Решение № 134 от 05.06.2026, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Севлиево, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Р. Хубенова при участието на секретаря Станислава М. Цонева като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело № 20254230101386 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и е образувано по подадена от „АПС БЕТА България” ЕООД, искова молба срещу К. В. Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции, с правно основание чл.

240 от ЗЗД, във вр. чл. 9 от ЗПК, чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 99 от ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер от 1080,27 евро /2112,82 лева/, от които: 562,42 евро /1100 лева/, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 598373/20.02.2020 г., ведно със законна лихва за период от 29.07.2025 г. до изплащане на вземането, 66,76 евро /130,57 лева/, представляваща договорна лихва за периода от 20.02.2020 г. до 20.08.2020 г., 451,09 евро /882,25 лева/, представляваща законна лихва за периода от 20.08.2020 г. до 27.06.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 164 от 05.08.2025 г. по ч. гр.д. № 260/2025 г. по описа на Районен съд – Чепеларе.

В исковата молба се излагат съображения, че на 20.02.2020 г. длъжникът К. В. Д. сключил Договор за потребителски кредит № 598373 със „Стик – Кредит” АД, по силата на който получил сумата от 1100 лева, срещу което се съгласил да върне 6 броя вноски от по 308,24 лева в срок до 1

20.08.2020 г., когато падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 36 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42,57 %.

Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит, под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 598373 на 20.02.2020 г. по безспорен начин установявали сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не била изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновавало извод, че процесният договор би действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

Съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

В чл. 51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Стик - Кредит“ АД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за кредит. Сочи се, че горепосоченият договор бил сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от 2 разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Ищецът сочи, че дори и съдът да приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следвало да приеме, че Договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се считал за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума

Твърди се, че ответникът К. В. Д. не бил изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024 г. г. „Стик – Кредит” АД, като цедент, било прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133.

Ищецът моли съда, в случай, че приеме, че уведомяването на длъжника – ответник, на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

От съда се иска да бъдат уважени така предявените искове и се претендират разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

Видно от представения Договор за паричен заем № 598373 на 20.02.2020 г., сключен между „Стик – Кредит” АД и ответника, се установява, че по силата на същия договор, ответникът е получил, като кредит, сумата от 1100 лева, със срок на кредита – 6 месеца. Уговорен бил фиксиран лихван процент в размер на 36 %, и ГПР в размер на 42,57 %. Договорът е сключен при Общи условия (ОУ). По делото е представена разписка от „Стик – Кредит” АД към „Изипей” АД, видно от която към „Изипей” АД е наредена сумата 562,42 евро /1100 лева/.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, 3 разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

В Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ е уредена възможност за сключване на Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. /чл. 6/. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител, достъпен за потребителя.

Следователно твърдените от ищеца действия в тяхната последователност биха били достатъчни, за да се установят предпоставките за сключване на процесния договор с ответника, ако се докаже изпълнението на посочените в горната разпоредба условия, но най-вече, че цялата информация, съдържаща се в разпоредбата на чл. 10 ЗПФУР, действително е била получена по описания начин от ответника.

Според трайната и непротиворечива съдебна практика, разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради което връчването на писмените изявления следва да намери приложение и относно електронните документи. За да се приеме, че договорът е произвел действие между страните, следва да се установи, съобразно приетия от страните начин на комуникация, че са изпълнени изискванията на посочените разпоредби от ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, т.е. че задължителната за сключване на договора информация е достигнала до потребителя. В конкретния случай, с оглед представените доказателства по делото, съдът намира, че необходимата информация за сключване на договора е възприета от адресата.

Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е: изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя;

4 спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 от същия закон; получил е съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. В настоящия случай, от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че ищецът е доказал изпълнението на посочените условия, поради което и следва да се приеме, че между страните е постигнато съгласие за сключване на процесния договор за кредит. Освен изложеното съдът приема, че сумата е усвоена от ответника. С оглед на горните обстоятелства, съдът намира, че между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение, съответно задължение за връщане на дадената сума.

С измененията на ГПК, ДВ, бр. 100/2019 г. на съда се вмени служебното задължение да следи за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител – чл. 7, ал. 3 ГПК, а процесният е именно такъв. Измененията въвеждат постановките на решение от 18.02.2016 г. по дело С-49/14 г. на СЕС, в което изрично е разяснено, че системата на националното процесуално право трябва да позволява в рамките на заповедното производство или на това по изпълнението на заповед за плащане да се извърши служебен контрол относно евентуално неравноправния характер на клаузите, съдържащи се в разглеждания договор. Така в т. 1 на решението по дело С-472-11 е прието, че за да може да изведе последиците от констатирането на неравноправния характер на договорна клауза, националният съд, който с направил служебно тази констатация, не е длъжен да чака потребителя, който е информиран за правата си, да направи изявление, с което иска отмяна на посочената клауза. А в т. 2 от решение по дело С-243/08 е прието, че националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства.

Отпуснатият на К. В. Д., като физическо лице, заем представлява предоставяне на „финансова услуга” по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и същата има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

Съдът дължи извършване на служебна проверка за наличието на основания за недействителност на процесния договор в случаите, когато: е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; относимо е до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; налице е противоречие с добрите нрави; налице е неравноправна клауза, както и някои други особени от правна или фактическа страна хипотези, но всички свързани 5 с охраняването на блага от специфичен обществен порядък, които преодоляват поради изключителната си значимост основния принцип на диспозитивността в гражданското съдопроизводство.