Решение № 55 от 04.05.2026, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Белоградчик, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антон Ел. Антов при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело № 20251310101338 по описа за 2025 година за да се произнесе съдът взе предвид следното:

Предявеният иск е по реда на чл. 415, ал.1 ГПК - за установяване на вземането на заявител – обезщетение за забавено изпълнение/мораторни лихви/ в/у главница от 6 250.36 лв. - в размер на 1 280.50 лв. с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.

В предявената от Ц. И. Г. искова молба се излага : През периода 16.08.2021 г. 12.05.2023 г. работел при ответника “Миджур Манеджмънт Кънстракшън“ ООД на длъжност „охранител“ по трудово правоотношение/ТПО/, което е прекратено.

Работодателя не му е изплатил тр. възнаграждения за горния период На 15.05.2024 г. страните сключили споразумение, с което ответника се задължил да заплати сумата 6 250.36 лв./ неизплатени тр. възнаграждения за периода 16.08.2021 г.-12.05.2023 г./ в срок до 31.05.2025 г.

Ответника не е платил задължението си - падежа на договора е настъпил и длъжника е изпаднал в забава, поради което дължи и мораторна лихва в р-р на 1 280.50 лв. за периода 15.05.2024 г.- 24.10.2025 г.

На 24.10.2025 г. ищеца подал заявление по чл. 410 ГПК, по което е проведено производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2837/2025 г. на РС - Монтана/в т.ч. подадено възражение от длъжника-ответник по чл. 414 ал.1 ГПК/

На 11.11.2025 г. ответника е платил на ищеца 3 000.00 лв. и на 24.11.2025 г. – 3 650.36 лв.

Моли се да бъде прието за установено, че ответника дължи на ищеца сумата 1 280.50 лв. мораторни лихви в/у главницата от 6 250.36 лв., за периода 15.05.2024 г. - 24.10.2025 1 г./датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/, ведно със законната лихва в/у главницата, считано от 15.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Представя писм. доказателства, претендира разноски. Присъединено е и ч.гр.д. № 2837/2025 г. на РС - Монтана.

Ответника е оспорил предявения иск.

Брани се с правни доводи - срока за изпълнение по сключеното на 15.05.2024 г.

Споразумение е 31.05.2025 г., поради което не дължи лихви от по-предна дата Излага правопогасяващо възражение - изтекла погасителна давност по отношение на претендираната законна лихва, тъй като е начислена в/у периодични плащания – тр. възнаграждения, за които е изтекла погасителна давност

Съдът преценявайки изложеното в исковата молба и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна :

Не се спори м/у страните по делото, че на 15.05.2024 г. м/у тях е подписано Споразумение за доброволно плащане на сумата 6 250.36 лв. – тр. възнаграждения за периода 16.08.2021 г.-12.05.2023 г. с краен срок за изпълнение на задължението - 31.05.2025 г.

С иск. молба ищеца признава, че ответника му е заплатил главницата окончателно на 24.11.2025 г.

За да бъде уважен иск с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД ищецът следва да докаже, че е имал изискуемо вземане срещу ответника, а последният не е платил или е платил задължението със забава. Лихвата за забава е отговорност за вреди от забавено изпълнение и се дължи за периода на забавата.

Не се спори по делото, че главницата/6 250.36 лв./ не е платена от страна на ответника на падежа. Ответникът не оспорва, че плащането е извършено по – късно. Поради изложеното, съдът намира, че ищеца е доказал, че е имал съществуващо вземане, за изпълнението на което е определил конкретен срок, а последния не е изпълнил това свое задължение в срок.

Следователно, ответника е изпаднал в забава в плащанията, тъй като не е платил на падежа дължимото вземане.

Според чл. 86 ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Законната мораторна лихва се дължи от момента на падежа на задължението. Падежът е този момент, който е определен за изпълнение на задължението, респ. ответника е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава.

Съдът намира, че началния момент на изпадане в забава на ответника е различен от претендирания с исковата молба.

