Решение № 1 от 03.02.2025, Военен съд - Пловдив

Мотиви по Решение № 1от 03.02.2025 г., по АНД № 172/2024 г. по описа на Военен съд – Пловдив

От съвкупната преценка на събраните и проверени в съдебно заседание доказателства по делото, съдът приема за установено следното:

Обвиняемият *** Н. Д. Л. от в.ф. *** – *** е предаден на съд с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, на основание чл. 78а от НК за престъпление по реда на чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 1, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, за това, че на 30.05.2024 г., около 20:40 ч. в района на ***, гр. Пловдив, чрез нанасяне на удар с длан в областта на носа причинил лека телесна повреда по хулигански подбуди на гр.л. Г. Г. Д. (на ***) от гр. Пловдив, изразяваща се в неразместено счупване на носните кости, оток и болезненост на носната пирамида, състояние след кръвотечение на носа, довело до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (по смисъла чл. 130, ал. 1 от НК ).

Прокурорът, счита че фактическата обстановка се доказва от показанията на св. Г. Д., от показанията на негова *** –св. М. С., от показанията на св. Б. С., от показанията на св. С. П. и от изслушаната и неоспорената Съдебномедицинска експертиза (СМЕ). Сочи, че в настоящия казус единствено се оспорва авторството на деянието от самото начало.

Прокурорът сочи, че би се съгласил с изразената защитна позиция още от досъдебното производство, ако не е бил налице факта на категоричност относно разпознаването на обвиняемото лице и поддържането на това твърдение във всички последователни действия, както пред досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие. Относно обвиняемия прокурорът сочи, че същият е разпознат по един характерен само за него белег, тъй като се събраха данни, че обвиняемият е борец и към датата на инцидента същият е имал счупено ухо, което е било “клюмнало“.

Прокурорът се базира и на неоспорената СМЕ, че увреждането може да се получи при каквото и да е разположение на седящите на пейката. Поради което факта кой, къде е стоял не е от значение. Доказано е, че ударът е бил с лявата ръка, фактq който и вещото лице потвърди, а именно, че е с външната част на лявата ръка.

Относно самото деяние прокурорът счита, че това деяние е извършено по хулигански подбуди, тъй като то е извършено на публично место, спрямо непълнолетно лице, което по смисъла на чл. 2 от Закона за закрила на детето то все още се води дете, в присъствието на свидетели като единият от тях е едва 1 на ***одини. Постъпката на обвиняемия е израз на демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към обществото и достойнството на отделната личност. Не е без значение и факта, че обвиняемият и приятелите му са избягали от местопрестъплението, което е израз на липса на неосъзнатост на последиците от извършеното.

Прокурорът сочи, че обвиняемия и неговите приятели са разкрити на следващия ден, като са имали достатъчно време да разпределят ролите си.

Относно обвиняемия, сочи представителят на ВОП – Пловдив, се установи, че същият е военнослужещ и борец, който продължава спортната си дейност, като се установи от гласните доказателства, че същият е Републикански шампион по *** и, че е треньор и на деца, т.е. оттук се извежда и мотива му, защо иска да е „чист“, за да не некърни репутацията си. Ето защо неговият приятел св. Т. иска да поеме вината, т.е. налице е криворазбрана солидарност, която нормалност за този свидетел може да изглежда нормална към момента, но за т.нар “нормалност“ същият ще разбере по друг начин след време.

Ето защо прокурорът моли съда да приеме, че деянието е извършено именно от обвиняемия. За това деяние се предвижда наказание лишаване от свобода до ТРИ години, като моли съда да приложи нормата по реда на чл.

78а от НК и да освободи обвиняемия от наказателна отговорност като му налижи административно наказание при баланс на смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало и добри характеристични данни и при наличие на отегчаващи такива – слаби морални и волеви задръжки, ниско правно съзнание, незачитане на неприкосновеността на личността.

По отношение на разноските моли съда те да бъдат възложени на обвиняемото лице да ги заплати, а относно веществените доказателства да бъдат унищожени като вещи без стойност.

За обвиняемия *** Л. се явява АДВ. Т., от АК – Пловдив, който моли съда да постанови съдебен акт, с който да признае за невинен и да оправдае подзащитния му по повдигнатото му обвинение по реда на чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 1, във вр. чл. 130, ал. 1 от НК. Тежестта на доказване е на прокуратурата. Защитата сочи, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. По настоящото дело има само едни спорен момент, а именно авторството на деянието. Защитата акцентира на факта, че пострадалия се явява заинтересована страна, поради което тезата на прокуратурата се разколебава относно разпознаването още в хода на досъдебното производство, имайки предвид категоричността на разположението на лицата на пейката, съобразно показанията на св. Т. и св. Д..

Защитата моли съда да има предвид и другия независим свидетел, който е приятел на св. Г. Д., чиито показания са пълни с противоречия и не следва да се приема, че объркването му е плод на смущение. Не следва да се ценят показанията на св. С. П., защото те са в противоречие с обвинителната теза.

Ето защо защитата твърди, че разположението на лицата е именно такова, 2 каквото показаха св. Т., св. Д. и обв. Л..

Защитата сочи, че пострадалото момче и приятеля му, също са имали време да се уговорят, с което се противопоставя защитата на твърденията на прокуратурата, че обвиняемият и неговите приятели са имали време да се уговорят. Не следва да се приеме довода и за наличие на уговор, защото още в първата секунда Т. е категоричен в признанието си, че той е ударил и няма противоречие в тази посока. Защото Т. поема вината, а не св. Д..

Моли съда да приеме, че от страна на пострадалия е било налице „леко“ арогантно поведение, че пейката е негова и, че не желае непознати да сядат на нея.

Защитата акцентира на факта, че не обв. *** Л. е автор на деянието.

Няма доказателства в тази насока.

Моли съда да не дава вяра и на показанията на ***та на св. Г. Д., че „едва ли не половината глава на сина й е откъсната“, „колко бил страдал“, тъй като от показанията на св. Д. се установи, че той не се е затворили в себе си, т.е. ***та е разбирала повече страданията на сина си.

Моли съда да има предвид, че когато „понечиш“ да отхапеш от това което ядеш, няма как да видиш кой те удря и по пътя на логиката казваш, че те е ударил този, който е до теб. В тази насока не следва съдът да дава вяра и на показанията на ***та, защото тя не е видяла удара, а щом сина й го твърди следва ли да му се вярва.

Защитата се позовава на СМЕ, като приема становището на вещото лице, че ударът може да бъде нанесен по начина, по който е описан – леко навеждайки се напред и удряйки с разтворена длан с обратната страна на дланта, т.е. от медицинска гледна точка и на *** на обективните находки, няма пречка Т. да не е нанесъл удара. Налага се изводът, че обвинението не е доказано.

ОБВИНЯЕМИЯТ *** Л. в своя защита посочи, че се съгласява изцяло с доводите на защитата. Моли съда да го оправдае, тъй като „нелъжем“.

Обвиняемият *** Н. Д. Л. от в.ф. *** – *** е постъпил на военна служба в БА на 01.09.2020 г., видно от приложената кадрова справка на л. 16, том 2 от ДП № 35-Рп/2024 г. Към настоящия момент заемал длъжността – *** “*** на щабна батарея във в.ф. *** – ***, видно от приложената служебна характеристика на л. 17, том 2 от ДП № 35-Рп/2024 г. По време на службата си се проявявал като дисциплиниран и отговорен военнослужещ. На заеманите длъжности изпълнявал много добре служебните си задължения. Работел добре в колектив и се разбирал с колегите си. Награждаван два пъти. Наказван един път – служебен картон на л. 18, том 2 от ДП № 35-Рп/2024 г.

НЕ е ОСЪЖДАН – справка съД.ст – л. 53, том 2 от ДП № 35-Рп/2024 г.

По време на службата си извършил следното:

3

На 30.05.2024 г., около 20:40 ч. в гр. Пловдив, св. Г. Г. Д. (на ***), *** му св. М. П. С., *** му – св. Б. Б. С. и неговия приятел св. С. К. П. (на ***.) решили да се разходят до ***та *** в гр. Пловдив. На ***та *** св. Г. Д. и св.

С. П. решили да си вземат по една катма от павилиончетата намиращи се на ***та *** в близост на моста. Наредили се на опашка пред павилион за бързо хранене. Родителите на Г. Д. седнали на една от пейките , в близост до павилиончетата, тъй като опашката била голяма. Те седнали не на първата пейка до павилиончетата в редицата от пейки, а на следващата. Като всички пейки в началото били свободни. Седнали на пейката св. М. С. и съпруга й св.

