Протокол № 184 от 23.04.2026, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 184 гр. Сливен, 23.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева

Членове:

Ваня Анг. Маркова

Пламен Д. Стефанов при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА К. БЪЧВАРОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20262200600054 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Жалбоподателят-частен тъжител С. М. Ж., редовно призована, се явява лично и с повереник адв. И. М. от САК.

Жалбоподателят-подсъдим К. К. К., редовно призован, се явява лично и със служебен защитник адв. М. П. от АК – Сливен.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Ж.: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

ПОДС. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на подсъдимия К. К. К. срещу Присъда рег. № 132/02.09.2025г., постановена по НЧХД № 1643/2023год. по описа на Районен съд – Сливен, както и по въззивна жалба на адв. И. А. М. от Софийска адвокатска колегия, повереник на частния тъжител С. М. Ж..

С атакуваната присъда подсъдимият К. К. К. е признат за виновен в извършването на престъпления по чл. 146, ал. 1 от НК и на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.

1

С присъдата подс. К. е осъден да заплати на частния тъжител С. М. Ж., направените от нея разноски за образуване на делото в размер на 12 лева.

Във въззивната жалба на подсъдимия К. К. К., се изразява несъгласие с атакуваната присъда. В депозираното допълнение към въззивната жалба са изложени подробни съображения по заявените първоначални оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. На първо място според жалбоподателя при обсъждане на доказателствата съдът е допуснал нарушение на чл. 13 и чл. 14 от НПК, като при приетата за установена фактическа обстановка не е направил пълен и задълбочен анализ на доказателствата по делото и не ги е обсъдил поотделно и в съвкупност. Не са анализирани събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие гласни доказателства, сочещи за действия на тъжителката, провокирали личните съждения на подсъдимия. На следващо място според жалбоподателя думите „Става въпрос за човек, който е изключително манипулативен, злобен и по мое мнение с големи психически отклонения".... и „че според мен има психическо заболяване госпожата", изказани от него по време на открито съдебно заседание пред въззивния съд по друго дело по отношение на тъжителката, при упражняването на правото си на лична защита, от обективна страна са израз на правото на подсъдимия да каже това, което мисли по отношение на друго лице, без за това да използва груб и вулгарен изказ. Това е единствено израз на лично мнение, тези думи не са груби, вулгарни и обидни и изразеното от него отрицателно мнение по отношение на тъжителката не е изразено по неприличен и унизителен начин.

Настоява се за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова с която подсъдимия К. К. К. бъде признат за невиновен и оправдан. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанциония съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

С въззивната жалба на адв. И. А. М. от Софийска адвокатска колегия, повереник на частния тъжител С. М. Ж. се прави искане за изменение на присъдата в частта, в която подсъдимия К. не е бил осъден за направените разноски от тъжителката Ж. за адвокатски хонорар и пътни разходи на обща стойност 1950 лв. направени в първа инстанция, като са приложени извлечения от сметката на адв. М. за сумите внесени от тъжителката С. Ж. в първоинстанционното разглеждане на делото. На следващо място се претендира разглеждането на отхвърлен гражданския иск от 3 000 лв. срещу подсъдимия К. за причинени от процесното деяние неимуществени вреди.

В заключение се иска потвърждаване на присъдата в останалата й част като правилна и законосъобразна.

В жалбите не се съдържат искания за събиране на допълнителни доказателства.

Съдът РАЗЯСНИ на страните правата им по чл.274 и чл.275 от НПК.

АДВ. М.: Нямам искания за отвод и по доказателствата.

2

ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Ж.: Нямам искания за доказателствата.

АДВ. П.: Нямам искания за отвод и по доказателствата.

ПОДС. К.: Нямам искания за отвод и по доказателствата. отвод и по

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на съдебното следствие.

АДВ. М.: Поддържаме въззивната жалба. Във връзка с нашата въззивна жалба, по отношение на разноските представям разписка за платените разноски от първа инстанция от тъжителката и договор за правна защита и съдействие на втора инстанция.

ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Ж.: Поддържам жалбата. Оспорвам въззивната жалба подадена от другата страна.