В споразумението м/у страните сключеното на 15.05.2024 г. е определен краен срок за изпълнение на задължението - 31.05.2025 г. Следва извода, че ответника е изпаднал в забава именно след 31.05.2025 г. – когато е следвало да изпълни задължението си, а не на 15.05.2024 г.

Падежа на задължението на ответника е настъпил, крайния срок за изпълнение е изтекъл на 31.05.2025 г., поради това е изпаднал в забава от 01.06.2025 г. при плащането и оттогава 2 дължи обезщетение за забава.

Обезщетенията за забава /изчислени чрез “лихвен калкулатор”/ в/у сумата 3 000.00 лв. за периода 01.06.2025 г. - 24.10.2025 г. възлиза на 147.51 лв. и в/у сумата 3 250.36 лв. за периода 01.06.2025г. - 24.10.2025 г. – на 159.82 лв., или общо 307.33 лв.

За неоснователно съдът приема правопогасяващото възражението на ответника Съдът приема, че е налице признание от страна на ответника на вземането на ищеца.

Признанието може да бъде направено лично от длъжника или чрез негов представител. По начин на извършване то може да бъде изрично или мълчаливо. Изрично е признанието направено с искане до кредитора да се отложи срокът на изпълнението, да се приеме частично плащане, да се извърши разсрочване. Мълчаливо е признанието, ако се платят лихвите по едно задължение, ако длъжникът предложи обезпечение на дълга, ако длъжникът поиска прихващане с насрещно вземане …/ така проф. Виталий Таджер, “Гражданско право на НРБ“, Обща част, дял Втори, стр. 372, изд. „Наука и изкуство“ 1973 г.

Чрез договореното отлагане срока на изпълнението/плащане/ на дължими от предходен период тр. възнаграждения в сключеното на 15.05.2024 г. Споразумение ответника е признал вземането на ищеца за тр. възнаграждения за периода 16.08.2021 г.-12.05.2023 г.

Прилагайки разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, съдът стига до извода, че ответника ясно, категорично и недвусмислено е признал задължението си към ищеца/ вземане на ищеца към ответника/, а не на фактите, от които произхожда.

Признание на вземането предполага неизтекъл давностен срок. Този извод се налага от редакцията на чл. 116 б. “а” ЗЗД

“Давността се прекъсва … с признаване на вземането от длъжника …” Т. е. прекъсване на давностния срок може да има само ако този срок не е изтекъл

В случая давностния срок би изтекъл най-рано на 16.08.2024 г., а Споразумението е сключено на 15.05.2024 г. – преди изтичане на давностния срок. Поради това давностния срок по чл. 111 ЗЗД не е изтекъл нито по отношение на вземането за тр. възнаграждения, нито по отношение на вземането за мораторни лихви.

Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск по реда на чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415 ал.1 ГПК е частично основателен за сумата 307.33 лв. – обезщетение за забавено изпълнение/мораторни лихви/ като в разликата до 1 280.50 лв., отхвърля иска като неоснователен.

С оглед изхода на спора ответника следва да плати по сметка на БРС държ. такса в размер на 25.00 лв., а на ищеца съобразно уважената част от иска/24.00 %/ разноски за адв. възнаграждение.

Направеното от ответника възражение по чл. 78, ал.5 ГПК, за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение е основателно.

Съгл. практиката на СЕС, обективирана в Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С427/16 и С-428/16 и Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C?438/22, съдът не е обвързан от определения размер на адв. възнаграждение по Наредба № 1/09.07.2004 г.

Преценявайки размера на имуществения интерес на ответника – 1 280.50 лв. лв. - съгл.

3 разпоредбата на чл. 7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. за ВАР, фактическата и правна сложност на делото, обема на иск. молба и извършените пред настоящата инстанция процесуални действия, настоящият състав намира, че претендираното от пълномощника на ищеца по делото възнаграждение в размер на 1 000.00 лв. следва да бъде намалено, на осн. чл. 78, ал.5 ГПК на 700.00 лв./при минимум от 428.05лв./ или съобразно уважената част от иска/24.00 %/ на ищеца следва да бъде платено адвокатско възнаграждение 168.00 лв. - на осн.чл. 78, ал.3 ГПК .

