Определение № 2374 от 27.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2374 гр. София, 27.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501960 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274,ал.1,т.1 ГПК, във вр. с чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца в първоинстанционното производство З. К. С. против определение № 471 от 09.01.2026 г., постановено по гр.д. № 5991/2025 г. на СГС, ГО, І-16 състав, с което е прекратено производството поради недопустимост на предявения иск.

Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно като постановено в противоречие със закона и задължителната съдебна практика.

Твърди, че претенцията му е за вреди от противоправно бездействие от страна на Прокуратурата на Република България. Сочи, че бездействието се изразява в невъзможност Окръжна прокуратура Пловдив да проведе разследване в разумен срок по подадена от него жалба, което довело до изтичане на давността за извършено престъпление от ЧСИ.

Поддържа, че СГС неправилно е приел, че исковата претенция се основава единствено на субективното му усещане. Според жалбоподателя от представеното по делото определение № 499/23.05.2025 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е изменено постановление № 7386/2021 г. на Окръжна прокуратура – Пловдив за прекратяване на наказателното производство, е видно, че е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване, което представлява обективен факт, а не субективно възприятие. Поддържа още, че първоинстанционният съд не се е съобразил с установената практика на ВКС 1 относно присъждането на обезщетение за вреди, причинени от бездействие на органите на прокуратурата, изразяващо се в неупражняване на надзор в законоустановения срок и допуснато необосновано забавяне на разследването.

Сочи, че в резултат на това е било нарушено правото му на достъп до съд и на справедлив процес. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на първата инстанция за разглеждане по същество, като даде задължителни указания относно правната квалификация на предявения иск, съобразно практиката на ВКС относно отговорността за вреди, причинени от бездействие на органите на Прокуратурата на Република България.

Софийски Апелативен съд след като обсъди направените от жалбоподателя доводи и прецени събраните по делото доказателства намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Производството пред СГС е образувано по искова молба на З. К. С. против Прокуратурата на Република България, за заплащане на сумата от 35 100 лева, от които неимуществени в размер на 25 100 лева и имуществени в размер на 10 000 лева, претърпени вследствие бездействие на Прокуратурата по подадената от него жалба против ЧСИ Д. Д..

С разпореждане №26362/17.10.2025 г. първоинстанционният съд е дал възможност на ищеца да конкретизира защо счита незаконосъобразни действията на ПРБ и как тези действия са го увредили; да конкретизира в какво се изразяват имуществените вреди.

В срока за изпълнение указанията на съда С. е депозирал молба, в която поддържа, че в продължение на повече от 4 години ПРБ не е предприела ефективни действия за приключване на наказателното производство в разумен срок по подадена от него жалба, в резултат на което се е стигнало до прекратяването му. Твърди, че Прокуратурата е нарушила чл.7 от КРБ, чл.49 от ЗЗД, чл.6, §1 от ЕКПЧ и чл.13 от ЕКПЧ. Поддържа, че през цялото време живял в състояние на постоянна тревога и несигурност, че извършителят на престъплението, за което сигнализирал, няма да бъде наказан. За размера на търсените от него имуществени вреди в размер на 2

10 000 лева сочи, че това е сумата, която той би получил от извършителя на престъплението при влязла в сила присъда.

С обжалваното определение Софийският градски съд е приел, че предявеният иск е недопустим, тъй като ищецът не сочи конкретно неправомерно поведение, от което да произтичат твърдените вреди.

Първоинстанционният съд е приел още, че не е налице фактическият състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, доколкото не се твърди срещу ищеца да е било повдигнато обвинение и да е било образувано наказателно производство.

Според съда изложените в исковата молба фактически твърдения сочат на недоволство от незаконосъобразни действия на частен съдебен изпълнител, като защитата срещу такива действия се осъществява по реда на обжалването им съгласно разпоредбите на ГПК.

Софийският Апелативен съд, след преценка на обстоятелствата и доказателствата по делото, приема, че обжалваното определение е правилно, поради следното :

Видно от исковата молба и уточнението към нея, изложените твърдения не обосновават процесуалните предпоставки за допустимост на предявения иск, доколкото не се сочат конкретни фактически обстоятелства, от които да може да се изведе твърдение за противоправно поведение на ответника, намиращо се в причинна връзка с претендираните вреди.

При твърдени вреди от действия или бездействия на Прокуратурата при изпълнение на нейните законови правомощия (разследване, ръководство и надзор върху досъдебното производство, повдигане или неповдигане на обвинение и др.), искът по правило следва да се преценява през призмата на ЗОДОВ, а не на чл.49 ЗЗД.

От изложените от ищеца фактически обстоятелства не би могло да се направи извод за наличие на която и да е от предпоставките на чл.2, ал.1, т.110 от ЗОДОВ. В конкретния случай ищецът твърди, че чрез бездействие – непровеждане на разследване в разумен срок по подадена от ищеца жалба, това довело до изтичане на давността за извършено престъпление от ЧСИ и на практика до прекратяване на прокурорската преписка, като на практика е отказано да се води разследване по случая и да се образува досъдебно производство. Поради това бездействие ищецът твърди, че Прокуратурата му 3 е причинила неимуществени вреди / стрес и безспокойство, чувство на безсилие и несигурност/, оценени от него на сумата от 25 100 лева, както и имуществени в размер на 10 000 лева, изразяващи се в невъзможност да получи обезщетение за вреди от извършителя на престъплението.

Така изложените фактически твърдения обаче не могат да бъдат подведени под която и да е от хипотезите на ЗОДОВ. Този закон предвижда възможност по исков ред ищецът да докаже, че е претърпял вреди от незаконни актове и действия на правосъдните органи /съд, прокуратура и следствие/-чл.2, както и държавни и общински органи-чл.1, като действията са изчерпателно изброени и в случая няма място за разширително тълкуване. Отказът на прокуратурата да образува досъдебно производство, каквото всъщност е станало след извършваните проверки по подаденета от ищеца жалба, което същият квалифицира като бездействие, не попада в нито една от законовите хипотези. Настоящият състав не може да направи извод за наличие на предпоставките по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като не се твърди срещу ищеца да е било повдигнато обвинение или да е било водено наказателно производство. Оплакванията в подадената до Прокуратурата жалба касаят действия на частен съдебен изпълнител, за които законът предвижда самостоятелен ред за защита чрез обжалване по правилата на ГПК.

Предвид изложеното въззивният съд намира, че обжалваното определение не страда от сочените в частната жалба пороци, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 471/09.01.2026 г., постановено по гр.д. № 5991/2025 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-16 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5