото полагане, т.к. материята останала неуредена със специални норми, поради което и следвало да се прилагат общите такива на МСОРЗ – чл.

9,ал.2 , чл. 140 КТ, като коефициентът за превръщане бил равен на 1, 143. За исковият период ищецът положил общо 1752 часа нощен труд, който следвало да бъде преизчислен с коефициента, поради което и следвало да му бъде заплатена исковата сума.

Претендира се уважаване на претенцията, както и присъждане на разноски.

В законоустановения срок, ответникът е депозирал писмен отговор, в който заявява, че счита исковете за допустими, но ги оспорва по основание и размер. Ответникът не оспорва факта на съществуването през процесния период на служебно правоотношение на ищеца с ГДПБЗН-МВР, както и че ищецът е полагал труд на смени при 24-часов режим на работа, съгласно графици при сумирано отчитане на отработеното време. Според ответника НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т.2 от допълнителните разпоредби на КТ независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.107а КТ. Посочва, че ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР, според който нормалната продължителност на работното време за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следва, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба. Счита, че не е налице празнота, а има специфична законова уредба, различна от общата, с която е допусната продължителност на нощния труд от 8 часа. Твърди, че според ЗМВР-чл.187,ал.1 , нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа, а положеният труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период.

Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа : 7 часа , което е равно на 1,143. За положеният нощен труд на държавните служители, чийто служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, е в рамките на 8 часова продължителност и се заплаща по смисъла на Заповед № ***г. на министъра на вътрешните работи по 0.25 лв. на час. Оспорва претенцията на ищеца за заплащане на нощния труд, като извънреден труд като неоснователна. Позовава се на ЗМВР, който прави ясно разграничение на извънреден от нощен труд.

Допълнителните възнаграждение за двата вида труд се изплащат по различен ред и размерът им е регламентиран в различни нормативни актове. Посочва, че полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се явява извънреден труд и с оглед на неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по съответния коефициент, а се заплаща като нощен по смисъла на т.1 от Заповед № ***г. на министъра на вътрешните работи. Според ответника положеният от ищеца през процесния период нощен труд е правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено и заплатено, поради което претенцията за заплащане на извънреден труд е неоснователна.Оспорва се и претендираната мораторна лихва/такава не е предявена в процеса/ с оглед неоснователността на главните вземания.

Претендират се разноски и се прави евентуално възражение на осн.чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

В с.з. страните не изпращат представители.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е налице спор, че през процесния период 01.10.2016 – 30.09.2019 год., страните са били обвързани от служебно правоотношение. С оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд на

24-часови смени, т.е и през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Към отговора на исковата молба е приложено копие от кадрова справка от 24.03.2020 год. на мл.инспектор П.С.Д., справка за часове положен извънреден труд за исковия период. Представени са още графици за дежурство на дежурните смени при РДПБЗН – Я. за периода м. октомври 2016 – м. септември 2019 год. включително. Приети са и копия от Протоколи за отчитане на отработеното време между 22, 00 – 06.00 ч., времето на разположение и положения труд по време на официални празници в

РДПБЗН – Я., касаещи последователни тримесечни периоди от октомври 2016 – септември 2019 год.

Приети са платежни бележки за заплатени на ищеца трудови възнаграждения за периода 01.10.2016 – 30.09.2019 год. включително.

По искане на ищеца по делото е назначена и прието заключение на ССЕ, която съдът кредитира като обективно изготвена и неоспорена от страните. От заключението на вещото лице се установява, че за процесния период ищецът е положил общо 210 дежурства, всяко от по 24 часа, включващи и времето от 22.00 до 06.00 ч. Положеният от ищеца нощен труд , преизчислен в дневен с коефициент 1.143 , възлиза на 248 часа, като паричната му равностойност е – 1826, 16 лв.

Изплатеното възнаграждение е в размер на 470, 92 лв., като съответно незаплатената част е в размер на 1355, 24 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно чл.178,ал.1,т.3, вр. с чл.187,ал.5,т.2 от ЗМВР.

Съгласно чл.176 от Закона за

Министерство на вътрешните работи

(ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР). Съгласно чл.143, ал.1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.187, ал.1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период - чл.187, ал.3, изр.3 ЗМВР. От тълкуването на цитираната норма не може да се направи категоричен извод, че тя определя продължителността на нощния труд по ЗМВР, която да е 8 часа, а не 7 часа, каквато е по КТ, а по-скоро - разрешава полагането на нощен труд средно по 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към дневен и съответно без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Така, съгласно чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Съгласно чл.187, ал.9 ЗМВР - редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на *** на вътрешните работи. Издадените от *** на вътрешните работи и действали в рамките на процесния период Наредби, които са относими към спора са - Наредба №*** от 29.07.2016 г. В предходен на процесния период приложими са били съответно - Наредба №***от

11.08.2014 г. и Наредба №*** от 25.05.2015 г. Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №*** г., Наредба №***г. и Наредба №***г., са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В последните две посочени Наредби, обаче липсва изрично правило, аналогично на чл.31, ал.2 от Наредба №*** г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл.31 от Наредба

№*** г. и Наредба №***г., е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.

При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, настоящия състав намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното

(8 часа) и нощното (7 часа) работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ.

В подкрепа на гореизложеното е и факта, че съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР държавните служителите, които полагат труд за времето между 22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда и това препращане също предпоставя извод за субсидиарното прилагане на НСОРЗ за превръщане на нощните часове в дневни. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 5 от ГПК, прогласяваща основният принцип за законност, съгласно който съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви- според общия им разум, като при липса на закон, съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала. На следващо място,