Решение № 1154 от 10.02.2024, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Административно дело 681/2023
- Вид
- Решение № 1154
- Подписан
- 10.02.2024
- Състав
- Константин Григоров
Цитирани разпоредби
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.228 · Закон за териториално и селищно устройство
- чл.137, ал.3 · Закон за устройство на територията
- чл.147, ал.1, т.7 · Закон за устройство на територията
- чл.147, ал.2, предложение първо · Закон за устройство на територията
- чл.148, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.151, ал.1, т.11 · Закон за устройство на територията
- чл.161, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.182, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.215 · Закон за устройство на територията
- чл.225, ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл.225, ал.2, т.2 · Закон за устройство на територията
- чл.225а · Закон за устройство на територията
- чл.225а, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.225а, ал.2, предл.първо · Закон за устройство на територията
- чл.48, ал.3 · Закон за устройство на територията
- §16, ал.2 · Закон за устройство на територията
- § 5, т.38 · Закон за устройство на територията
- § 16, ал.1 · Закон за устройство на територията
- §21 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1154
Бургас, 10.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - II-ри състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
Съдия:
КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ
При секретар ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ административно дело № 681 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).
Образувано е по жалба на „Голдън Стар“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес [населено място], пл. „Кочо Честименски“ № 2, вх.Б, ет.5, представлявано от управителя Д. Й. К., срещу заповед № 444/29.03.2023 г., издадена от заместник – кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на Община Несебър, с която е наредено премахването на незаконен строеж, представляващ масивна ограда, изграден по северната и източната имотна граница на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Несебър, област Бургас (м. Варницата) и навлизащ в съседните поземлени имоти с идентификатори *** и *** по КККР на [населено място], община Несебър, област Бургас, (м.Варницата), подробно описан в заповедта.
Жалбоподателят твърди, че заповедта е неправила, необоснована и незаконосъобразна и иска да бъде отменена. Твърди, че при издаване на акта не е съобразено, че поземлен имот с [идентификатор] е урбанизиран, с трайно предназначение на територията за курортно рекреационен обект. Заявява, че съгласно действащата към момента на извършване на строежа разпоредба на чл.228 от Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ, отм.) издаването на разрешение за строеж се отнася за всички негови части, в това число за основно и допълващо застрояване. Счита, че за процесната ограда по смисъла на чл.225 от ЗТСУ (отм.) не се изискват строителни книжа, а само становище на инженер-конструктор. Твърди, че община Несебър е издала удостоверение за търпимост по отношение на заварените в собствения му имот строежи. В обобщение посочва, че процесната ограда представлява заварен строеж по смисъла на §21 от ПР на ЗУТ.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие адвокат Богдев, поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на обжалваната заповед. Претендира разноски.
Ответникът – заместник – кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на Община Несебър, чрез юрисконсулт Н., оспорва жалбата и иска да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
Факти:
По повод молба с вх.№ Н2-УТ-165/11.01.2023 г. (л.59) и покана-възражение с вх.№ Н2-ОС-014/11.01.2023 г. (л.61) от „Парадайз Бийч“ ЕАД, с които се сигнализира за незаконно изградена ограда в поземлен имот с [идентификатор], в община Несебър е извършена проверка – оглед на място, справка в съхраняваната в администрацията документация и в публичните регистри.
С писмо с изх.№ Н2-ИТ-165-001/03.02.2023 г. (л.47) жалбоподателят е уведомен, че във връзка с постъпилите сигнали, на 21.02.2023 г. ще бъде извършена проверка в поземлен имот с [идентификатор] за установяване на всички относими факти и обстоятелства. Предоставена е възможност на „Голдън Стар“ ЕООД, в качеството на собственик на имота да предостави документи, строителни книжа и други доказателства от значение за предмета на проверката, както и да осигури достъп до проверявания обект. Уведомителното писмо е получено от жалбоподателя на 06.02.2023 г. (л.48).
На 21.02.2023 г. работна група от служители на община Несебър извършила проверка на място, като установила, че по северната и източната имотна граница на поземлен имот с [идентификатор] е изградена масивна бетонна ограда с височина около 2,20 м. от нивото на прилежащия терен и приблизителна дължина 57 м. Изготвено е геодезическо заснемане на изпълнената ограда, която частично попада в поземлени имоти с [идентификатор] и ***, като навлизането в имотите е от 0,5 м. до 1,5 м. След проверка в архивите на общинската администрация не се е установило наличие на издадено разрешение за строеж за оградата, предмет на проверката. Бил съставен констативен протокол от 21.02.2023 г. (л.38).
На 09.03.2023 г. служители по „Контрол по строителството“ при община Несебър извършили проверка на място в поземлен имот с [идентификатор], за която е съставен констативен протокол № 1 от 09.03.2023 г. (л.30). При проверката е констатирано, че поземлен имот с [идентификатор] е собственост на „Голдън Стар“ ЕООД, който е посочен за извършител/възложител на строеж: масивна бетонна ограда с височина около 2,20 м. от нивото на прилежащия й терен, с приблизителна дължина от 57 м., изградена по северната и източната граница на имота и навлизаща частично в два съседни имота, за което е изготвено геодезичеко заснемане. В констативния протокол е посочено, че строежът е изграден през 2018 г. по данни на подалия сигнала за проверка и към момента е в завършен вид. В община Несебър не са открити строителни книжа, удостоверяващи законността на строежа, предвид което е направен извод, че строежът е изпълнен без разрешение за строеж, без одобрени проекти и частично в чужд имот. Към протокола са приложени окомерна схема на разположение на строежа, изготвена върху подложка от КККР (л.33) и геодезическо заснемане на масивна ограда (л.57).
С писмо от 09.03.2023 г. (л.34) жалбоподателят е уведомен за констатирания незаконен строеж, изпратен е съставения констативен протокол и на дружеството е предоставен 7-дневен срок за представяне на възражения и ангажиране на доказателства. Писмото е получено от жалбоподателя на 13.03.2023 г. (л.35).
На 20.03.2023 г. „Голдън стар“ ООД е подало до кмета на Община Несебър възражение (л.20) против констативен акт № 1/09.03.2023 г., с което заявява, че строителството на обектите, находящи се в поземлен имот с [идентификатор] – сграда и масивна ограда е извършено на основание разрешение за строеж № 41/24.12.1986 г., като строежът е въведен в експлоатация с протокол обр. 16 от 26.10.1988 г. Сочи, че имотът е актуван като държавна собственост с акт за държавна собственост № 431/05.02.1997 г. (АДС) Твърди се, че с договор за приватизационна продажба на риболовна база [населено място], като обособена част от „Черноморски риболов“ ЕАД от 25.02.1999 г., е продадено правото на собственост на рибарска хижа „Козлука“, ведно с прилежащия й терен (л.23). Приложена е заповед № РД-11-178/03.05.1999 г. (л.27) за отписване от актовите книги за държавна собственост на рибарска хижа „Козлука“, застроена на 224 кв.м., заедно с терена, върху който е построена сградата от 859 кв.м., находящ се в Свети Влас, местността „Варница“ по АДС № 430/05.02.1997 г. Посочва се, че дружеството жалбоподател придобива правото на собственост върху поземлен имот с [идентификатор], ведно с построената в него сграда по силата на Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 3, том III, н.д. № 399 от 15.06.2016 г. (л.122). Към възражението е приложено удостоверение за търпимост № 4/08.09.2016 г., издадено от община Несебър (л.29), което според жалбоподателя касае всички строежи в имота. Във възражението се твърди, че процесната ограда представлява заварен строеж по смисъла на §21 от ПР на ЗУТ.
Въз основа на този констативен акт е издадена процесната заповед, в която административният орган е направил извод, че строежът представляващ масивна ограда, изграден по северната и източната имотна граница на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Несебър, област Бургас (м.Варницата) и навлизащ в съседните поземлени имоти с идентификатори *** и *** по КККР на [населено място], община Несебър, област Бургас, (м.Варницата) е изпълнен без разрешение за строеж и частично в чужд имот, което го характеризира като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и е постановил неговото премахване на основание чл.225а от ЗУТ (л.11).
Издадената заповед е изпратена на жалбоподателя и е получена на 31.04.2023 г. (л.17). Жалбата сезирала съда е подадена чрез административния орган на 07.04.2023 г. (л.4).
По делото са представени препис-извлечение от протокол № 11/07.09.2016 г. от заседание на Общински експертен съвет, общ. Несебър, с взето решение по т.6, че съществуваща двуетажна сграда рибарска хижа далян Козлука с [идентификатор] отговаря на условията за търпимост (л.112); удостоверение за търпимост № 4/08.09.2016 г. (л.111); разрешение за строеж №41/24.12.1986 г., ведно с проектна документация към него (л. 132); Проект заснемане на съществуваща двуетажна сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Несебър, включваща обяснителна записка; нотариален акт, вписан в CB-Несебър с вх. per. № 3439/017.06.2016 г., акт № 85, дело № 184/2016 г.; разпределение на кота ±0,00; разпределения сутерен и втори етаж; разрез А-А; фасада изток и юг и фасада запад и север (л.117); Разрешение за строеж № 242/17.09.2016 г. за „Преустройство и основно обновяване на самостоятелен обект с [идентификатор] в [имот номер] по КК на [населено място], местност „Варницата“, издадено от главен архитект на Община Несебър, ведно с проектната документация (л.171).
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, според заключението по която масивната ограда е построена успоредно на северната граница на поземлен имот с [идентификатор] и попада в границите на съседните имоти 111538.13.23 и ***. В приложение № 1 към експертизата вещото лице е отразило в комбинирана скица измененията на КВС, КК и процесната ограда (л.251). Вещото лице е установило, че подпорната стена, описана при определянето на парцела, за който е съставен акта за държавна собственост не съответства на оградата и подпорната стена, определени с геодезическо заснемане през 2023 г. При описание на констатираното фактическо положение вещото лице е посочило, че строежът не представлява подпорна стена, като в района на засегнатите поземлени имоти не е установено наличие на свлачищни процеси, както и не са регистрирани такива, предвид което е направен извод, че строежът служи за ограда. Вещото лице е посочило, че изградената ограда попада в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] и отклонението не се дължи на грешка в нанасянето на границите на поземлените имоти в кадастралната карта.
По делото, в качеството на свидетел е разпитан М. К.. Свидетелят посочва, че посещавал бившата Рибарска хижа, като има преки наблюдения от 1988г., 1994 – 1995г. и 2016г. Заявява, че през 1988 г. абсолютно целият имот бил ограден, оградата била ажурна, от тел и на няколко места имало дървени части. В задната северна част оградата била зидана, плътна и висока, като в същото състояние била и през 2016 г. Сочи, че не е извършвал измервания, за да е сигурен, че през годините оградата не е премествана.
Правото:
Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирано лице – адресат, против акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е допустима за разглеждане.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ – кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от ІV до VІ категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ или на части от тях. В процесния случай заповедта е издадена от заместник-кмет на Община Несебър, оправомощен за това от кмета на общината, съгласно заповед № 8/09.01.2020 г. (л.18).
При постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Законността на строежа е обследвана първо от нарочно конституирана за целта работна група (чл.225а, ал.2, предл.първо от ЗУТ), която е извършила оглед на място и проверка за наличието на строителни книжа и съответствието на строежа с устройствения план, и е съставила описания по-горе в решението констативен акт № 1/09.03.2023 г. След което административният орган е разгледал констатациите на работната група и в мотивите на обжалваната заповед ги е възприел изцяло, като обсъдил и направените възражения.
Законът изисква констативният акт да бъде връчен на заинтересованите лица – чл.225а, ал.2, предл. второ от ЗУТ. В конкретния случай това е актът е връчен.
Заповедта съдържа мотиви – фактически и правни основания за издаването. Мотиви се съдържат и в приложенията по административната преписка.
Разпечатката съдържа 31 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c569de8c-5c05-40c2-b536-9dddbb927548