Определение № 250 от 11.08.2021, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 250 гр. Варна , 11.08.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на единадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Георги Йовчев

Мария Кр. Маринова

Мария Ив. Христова като разгледа докладваното от Мария Ив. Христова Въззивно частно търговско дело № 20213001000447 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Юробанк България“ АД, гр.София, чрез адв.М., срещу определение №260520/14.05.2021г. по т.д.№25/2020г. на ВОС, с което е изменено определение №260337/22.03.2021г. по т.д.№35/20г. на ВОС в частта, с която е определено възнаграждение на освободения особен представител адв.В.Б. за осъществените действия по подаване на писмен отговор и същото е определено в размер на 2635,33лв.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно. Искането за увеличаване на първоначално определения размер на дължимото възнаграждение от 500лв. е неоснователно, необосновано и представлява злоупотреба с право, поради което следва да бъде оставено без уважение. Определеното от съда възнаграждение е значително за обема от действия, които са извършени в хода на производството. С увеличаването на възнаграждението на особения представител ще бъдат възложени допълнителни разходи за водене на делото и на ответника, при това в етап, когато същите не са необходими.

По същество се претендира отмяна на определението, с което е увеличено възнаграждението на особения представител, ведно с всички последици.

Ответникът В. Н. Б., с писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна.

Поддържа изложените пред ВОС съображения налагащи коригиране на размера на присъденото му възнаграждение. Оспорва разбирането, че е допустима редукция на възнаграждението под минимума по чл.47, ал.6, изр.2-ро от ГПК и чл.36, ал.2 от ЗА. Сочи, че ответникът, в чиято полза е назначен особения представител е направил избор на лице, 1 което да го представлява, поради което евентуално настъпилите неблагоприятни последици от този избор, следва да останат в негова тежест.

По същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди определението на ВОС, с което му е определено окончателно възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срока по чл.274 от ГПК и е допустима.

Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения и материалите по т.д.

№35/2020г. на ВОС, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВОС е образувано по предявен иск от „Юробанк България“ АД, гр.София срещу И*С*А* за заплащане на сумите, както следва: 152 051,53 швейцарски франка – част от общо дължима и непогасена по давност главница по Договор за потребителски кредит от 13.08.2008г., за периода 10.01.2012г. до 06.01.2020г. и сумата от 787,34лв. – нотариални разноски за периода 29.08.2018г. до 06.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

С определение №260684/09.10.2020г., на основание чл.47, ал.6 от ГПК на ответника И*С*А* е назначен особен представител – адв.В.Б. от ВАК.

На 13.11.2020г. адв.Б., като особен представител на И*С*А* е депозирал писмен отговор вх.№269630, в срока по чл.367 от ГПК.

С определение №260337/22.03.2021г. адв.Б. е освободен като особен представител на ответника И*С*А* по т.д.№35/20г. на ВОС, поради извършено от последния лично упълномощаване на друг процесуален представител. Със същото на адв.Б. е определено възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство в размер на 500лв.

С молба вх.№263919/05.04.2021г. адв.Б. е направил искане за увеличаване размера на определеното му възнаграждение. Посочил е, че същото следва да бъде определено по реда на Наредба №1/2004г., съобразно разясненията дадени в т.6 от ТР №3/2013г. на ОСГТК на ВКС. Предвид изложеното и с оглед размера на предявената претенция от 274 876,95лв., минималният размер на дължимото възнаграждение по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. е 7 027лв. При положение, че осъщественото процесуално представителство е приключило с депозиране на писмения отговор на исковата молба, то приложима е разпоредбата на чл.9, ал.1 от Наредба №1/2004г., като същото може да бъде редуцирано до ¾ - 5 270,25лв. и това е минимумът по наредбата.

Препис от молбата е връчен на насрещната страна, която с писмен отговор оспорва искането. Излага, че определеното от съда възнаграждение е изцяло съобразено с осъществените действия по процесуално представителство.

С обжалваното определение №260520/14.05.2021г. съдът е изменил определение №260337/22.03.2021г. по т.д.№35/20г. на ВОС в частта, с която е определено 2 възнаграждение на адв.Б., в качеството му на особен представител на ответника, за осъществените действия по подаване на писмен отговор, като същото е определено в размер на 2635,33лв.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Съобразно т.6 от ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС дължимото възнаграждение за процесуално представителство на назначения от съда особен представител се определя по реда на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В конкретния случай приложимо е правилото на чл.7, ал.2, т.5 – според материалния интерес, предмет на разглеждане. Доколкото действията по представителство на ответника по делото са осъществени до подаване на писмен отговор, без процесуално представителство, приложима е разпоредбата на чл.9, ал.1 от Наредба №1/2004г. Размерът на дължимото на особения представител възнаграждение е 5270,25лв.

Така определеното възнаграждение е редуцирано от първостепенния съд с ½ до размер от 2635,33лв., по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, поради което възражението, че присъденото възнаграждение е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото и спрямо извършените действия по процесуално представителство е неоснователно.

С оглед съвпадане правните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №260520/14.05.2021г. по т.д.№35/2020г. на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страните пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3