Определение № 36005 от 02.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36005 гр. София, 02.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. М. като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. М. Гражданско дело №

20241110167166 по описа за 2024 година

С искова молба вх. № 362016/11.11.2024г. ищцата К. Л. С. е предявила против ответниците Р. К. Х. и В. Л. В. отрицателен установителен иск с правно основание чл.440, ал. 1 ГПК с искане за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът В. Л. В. не е титуляр на правото на собственост върху масивна жилищна сграда на етаж и полуетаж, със застроена площ от 42,40 кв.м., с разпределение на етажа от дневна, кухненски бокс, входно антре, тоалетна, тераса, и на таванския полуетаж - от спалня, тавански помещения и тераса, с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-24/02.02.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: **********, със застроена площ от 42 кв.м., брой етажи: 2, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-24/02.02.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: ***** трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план: 1907, квартал 11, парцел X1098, съседи: ******, ******, ******, *****, ********, *******, ******, а по регулационен план представляващ урегулиран поземлен имот - вилно дворно място с площ от 530 кв.м., съставляващо парцел IX-1098 от кв.11 по плана на вилна зона ******, гр. София, при съседи: път, парцел VIII-1075, парцел-IХ-1166, парцел-XI А-1099, по отношение на която сграда е насочено принудително изпълнение по изпълнително дело № 20238490400994 по описа на ЧСИ А.П., ****, с взискател Р. К. Х. и длъжник В. Л. В..

Твърди се, че синът на ищцата – К. К. С. е искал да получи ипотечен кредит от ***, поради което през м.02.2002г. се е свързал с ответника В. Л. В., като двамата са постигнали споразумение В. Л. В. да прехвърли на К. К. С. с договор за продажба правото на собственост върху апартамент № 28, находящ се в ********, за да може да бъде получен кредита от банката. Кредитът следвало да бъде изплатен в кратък срок и след това К. К. С. следвало да прехвърли обратно собствеността на В. Л. В., свободна от вещни тежести.

Сочи се, че на 15.02.2002г. ответникът В. Л. В. и сина на ищцата са я посетили в дома й, като са я запознали със сделката, която ще бъде сключена между двамата. Ответникът обаче поискал от ищцата, за да му бъде обезпечено връщането на собствеността върху апартамент № 28 от сина й, последната от своя страна да му прехвърли собствеността върху неин недвижим имот.

Ищцата сочи, че се е съгласила с тези условия, в т.ч. и с уговорката по продажбата да не се заплаща цена, за което било съставено нарочно писмено споразумение между нея и ответника от 15.02.2002г. В резултат на това ищцата сключила с ответника В. Л. В. договор 1 за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 27, том I, ****, дело №23/22.02.2002г. по описа на нотариус Е.П., с който е прехвърлила в полза на ответника В. В. собствения си недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот - вилно дворно място с площ от 530 кв.м., съставляващо парцел IX-1098 от кв.11 по плана на вилна зона ******, гр. София, заедно с построената в дворното място процесна масивна жилищна сграда на етаж и полуетаж, с което е изпълнила поетата уговорка за предоставяне на обезпечение.

Излага, че преди изповядване на горната сделка и в същия ден на 22.02.2002г., между синът на ищцата – К. К. С. и ответника В. Л. В. е бил сключен и договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 26, том I, ******, дело № 22/22.02.2002г. на нотариус Е.П., с ******* на НК, с който ответникът В. Л. В. е прехвърлил на сина й К. К. С. апартамент № 28, находящ се в ********, с оглед получаването на кредита от банката.

На 21.02.2002 г. синът на ищцата К. К. С. сключил договор за предоставяне на банков кредит с ****** в размер на 43 000 лева, който кредит получил след като ****** е вписала законова ипотека върху закупения от него апартамент № 28, находящ се в ********.

Пред нотариуса ответникът В. В. подписал декларация, в която е било заявено, че той ще прехвърли обратно на ищцата собствеността върху имота и сградата в него, но след като бъде напълно изплатен отпуснатия кредит и след прехвърлянето на апартамент № 28, находящ се в ******** обратно на ответника от страна на сина й.

Договорът за продажба, сключен между В. Л. В. и К. К. С., обективиран в нотариален акт № 26, том I, ******, дело № 22/22.02.2002г. на нотариус Е.П., с ******* на НК, е бил обявен за нищожен с влязло в сила решение по гр.дело № 5840/2011г. по описа на СГС, ГО, I-4 състав, на основание чл. 26, ал.1, пр. 5 ЗЗД – поради сключването му в условията на пълна симулация.

При тези твърдения, ищцата счита, че ответникът В. Л. В. не е собственик на процесната масивна жилищна сграда, правото на собственост върху която е било придобито от ищцата от родителите й с договор за дарение от 1998 г. Поддържа, че договорът за продажба, сключен между нея и В. Л. В., обективиран в нотариален акт № 27, том I, ****, дело №23/22.02.2002г. по описа на нотариус Е.П., с който е била прехвърлена и процесната жилищна сграда, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 152 ЗЗД, тъй като преди изповядването на сделката страните по нея са постигнали споразумение, че прехвърлянето се прави, за да се създаде обезпечение за връщане на собствеността на ответника върху апартамент № 28, находящ се в ********, като страните по сделката не са желаели прехвърлянето, а са искали да заобиколят забраната за предварително уговаряне на начин за удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона. Ищцата счита, че е налице и хипотезата на чл. 209 ЗЗД, тъй като между нейния син К. С. и ответника В. В. е бил сключен на 22.02.2002г. предварителен договор, с който К. С. се е задължил да продаде обратно на прехвърлителя си апартамент № 28, находящ се в ********, като освен това било налице и съглашение между ищцата и В. В. за обратно изкупуване на недвижимите имоти по нотариален акт № 27, том I, ****, дело №23/22.02.2002г. Според ищцата договорът за продажба, с който е прехвърлена масивната жилищна сграда, е нищожен и на основание чл.

