Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1181 от 11.06.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 6673/2023
Вид
Решение № 1181
Подписан
11.06.2024
Състав
ВАНЯ ВАСИЛЕВА КИСИМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.410 · Кодекс за застраховането
  • чл.410, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.574, ал.10 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1181 гр. Бургас, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ В. КИСИМОВА при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело № 20232120106673 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от ЗАД „Армеец“, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано съвместно от изпълнителните директори М.П.И. и К.С.В., чрез процесуалния представител М.Ж., срещу С. Г. Х., ЕГН: **********, с адрес: *, с която се претендира от съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 586,31 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението. Ангажирани са доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

Ищецът твърди, че с полица от 09.01.2018г. е сключил договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС и „Злополука“ на лек автомобил „Мицубиши“, модел „*“, с рег. № *, собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД, със срок на действие 05.02.2018г. до 04.02.2019г.

На следващо място се твърди, че на 30.08.2018г., в Стара Загора, около 15:40 часа, на кръстовището на изхода на града е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № *, управляван от С. Г. Х., който при маневра „ляв завой“, за включване в движението, без да се убеди в безопасността на маневрата, блъска в предната част лек автомобил

1

„Мицубиши“, модел „*“, с рег. № *, собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД, вследствие, на което, на последния са причинени материални щети. За настъпилото ПТП е съставен протокол от органите на МВР, в който е отразено, че към датата на местопроизшествието, автомобилът, управляван от ответника е без валидна задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“.

Посочва се, че в резултат на гореописаното ПТП, в ищцовото дружество е подадено уведомление за щета по имуществена застраховка „Каско на МПС“ с искане за обезщетяване на нанесените вреди на лекия автомобил „Мицубиши“. В ищцовото дружество е образувана преписка по щета под №33018030101112. Извършен е ремонт, възложен от ищцовото дружество, на автосервиз „ИТА Сервиз“ ЕАД, чиято стойност е 576,31 лв. С платежно нареждане от 15.11.2019г. ищецът е изплатил на автосервиза, отстранил щетите, сумата от 576,31 лв., като е сторил също и ликвидационни разноски в размер на 10.00 лв.

Сочи се, че с плащането на застрахователното обезщетение ищцовото дружество е изпълнило задължението си в качеството му на застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС“ да покрие вредите, причинени на увреденото МПС и встъпва в правата на увреденото лице, срещу прекия причинител на вредата. Твърди се, че към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК сумата не е заплатена от ответника.

Така предявеният иск е с правно основание чл.410, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, вр.чл. 45 от ЗЗД, предявен по реда на чл.422 от ГПК, като същият е допустим.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез адв. Р. С., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди се, че към датата на настъпване на процесното ПТП ответникът е имал валидно сключена застраховка ГО в застрахователна компания „Олимпик“ със срок на действие 25.03.2018г. – 24.03.2019г. Излагат се съображения за недължимост на претендирана сума от ответника. Претендира се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. Представени са писмени доказателства, които следва да бъдат допуснати.

В съдебно заседание ищовото дружество не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от адв. С., който оспорва предявения иск и претендира отхвърлянето му.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото доказателства се установява, че н а 30.08.2018г., около 15:40 часа е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № *, управляван от С. Г. Х. и лек автомобил „Мишубиши“, модел „*“, с рег. № *, управляван от Ц. Л. Д., за което е съставен констативен протокол от органите на МВР, в който протокол е отразено, че виновният водач няма валидно сключена застраховка ГО към 2 датата на настъпване на процесното ПТП.

От представените по делото писмени доказателства, се установява още, че вследствие на процесното ПТП и причинените на автомобил „Мицубиши“ щети, на 03.09.2018г. е подадено уведомление по имуществена застраховка „Каско“ с искане за обезщетяване на нанесените вреди, като в ищцовото дружество е образувана преписка по щета №33018030101112. Ищецът е възложил ремонта на автосервиз „Ита сервиз“ ЕАД, като последното е извършило ремонта за сумата от 576,31 лв., за което е издадена фактура с №26998/18.10.2019г. Сумата е заплатена от ищцовото дружество в полза на горепосочения автосервиз, като са извършени и ликвидационни разноски в размер на 10 лв., т.е. общият размер на заплатената от ищеца сума е 586,31 лв.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на водача, управлявал автомобила, на който са нанесени щети – Ц. Д.. Свидетелят заявява, че се е движил в посока Стара Загора, като се намирал на кръстовище на главен път и правил ляв завой посока гр. Стара Загора, посока север. Сочи, че след като почти се е бил изнесъл от активна лента посока Стара Загора, водачът на другия автомобил решил да тръгне, да влезе в кръстовището и го ударил. Свидетелят сочи, че другият водач не е имал никакъв пътен показател, нямал е идея накъде тръгва, но свидетелят се е намирал в активната лента за движение в посока Стара Загора.

