Решение № 1666 от 19.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1666 гр. София, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. С.ов при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20241100500386 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Б. Л. К., ответник в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител – адв. С.

П. срещу решение № 18109 /03.11.2023 г. на СРС, 27 състав, постановено по гр.д. 39 006/2023 г. С обжалваното решение е признато за установено по исковете на „Топлофикация София“ ЕАД по реда на чл. 422 от ГПК вр. с чл.

150 ал.1 от ЗЕ вр. чл. 200 от ЗЗД вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД, че Б. Л. К. дължи сумата от 1 067, 23 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. „******* като за горницата до пълния предявен размер от 1 172, 60 лв. и за периода 01.05.2018 г. – 31.12.2018 г. искът е отхвърлен като погасен по давност, сумата от 203, 50 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2019 г. – 14.04.2022 г. като а горницата до пълния предявен размер от 223, 59 лв. искът е отхвърлен като погасен по давност, сумата от 28, 41 лв. – главница за дялово разпределение за периода 01.03.2019 г. – 30.04.2021 г. , както и сумата от 5,13 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. – 13.04.2022 г. В жалбата са наведени общи твърдения, че решението е необосновано и 1 противоречи на закона, тъй като първоинстанционният съд не се е съобразил със заявеното възражение за изтекла погасителна давност. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк.

Десислава Петрова, в което са наведени съображения относно правилността на обжалваното решение и искане за неговото потвърждаване. Претендират се сторените в производството съдебни разноски.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

Съдът намира, че решението е и правилно в обжалваната част, като споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

За пълнота, с оглед оплакванията във въззивната жалба, следва да се посочи следното:

Страните не са формирали спор относно правно-релевантните факти с оглед предявените искове. Спорът между тях е концентриран с оглед своевременно заявеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесните задължения. Съобразно задължителните указания, дадени с т. 2 от ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, същите са периодични такива, поради което за тях е релевантна кратката тригодишна давност, установена в чл. 111 б. „в” от ЗЗД.

Съгласно чл. 33 ал.2 от приложимите общи условия към договора, сключен между страните, месечните суми за топлинна енергия са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното заплащане. От 15.07.2018 год. – когато изтича срока за 2 заплащане на стойността на доставената топлинна енергия за първия месец от исковия период /м. май 2018 г./, до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК /арг. от чл.422, ал.1 от ГПК/ - 20.04.2022 г., са изтекли 3 години, по отношение задължението за главница считано до м. декември 2018 г. вкл., както е приел и СРС. Падежът на задължението за месец януари 2019 г. е настъпил на 18.03.2019 г., съобразно правилата за броене на срокове, установени в нормите на чл. 72 от ЗЗД, поради което давността за това вземане би настъпила на 18.03.2022 г. Следва обаче да бъде съобразено обстоятелството, че с оглед нормата на чл. 3 т .2 от ЗМДВИПОРНС за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Извънредното положение е отменено на 14.05.2020 г. по арг. на чл. 6 от същия закон, поради което в този период давност не е текла. С оглед спиране на давностния срок, погасителната давност за задължението, касаещо месец януари 2019 г. би изтекла на 19.05.2022 г., но същата следва да се счита прекъсната с факта на подаденото заявление по чл. 410 от ГПК и последващото исково производство.

Това е така, защото, заповедното производство по реда на чл. 410 от ГПК не попада в приложното поле на чл. 116 от ЗЗД, установяващ основанията за прекъсване на давностен срок, но погасителната давност се прекъсва с предявяване на иска за съществуване на вземането, но към минал момент – този на подаване на заявлението, ако искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК, съгласно прогласеното обратно действие на исковата молба в разпоредбата на чл. 422 ал.1 от ГПК /решение 118/12.12.2019 г. по търг. дело 2288/2018 г. на Второ ТО на ВКС/.

Размерът на задълженията, попадащи в срока на погасителната давност, изчислени от първоинстанционния съд при условията на чл. 162 от ГПК са съобразени с приложените и неоспорени счетоводни документи респ. съобразено е и обстоятелството, че въззивникът, ответник в първоинстанционното производство, е пасивно материалноправно легитимиран до размера на 2/3 от същите.

По отношение претенцията за главница, касаеща дяловото разпределение, вземането за първия месец от процесния период касае месец март 2019 г. По вече изложените съображения в рамките на настоящото решение, давността за същото би изтекла на 17.06.2022 г., ако не беше 3 прекъсната с факта на образуваното заповедно производство и последвалото исково такова, обосновано с обратното действие на исковата молба, поради което по отношение на тази главница не съществуват задължения, попадащи в погасителната давност.

По отношение погасителната давност, касаеща акцесорните вземания за обезщетение за забава, следва да се приеме, че с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла по арг. на чл. 119 от ЗЗД, както е приел и СРС.

Поради съвпадане на изводите на двете инстанции решението следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на въззиваемата страна се следват разноски в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Предвид изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 18109 /03.11.2023 г. на СРС, 27 състав, постановено по гр.д. 39 006/2023 г.

ОСЪЖДА Б. Л. Б., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 сумата от 100 /сто/ лв. – съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4