26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД – поради липса на основание, тъй като даденото от нея обезпечение на ответника е по нищожна сделка, прегласена с решението по гр.дело № 5840/2011г. по описа на СГС, ГО, I-4 състав.

При нищожност на договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 27, том I, ****, дело №23/22.02.2002г. по описа на нотариус Е.П., ищцата счита, че ответникът В. Л. В. не е придобил правото на собственост върху недвижимите имоти, предмет на договора, в т.ч. и върху процесната масивна жилищна сграда.

Ищцата обосновава правния си интерес от предявяване на иска срещу двамата ответници с твърденията, че тя е титуляр на правото на собственост по отношение на 2 посочения поземлен имот и построената в същия масивна жилищна сграда на етаж и полуетаж. Излага и че понастоящем по отношение на имота е насочено принудително изпълнение и са извършвани принудителни действия. Сочи в тази връзка, че за събиране на вземания на ответника Р. К. Х. спрямо ответника В. Л. В. е било образувано изп. дело № 20238490400994 по описа на ЧСИ А.П., с *****, което било с предмет принудително събиране на парично вземане на кредитора срещу длъжника в изпълнителното производство - ответника В. Л. В., в хода на което била наложена възбрана по отношение на процесния имот и същият е бил изнесен на публична продан в периода от 10.09.2024г. до 10.10.2024г.

Въз основа на обезпечителна заповед по гр.дело № 59817/2024г. по описа на СРС, изпълнителното производство е било спряно. Сочи, че е трето за изпълнителното дело лице, което отрича правата на длъжника върху имуществото, спрямо което е насочено принудително изпълнение, като по този начин с предявяване на настоящия иск цели да бъде установено, че имуществото не принадлежи на длъжника. Моли искът да бъде уважен.

Претендира и направените по делото разноски.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор.

Ответникът В. Л. В. е получил лично на 27.05.2026 г. препис от исковата молба с приложенията към нея, като в срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Р. К. Х., с който оспорва исковата претенция. Поддържа, че изложените в исковата молба фактически обстоятелства се отнасят до вътрешни отношения между ищцата и ответника В. В. и поради това същите не могат да бъдат противопоставени на ответника, тъй като той не е участвал в тях и не е знаел за тях. Счита, че ищцата, нейният син и другият ответник са действали недобросъвестно като са използвали правни институти не по предназначението им, а за неправомерно облагодетелстване, чрез въвеждане в заблуждение трето за спора лице с цел да бъде получен ипотечен банков кредит, както и че чрез предявяване на настоящия иск ищцата се домогва да се възползва от това си недобросъвестно поведение, с оглед на което е налице злоупотреба с право. Излага съображения за неистинност на твърдените от ищцата факти, като в случай, че се устави тяхната истинност заявява, че не оспорва тезата, че договорката с другия ответник за предоставяне на обезпечение чрез прехвърляне на собственост е нищожна поради противоречието й със закона. Ответникът счита обаче, че в този случай договорът за продажба, обективиран в нотариален акт № 27, том I, ****, дело №23/22.02.2002г. по описа на нотариус Е.П., е евентуално привиден и като такъв е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД. Счита обаче, че в този случай е налице хипотезата на чл. 17, ал. 3 ЗЗД. В тази връзка сочи, че преди предявяване на настоящия иск е било насочено принудителното изпълнение по отношение на имота още на 07.03.2017г., когато с обезпечителна заповед по гр.дело № 9440/2015г. по описа на СГС е била наложена възбрана, вписана на същата дата. Впоследствие, при пристъпване към принудително изпълнение, на 17.01.2018г. по изп.дело № 5336/2017г. на ЧСИ С.Я. е била наложена следваща възбрана, като това изпълнително дело е било преобразувано при ЧСИ А.П. под № 994/2023г. С оглед на това и на основание разпоредбата на чл. 17, ал. 3 ЗЗД правото на ответника Р. К. Х., да насочи принудително изпълнение срещу привидния кредитор – ответникът В. Л. В., се запазва и спрямо прикрития собственик, какъвто претендира да е ищцата. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Правна квалификация: предявен е отрицателен установителен иск по чл. 440, ал. 1 ГПК.

3

2. Разпределение на доказателствената тежест:

На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК и Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 Г., осгтк на ВКС, по иска с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищцата е да докаже фактите, от които произтича правният й интерес:

1) Насочено принудителното изпълнение по изп.д. № 20238490400994 по описа на ЧСИ А.П. спрямо процесната масивна жилищна сграда с идентификатор ****** за парично вземане на ответника и взискател в изпълнителното производство Р. К. Х. срещу длъжника и ответник по настоящото дело В. Л. В.;

2) Принудителното изпълнение спрямо посочения имуществен обект да не е приключило;

3) Ищцата да е носител на правото на собственост, което твърди, че е засегнато от изпълнението, в случая правото на собственост върху процесната масивна жилищна сграда с идентификатор ****** на заявеното в исковата молба основание - договор за дарение от 1998г.

В тежест на ищцата е да установи твърденията си в исковата молба за наличие на пороци в договора за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 27, том I, ****, дело №23/22.02.2002г. по описа на нотариус Е.П., водещи до нищожност на договора на твърдените основания – чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 152 ЗЗД и чл. 209 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр.