Определение № 23868 от 30.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23868 гр. София, 30.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110126271 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

С Решение № 20668/13.11.2025 г. по гр. д. № 26271/2025 г. по описа на СРС, 127 състав, по предявен от Г. Х. Я., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „Овча купел 2“, бл. 28, вх. А, ет. 8, ап. 30, против „Финансцентър“ ЕООД, ЕИК ххххххх, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Гоце Делчев“ № 103, ет.2, офис 3, иск Договор за потребителски кредит № 6004137 от 07.11.2024 г. е прогласен за нищожен на основание чл.

22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. С оглед изхода от спора ответникът е осъден да заплати на адвокат Л. Б. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата сумата в размер на 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца без ДДС.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпила молба от процесуалния представител на ищеца за изменение на постановеното решение в частта относно разноските, в която са изложени съображения, че съдът не е извършил разумна преценка относно дължимите съдебни разноски за адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ.

Молителят поддържа, че всяко дело изисква индивидуална подготовка, изготвяне на искова молба и предоставяне на правна защита и съдействие съобразно спецификата на случая. По изложените доводи е направено искане за увеличаване на определеното адвокатско възнаграждение, съгласно размера на исковата претенция и положения от адвокат труд до справедлив размер.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по искането за изменение на решението в частта за разноските поддържа становище за неоснователност на молбата.

По направеното искане за изменение на решението в частта относно разноските, съдът намира следното:

По искане за допълване по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът се произнася, когато в решението липсва изобщо произнасяне относно разноските, но е било заявено от искане за присъждането им. Ако съдебният акт съдържа произнасяне по искането за разноски, какъвто 1 е разглеждания случай, съдът може да измени размера им по молба на страните по чл. 248, ал.1 ГПК. Молбата е допустима, ако страната, която иска присъждане на разноските е представила списък по чл.80 ГПК или ако искането на изменение на решението е направено от страна, в чиято тежест са възложени разноските.

В разглеждания случай молбата от процесуалния представител на ищеца за изменение на постановеното решение в частта относно разноските е депозирана в срок от страна, коят о не дължи представяне на списък по чл. 80 ГПК за разноските за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и поддържа искане за изменение на размера на присъдените в нейна полза съдебни разноски, поради което е процесуално допустима. Молбата на ответника също е депозирана в срок, като доколкото в тежест на дружеството са възложени сторените по делото съдебни разноски, представянето на списък по чл. 80 ГПК не е условие за допустимост на искането за изменение на решението в частта относно разноските. По същество на исканията, съдът намира следното:

Както е посочено в съдебното решение при безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, както е в случая, адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи се от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК. Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС виждане член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е обвързан от праговете разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г., а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния представител действия. Правната сложност е предпоставена от броя и основанието на исковете, съдържанието и броя на въведените в спора факти и обстоятелства от всяка от страните, правните институти, приложими при разрешаването на спора, относима задължителна съдебна практика, а фактическата – от необходимите за доказване и обосноваване тезите на страните процесуални действия, в съответствие с въведените за относими факти и обстоятелства, вкл. необходимите за преодоляване защитата на противната страна процесуални действия и продължителността на производството. В случая делото не се характеризира с правна или фактическа сложност, по спорният по 2 делото въпрос е налице богата и непротиворечива съдебна практика, исковата молба е бланкетна, а извършените от процесуалния представител на ищеца действия са типови за подобни на настоящото дела.

Възнаграждението за адвокатски труд следва да бъде освен достойно и справедливо, така и адекватно спрямо положените от адвоката усилия по запознаване с дадения казус, проучване на относимата съдебна практика, изготвяне на искова молба и пр. Във връзка с изложеното следва да бъде отбелязано, че при извършената служебна справка в ЕИСС се установява, че към датата на образуване на настоящото производство по искови молба на Г.

Х. Я. чрез адвокат Л. Б. са образувани следните дела с по същество сходен на настоящото предмет: гр. д. № 26251/2025 г. СРС, 45 състав, гр. д. № 26250/2025 г. СРС, 27 състав, гр. д.

№ 26247/2025г. СРС, 34 състав, гр. д. № 26245/2025 г. СРС, 166 състав, гр. д. № 26243/2025 г.

СРС, 24 състав, гр. д. № 26240/2025 г. СРС, 120 състав, гр. д. № 26238/2025 г. СРС, 165 състав, гр. д. № 26268/2025 г. СРС, 159 състав, гр. д. № 26269/2025 г. СРС, 27 състав.

Изложеното налага извод, че процесуалният представител на ищеца е положил минимални усилия както за запознаване с казуса, така и за организиране на защитата на процесуалните права на ищцата, поради което определеното от съда адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева се явява адекватно, както спрямо фактическата и правна сложност на спора, така и спрямо отделеното време и разходите сторени от адвоката във връзка с водене на делото.

Следва да бъде отбелязано, че съгласно Определение № 23441/23.11.2025 г. по в. ч. гр. д. № 10411/2025 г. на СГС, ЧЖ-III-Б състав и Определение № 20418/21.10.2025г. по в. ч. гр. д. № 11313/2025 г. на СГС, ЧЖ-IV-Г състав, Определение № 19191/08.10.2025 г. по в. ч. гр. д. № 412/2025 г. на СГС, ЧЖ-I-Ж състав, Определение № 23441/21.11.2025 г. по в. ч. гр. д. № 411/2025 г. на СГС, ЧЖ-III-Б състав, адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие в сходна хипотеза в размер на 150 лева се явява съразмерно на положения адвокатски труд по типови дела. Съгласно Определение № 1015/15.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 14631/2025 г. на СГС, ЧЖ-VI-Б състав, по потребителски спорове относно действителността на договори за кредити е формирана константна съдебна практика, поради което правната и фактическа сложност на спора е изключително ниска, а това означава, че тези негови характеристики следва да се отразят и на размера на дължимото на адвоката, предоставил безплатна правна помощ, възнаграждение. Прието е, че предоставянето на правна помощ на лица в затруднено материално положение (с оглед посоченото в представения по делото договор за правна защита и съдействие) съдържа „про боно“ елемент, т.е. полага се труд от адвоката, който по своята същност е форма на социална благотворителност. Ако правната помощ бе осъществена по реда на ЗПП, то заплащането й би било в границите между 100 и 360 лева, съответно определеното от първоинстанционния съд възнаграждение от 120 лева няма основание да се счита за несправедливо или уронващо престижа на адвокатската професия.

Предвид изложеното съдът намира, че искането за увеличение на размера на присъдено възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ следва да бъде оставено без уважение.

3

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба п о чл. 248, ал. 1 ГПК на процесуалния представител на ищеца адвокат Л. Б. от САК за изменение на Решение № 20668/13.11.2025 г. по гр. д. № 26271/2025 г. по описа на СРС, 127 състав, в частта относно разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

УКАЗВА на деловодителя на състава при постъпване в срок на редовна частна жалба срещу настоящия съдебен акт, да изпрати препис от нея на насрещната страна за отговор в едноседмичен срок от получаване на съобщението, след изтичане на който делото да се изпрати на Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4