Свидетелят сочи, че е бил сам в колата, както и че не си спомня марка и модел на другия автомобил. Според свидетеля, другият водач е бил „неадекватен“. На следващо място свидетелят твърди, че двамата с другия водач започнали да пишат двустранен протокол, като Д. поискал на Х. документи, а последният, от своя страна, му предоставил застрахователна полица на компания, която вече не е активна, поради което свидетелят позвънил на тел. 112 и повикал КАТ. Свидетелят посочва, че вече е бил регистрирал нарушението, защото по правилата на компанията, в която работи е длъжен да го стори. Свидетелят управлявал служебен автомобил на СПИДИ. На място пристигнали органите на КАТ и започнали да съставят документи, като дали на свидетеля да разпише нещо, но той не си спомня какво е било то. След това се наложило да отиде в КАТ – Стара Загора, но заявява, че не си спомня какво се е случило там, тъй като бързал много за работа.

На следващо място Д. посочва, че ПТП-то се е случило между 16.00 и 17.00 часа, т.е. в късния следобед на деня и не е валял дъжд.

Увреждането на управлявания от него автомобил е било в дясна предна част на автомобила, като бронята на автомобила със сигурност е била увредена, но свидетелят заявява, че не си спомня дали е имало друго.

Автомобилът е бил възстановен след пътния инцидент по застраховка Каско.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.410 от КЗ предвижда, че с плащането на 3 застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение.

За да бъде уважен така предявеният иск следва ищецът да докаже в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните обстоятелства: наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” и „Злополука“ между ищеца - застраховател и застраховано при него лице по отношение на лек автомобил „Мицубиши”, модел „*“ с рег. №* с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; настъпване на покрит застрахователен риск – твърдяното ПТП, което е настъпило между посочените МПС-та /увреденото и това на виновния водач/; отговорност на прекия причинител на процесното ПТП за вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите /вината се предполага, на основание чл. 45, ал.2 от ЗЗД/; настъпилите за увредения автомобил имуществени вреди, както и техния размер; пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилия застрахователен риск и претърпените вреди; изплащане от застрахователя - ищец на застрахователно обезщетение за причинените вреди; пряка и непосредствена причинна връзка между действията на ответника и реализираното застрахователно събитие.

В настоящия случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи наличието на всички гореизброени обстоятелства.

Следва да се отбележи, че същите не са и оспорени от ответната страна. В съдебно заседание, проведено на 26.03.2024г., процесуалният представител на ответника изрично е заявил, че не оспорва обстоятелствата, свързани с ПТПто, нито вината на ответника за настъпването му, нито размера на щетите, причинени на увредения автомобил, нито причинно-следствената връзка.

Спорен между страните по делото е въпросът дали ответникът е имал валидно сключена застраховка ГО към датата на настъпване на процесното ПТП, като според настоящият състав отговорът на този въпрос е положителен. Процесното ПТП е настъпило на 30.08.2018г., в 15:40 часа, видно от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетеля Д., който заявява, че същото е настъпило в късния следобед на деня.

От ищеца е представена справка от извършена проверка за сключена ГО на автомобила, управляван от ответника, видно от която застраховката на автомобила, управляван от ответника, с период на покритие 25.03.2018г. – 24.03.2019г., е прекратена а 17.08.2018г. в 23:59 часа /л.15 от делото/.

На 30.08.2018г. е сключена нова застраховка ГО със застрахователна компания „Лев инс“ АД с период на покритие 30.08.2018г. 18:30 часа, 30.08.2019г. 23:59 часа.

4

От ответника е представено уведомление по чл.574, ал.10 от КЗ, с посочена в него дата на изпращане до ответника – 31.08.2018г., т.е. един ден след процесния инцидент. Няма данни за датата, на която това писмо е получено от ответника.

От гореизложеното следва, че към датата и часа на настъпване на процесното ПТП виновният водач не е имал валидно сключена застраховка ГО. Това е така, тъй като видно от справката от гаранционния фонд, застраховката ГО със застрахователна компания „Олимпик“ е прекратена на 17.08.2018г. в 23:59 часа, а тази, сключена със ЗК „Лев инс“ е с период на покритие от 30.08.2018г., 18:30 часа, до 30.08.2019г., 23:59 часа, т.е. към 30.08.2018г. в 15:40 часа, когато е настъпил процесният инцидент автомобилът, чиито водач е причинил ПТП-то не е имал валидно сключена застраховка ГО.

Представените от ответника решения на Районен съд и Административен съд Стара Загора не обвързват настоящия състав, още повече, че в тях не е прието, че към датата на процесното ПТП автомобилът, управляван от виновния водач е имал валидно сключена застраховка ГО, а е посочено, че обстоятелството, че водачът е шофирал без наличие на такава представлява маловажен случай.

В тази връзка, настоящият състав не споделя възраженията на ответника, че в процесния случай претенцията следва да бъде насочена срещу Гаранционния фонд. Съгласно чл.410 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, каквато е претенцията в настоящото производство.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на ответника за причинените на ищеца имуществени вреди вследствие на настъпилото ПТП.