Б. С. в следната последователност на пейката първо тя, а до нея отдясно съпруга й. След като си взели катми, св.Г. Д. и св. С. П. се отправили към първата пейка до павилиончетата, която е била съседна на пейката, на която били седнали св. М. С. и св. Б. С.. Те ясно виждали децата, но не ги чували какво си говорели. Св. Г. Д. седнал най-отляво на пейката, като от лявата му страна до него е нямало никой. Св. С. П. останал прав срещу него. След няколко минути към тях приближили трима непознати им мъже на възраст около *** г. Това били обв. *** Н. Д. Л., който бил облечен с черна тениска с жълт надпис, с черен дълъг панталон и черни маратонки и имал татуировки на гърдите,на дясната ръка и на гърба. Същият имал татуировки на левия крак и на дясната ръка (показанията на св. С. П. и св. Г. Д.). Като точно преди да се случи този инцидент обв. *** Л. е участвал в състезание и му били счупени ушите. В деня на случката ушите му били надути,като едното му ухо било клюмнало. Обв. *** Л. е завършил средното си образование в *** в Пловдив с профил „***“ и участва в състезания по *** и към момента (показанията на св. Г. Д.).

Другото момче било св. Г. Й. Т., който на 30.05.2024 г. бил облечен с черна тениска и червени къси панталони, като същият имал татуировки на лявата ръка и на лявата гърда и имал татуировка ляв ръкав на лявата ръка (показанията на св. С. П. и св.Г. Д.).

Третото момче било гр.л. Г. Т. Д., който бил облечен с черни дрехи и с искрящо зелени маратонки (показанията на св. С. П.) и имал татуировки на трапеца на лявата ръка, на лявата страна на гърба и на ребрата, както самият той показа.

Стигайки до пейката, на която вече седял св. Г. Д., а срещу него бил прав св. С. П. и ядял от закупените катми, трите момчета седнали и едва тогава обв.

*** Н. Л. попитал дали може да седнат, като попитал момчето, което „удари“ Г. Д. (св. С. П.). Св. Г. Д. им отговорил с нормален тон, без да ги дразни, че „Не му е приятно непознати да сядат на пейката, защото не ги познава“ (св. С. П.).

До св. Г. Д. било седнал момчето с червените панталони (св. Г. Т.), а до него момчето с дългите панталони и счупените уши (обв. *** Л.). Като св. Г. Д. стоял прав до пейката. Последвал отговор от страна на обв. *** Л., че това е техен проблем и да се махат. Св. Г. Д. казал на обв. *** Л., че няма да се махат, при което обв. *** Л. му казал „Че май им се хвърчи вътре в реката.“.

4

След като чул тази реплика св. Г. Д. се навел, за да отхапе от катмата, като обвиняемият го изчаквал да захапе от катмата като се пресегнал и му нанесъл удар с длан в областта на носа му. Случилото се шокирало св. С. П., който към онзи момент бил едва на ***одини и ясно възприел лицето, което ударило приятеля му св. Г. Д., а именно момчето със счупените уши. Св. Г. Д. бил също възмутен от постъпката на обвиняемия, която била грозна и без причина му бил нанесъл удара, тъй като св. Г. Д. не искал непознати да сядат на пейката.

През това време родителите на Г. Д. стояли на съседната пейка, като ***та на св. Г. Д. изразил своята мнителност към мъже със татуировки и бил на мнение да извика децата, но св. М. С. изразила мнение, че може да се познават от фитнеса, в който св. Г. Д. тренира. Докато св. М. С. успокоявала съпруга си, тя била обърната с лице към него, с гръб към сина си и в този момент чула “грозен вик“ от страна на св. Г. Д. - „Тате!“. Тя се обърнала и възприела сина са, който не бил на пейката, а на плочките до водата на линията на Гребния канал. Задавял се от отхапаната храна, ръцете му били на лицето и по тях се стичала кръв. Затичала се към момчетата, които все още стояли на пейката, като тя ясно възприела, че до празното место на сина й – св. Г. Д., от което той е станал, били седнали в следната последователност св.

Разпечатката съдържа 38 от 116 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c5668d91-2ec8-45c1-9848-719f1d071040