АДВ. П.: Поддържаме въззивната жалба. Оспорвам въззивната жалба от тъжителката. Относно представените в днешно съдебно заседание доказателства, моля същите да не бъдат приети. В това, което е записано в тях, се установява, че се отнасят за делото пред Районен съд. Датата, която носят документите е от 2026г. Те са издадени далеч, след като делото пред Районен съд е приключило. Едва ли могат да установят факти, които могат да се включат в настоящото производство и в тази връзка ги намирам за неоснователни.

ПОДС. К.: Поддържам жалбата.

Съдът НАМИРА, че следва да приеме представените писмени доказателства, като по отношение на кредитирането им към относимите факти и обстоятелства, имащи значение за правилното решаване не делото, съдът следва да се произнесе с окончателния съдебен акт и не може да коментира кредитирането на доказателствата към настоящия момент в открито съдебно заседание. Намира също, че следва да приобщи към доказателствения материал цялата доказателствата съвкупност, съдържаща се в НЧХД № 1643/2023 г. по описа на РС - Сливен, с оглед на което и по доказателствата ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото материалите, съдържащи се в НЧХД № 1643/2023 г. по описа на РС – Сливен.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените в днешно съдебно заседание от адв. М. договор за правна защита и съдействие без номер, от 01.04.2026г. и разписка за получени от адв. М. суми, изплатени от С. М. Ж. с дата от 01.04.2026г.

3

АДВ. М.: Няма да соча други доказателства.

ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Ж.: Няма да соча други доказателства.

АДВ. П.: Няма да соча други доказателства.

ПОДС. К.: Няма да соча други доказателства.

Съдът, с оглед становището на страните, намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.

ДАВА ХОД на

С Ъ Д Е Б Н И Т Е П Р Е Н И Я:

АДВ. М.: Уважаеми въззивни съдии, поддържаме изцяло постановената първоинстанционна присъда като правилна и законосъобразна, както и обоснована, с която подсъдимият е признат за виновен за престъпление по чл.148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК. Безспорно по делото е установено, че в рамите на съдебно заседание подсъдимият е отправил към тъжителката следните изрази: „Става въпрос за човек, който е абсолютно манипулативен, злобен и по мое мнение с големи психически отклонения. Ние имаме поредица от закани за убийство, срещу мен и децата. Информирали сме полицията многократно че има някакво психично заболяване госпожата. Това са прояви на някаква психопатия“. Тези твърдения по своя характер приписват на тъжителката тежки личностни и психични недостатъци, включително наличие на психично заболяване и опасно поведение. Не само накърнява честта и достойнството и, но я представят като обществено опасна личност.

Първоинстанционният съд е приел, че подобни изрази излизат извън рамките на допустимото упражняване право на защита. Макар страните да разполагат с широка свобода да изразят своите позиции, тази свобода не включва правото да се отправят унизителни, оскърбителни и дискриминиращи личността твърдения, които не са необходими за защита по съществото на спора. В случая използваните изрази не представляват правно твърдение, а оценъчни съждения с унизителен характер, насочени към личността на тъжителката.

Квалификации като злобен, манипулативен, психични отклонения и психопатия, по своята същност са едни, според утвърдените морални и обществени и са годни да засегнат честта и достойнството на всяко лице.

Допълнително твърденията за закана за убийство и за психично заболяване имат силно компрометиращ характер, като създават негативен обществен израз на тъжителката и я представят като опасна за околните. Това надхвърля границите на допустимо процесуално поведение и обосновава израза за наличие на умисъл за обида. Правилно съдът е отчел, че влиянието е 4 извършено в съдебно заседание. Обстоятелство, което обуславя в по-висока степен на обществена опасност, тъй като засяга несамо личността на пострадалия, но и авторитета на правосъдието като институция. Следва да се има предвид и факта, че на подсъдимия втори път се налага наказание по реда на чл. 78а. Това е подробно описано във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба на подсъдимия. Това обстоятелство сочи склонност към противоправно поведение и липса на възпиращ ефект от предходно наказание, поради което наложената санкция е напълно съобразена с целите на наказанието. Първоинстанционният съд е достигал до правен извод, като е постановил законосъобразен акт. Предвид горното Ви моля да потвърдите изцяло първоинстанционната присъда и да ми присъдите направените разноски от първата инстанция.

ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Ж.: Уважаеми окръжни съдии, думите, които подсъдимият използва по мой адрес за това, че имам психически отклонения, са напълно неоснователни и унизителни. Тези квалификации не са просто мнение, а представляват лична атака срещу мен, което цели да ме унижи.