Оставя без уважение искането на ищеца за присъждане на направени по делото разноски за разликата над : 168.00 лв. – адвокатско възнаграждение до предявения размер от 1 000.00 лв.

На ответника не се следват разноски по делото, тъй като не е направено такова искане и не са представени доказателства за извършени такива разноски.

Въпреки изхода на спора, в тежест на ответника следва да се присъдят изцяло разноските по ч.гр.д. № 2837/2025 г. на РС - Монтана. Тъй като не е платил по-рано/ до 31.05.2025 г./ с извънпроцесуалното си поведение/ плащане през м.11.2025 г./ ответника е дал повод за завеждане на делото/24.10.2025 г. - подаване заявление по чл. 410 ГПК/ и в негова тежест е заплащането на разноските по това дело.

Недопустимо е възражението на ответника, изложено в хода на устните състезания относно това, че с плащането на втората част от главницата на 24.11.2025 г. е платил и разноските на ищеца по заповедното производство пред РС Монтана – 400.00 лв. адв. възнаграждение.

Това възражение не е своевременно въведено в процеса като изложено в отговора на иск. молба. Дори да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 147 т.1 ГПК, то липсват твърдения, не се сочат, а и не са представени доказателства, че ответника не е могъл да узнае и посочи това своевременно – напротив - знаел е след като е платил точния размер на адв. възнаграждение.

В съответствие с идеята на реформата за ускоряване на съдопроизводството, новият ГПК въвежда редица преклузии за извършване на съдопроизводствени действия от страните.

Трайната практика на ВКС относно преклудирането на незаявените с отговора възражения по съществото на спора е еднообразна и безпротиворечива. След изтичане на срока по чл.

131 ал.1 ГПК, ответника може да ги релевира само ако докаже, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Такива не се твърдят от ответника и доказателства за тях не се представят. Ответника е подал отговор на иск. молба, не е изложил това възражение и правото му да въведе такова за разглеждане в процеса е преклудирано.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.1 ГПК, че “Миджур Манеджмънт Кънстракшън“ ООД, ЕИК 204450573 със седалище и адрес на управление с. Горни лом, обл. Видин, ул.”Двадесет и първа“ № 71 дължи на Ц. И. Г., ЕГН **********, от гр. Л., обл. М., ул. “....” №.., вх..., ет..., ап..., сумата : 157.14 евро/307.33 лв./ – обезщетение за забавено изпълнение/мораторни лихви/ в/у главница тр. възнаграждения за 4 периода 01.06.2025 г.-24.10.2025 г., ведно със законната лихва в/у главницата от 1 533.86 евро/3 000.00 лв./, считано от 24.10.2025 г./ датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до 11.11.2025 г., ведно със законната лихва в/у главницата от 1 661.88 евро/3 250.36 лв./, считано от 24.10.2025 г./ датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до 24.11.2025 г., като в разликата до предявения размер от 654.71 евро/1 280.50 лв./ отхвърля иска като неоснователен.

Осъжда “Миджур Манеджмънт Кънстракшън“ ООД, ЕИК 204450573 да заплати по сметка на БРС държ. такса в размер на 12.78 евро/25.00 лв./.

Осъжда “Миджур Манеджмънт Кънстракшън“ ООД, ЕИК 204450573 да заплати на Ц.

И. Г., ЕГН ********** разноски по настоящото дело в размер 85.90 евро/168.00 лв./ – адвокатско възнаграждение, както и 204.52 евро/400.00 лв./ - разноски по ч.гр.д. № 2837/2025 г. на РС - Монтана

Оставя без уважение искането на Ц. И. Г., ЕГН ********** за присъждане на направени разноски за разликата над : 85.90 евро/168.00 лв./ – адвокатско възнаграждение до предявения размер от 511.29 евро/1 000.00 лв./

Решението може да се обжалва пред ВОС в двуседмичен срок от врчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