Решение № 162 от 18.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Пловдив, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20245300502903 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Пловдив, *******; против решение № 3327/23,07,2024 г., постановено по гр. д. № 7640/2023 г. на РС Пловдив. Жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно поради необоснованост и противоречие с материалния закон. На това основание от въззивния съд се иска да постанови решение, с което да отмени обжалваното и вместо това да отхвърли предявените искове.

Ответникът по жалбата И. Р. М. (предишни имена И. С. С.), ЕГН **********; чрез особения си представител, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и иска потвърждаване на обжалваното решение.

След преценка на събраните поделото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството пред РС е образувано по иск с правна квалификация чл. 124 от ГПК вр. чл. 422 от ГПК. Предявен от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр.

П., ЕИК *******; против И. Р. М. (предишни имена И. С. С.), ЕГН **********. От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца суми, за които е издадена Заповед № 174/10,01,2023 г. по ч. гр. д. № 18244/2022 г. на РС Пловдив; както следва: сумата от 1

1811,40 лв. – главница, представляваща цена за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода, дължима за периода от 19,10,2015 г. до 30,11,2022 г. за обект, находящ се в гр. ********; ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от предявяване на заявлението – 15,12,2022 г.

Ответникът И. Р. М. (предишни имена И. С. С.), ЕГН **********, чрез назначения по реда на чл. 47 от ГПК особен представител, оспорва дължимостта на претендираните суми като счита, че не са налице основания за извършеното от ищцовото дружество служебно начисляване на потребените и отведени количества вода през процесния период.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 18244/2022 г., за спорните вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника по реда на чл. 410 от ГПК.

Заповедта е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК и на ищеца е указана възможността за предявяване на иск за установяване на вземанията. В предвидения за това срок е предявена исковата молба, по която е образувано настоящото производство. Следователно исковете са допустими и следва да се разгледат по същество.

Пред настоящата инстанция не се спори относно това, че ответникът е потребител на предоставяни от ищцовото дружество услуги за доставяне на питейна и отвеждане на канална вода. Спорът е какво е доставеното количество и как е извършено отчитането на това количество питейна вода. В исковата молба ищецът твърди, че измервателното средство в обекта на ответника не е отговаряло на изискванията за закона за измерванията, поради което предоставяните му услуги са определяни по реда на чл. 26 ал. 1 от действащите през процесния период Общи условия.

От фактическа страна се установява, че с приложените от ищеца карнети е отчитана разлика (като потребено количество) в размер на 10 куб. м. при всяко от посещенията в имота (на различни дати във всеки от месеците в процесния период), без да са вписвани показания. В някои от месеците има положен подпис в графа „забележка“, без посочване чий е подписът, в други има отбелязване „дъщеря“ и подпис, в трети е отбелязано „отказва подпис“, а в повечето от липсва подпис за абонат, както и посочване на причина за това. Липсва и отбелязване дали в имота е наличен водомер и в какво състояние е същият, не е отбелязана причина, поради която доставените услуги се измерват „служебно“.

Редът за отчитане на ползваната питейна вода и отведената канална такава е регламентиран в ОУ за предоставяне на услуги от ВиК оператор гр. П., които са публично известни и публикувани в сайта на дружеството. Съгласно въведената процедура в тях, отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител. При неосигуряване на представител, отчетът 2 се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора.

Разписана е и процедура за отчитане на доставена вода в случаите на повредено измервателно устройство и на липсващо такова. В хипотезата на повредено индивидуално измервателно устройство операторът начислява количеството изразходвана вода според средномесечния разход за съответния период от предходната година за срока на издаденото предписание за смяна на измервателния уред. При липса на такъв период се прилага редът, предвиден за изчисляване на количеството доставена и разходвана вода при липса на измервателно устройство.

Последният ред се определя от това дали жилището е топлофицирано или не. В случаите на нетоплофицирано жилище се начисляват по 5 куб. м. на обитател на жилището. По делото се установява, че не е извършвано отчитане на реално потребеното количество вода от страна на ответника, а количествата са отчитани служебно. Липсват доказателства дали жилището е топлофицирано, дали в него има измервателно устройство, и ако да – дали е изправно. Липсват доказателства за това дали и кога е издадено предписание за смяна на измервателното устройство.

Посочените обстоятелства, както се изясни, имат пряко значение за определяне начина на отчитане на количествата вода. При липса на доказателства в тази насока не става ясно въз основа на какви основания е отчетено количеството вода за жилището на ответника. Затова исковете остават недоказани и следва да се отхвърлят като неоснователни.

До същите изводи е достигнал и първостепенният съд по съображения, които настоящата инстанция споделя и към които препраща. Затова обжалваното решение следва да се приеме за законосъобразно и да се потвърди.

Мотивиран от изложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3327/23,07,2024 г., постановено по гр. д. № 7640/2023 г. на РС Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3