Решение № 1640 от 07.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1640 гр. Пловдив, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330110634 по описа за 2025 година

Производството е по иск с правно основание член 26 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът В. Г. М. ЕГН **********, гр. ****, в исковата си молба против „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК175074752, гр. София, кв. Мотописта, бул. „България" №49, бл.

53Е, вх. В, иска от съда, да прогласи нищожността на клаузата от договора за паричен заем №**** г., обективирана в глава VI „Параметри по кредита по поискана и закупена допълнителна услуга" и предвиждаща заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „ФАСТ" в размер на 240,00 лв., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално- правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Претендира разноски на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата Ищецът твърди, че на *** г. е сключила с ответното дружество договор за потребителски кредит ***, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 600,00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,90%, годишен процент на разходите 48,13%. Съгласно договорът /глава V/„Поискани от Клиента допълнителни възможности", ответника предоставя допълнителна услуга „ФАСТ" /предоставяне на право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит/. Съгласно Глава VI „Параметри по кредита по поискана и закупена допълнителна услуга" ищецът дължал възнаграждение за закупената услуга „ФАСТ" сумата в размер на 240,00 лв. Ищцата е усвоила изцяло заемният ресурс, не е заплатила сумата по процесния договор, вкл. и сумата в размер на 240,00 лв. по 1 закупената услуга „ФАСТ", но не дължала плащания за същата на следните правни основания:

За да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. След като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не могли да удовлетворят, включили в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или пък предвидили заплащането на такси, за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите или заплащане на такси за различни допълнителни услуги.

Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване на фирми - гаранти или за предоставяне на допълнителни услуги, небанковите финансови институции си осигурили допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодоляха законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

Преценката за действителността на клауза за възнаграждение за закупена допълнителна услуга „ФАСТ" и за нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението следва да се извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка и за допълнителна услуга произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, или на допълнителната услуга, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии - естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечава с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка или допълнителна услуга и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената допълнителна услуга и очакваните от неизпълнението вреди. Или, освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно всички събрани по делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към доводите на доверителя ми съгласно разясненията в задължителната тълкувателна практика на ВКС.

Предвиденото възнаграждение за закупена допълнителна услуга „ФАСТ" в размер на 240,00 лв. е източник на допълнителна печалба, доколкото тя е близо 50% от заетата сума в размер на 600 лв., без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по 2 никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Предвидено е да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави.

Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция е поставила изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Възнаграждението за закупена услуга ФАСТ е договорено в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й функция.

Нормално, както разходите на търговеца, така и печалбата му, би следвало да са включени в посочения в договора фиксиран лихвен процент, чиито стойности в конкретния казус не отговарят на действителните параметри по договора.

Твърди, че чрез уговореното в клаузата на Глава VI от договора се въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. От една страна, възнаграждението за закупена допълнителна услуга „ФАСТ", било включено като падежно вземане-обезщетение на кредитора, а от друга - същата е предвидена в размер, който не съответства на вредите от неизпълнението, тъй като е съизмерима с предоставената сума по кредита.

Ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, заявява, че предявените искове са неоснователни като излага доводи за това.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от изложеното от страните по делото, същите не спорят, че между тях е бил сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № ****г., като заемната сума е била получена. По силата на този договор на ищеца бил предоставен потребителски паричен заем в размер на сумата от 600,00 лева, при годишен лихвен процент в размер на 40,90%, годишен процент на разходите – 48,13% или общо сума за погасяване в размер на 729,54 лева и срок за погасяване на заема 11 месеца, с размер на месечната погасителна вноска от 66,32 лева.

Ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 3 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В конкретния случай в договора е предвидено, че заемателят е избрал доброволно да се ползва допълнителни услуги „Фаст“ – предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и „Флекси“ – предоставяща право на клиента да изменя погасителния си план, при изпълнеие на определени изисквания.

Следва да се посочи, че размерът на такса „Фаст“ е 240,00 лева, а такса „Флекси“ е 360,00 лева, т.е. всяка от тях е повече от 1/4 от размера на получения заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Таксите са по-големи от възнаграждението, което кредитодателят получава за предоставения кредит.

С оглед изложеното, съдът намира, че така предвидените клаузи противоречат на добрите нрави, както и с тях се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Тези такси, представляват и скрит разход по договора за кредит, които привидно са уговорени като такси преди отпускането и усвояването на кредита и с тях се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, поради което са нищожни.

Още повече, тези такси са разход по кредита и следва да са включени в ГПР. Таксите са поголеми от възнаграждението, което кредитодателят получава за предоставения кредит. С оглед изложеното съдът намира, че така предвидените клаузи противоречат на добрите нрави, както и с тях се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тези такси, представляват и скрит разход по договора за кредит, които привидно са уговорени като такси преди отпускането и усвояването на кредита и с тях се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и чл.10а ЗПК, поради което са нищожни.

Тъй като противоречието между клаузите за такса допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ по кредита и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извод, че в конкретния случай не са налице валидни съглашения и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тези си части договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тези клаузи е пречка за възникване на задължение за заплащане на такава такси от договора.

Нищожността на всяка от двете клаузи сама по себе си е достатъчна, за да се приеме, че договорът, съдържащ такива клаузи, е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, а от тук - е налице една нищожна кредитна сделка.

Уговарянето на допълнтелни такси в необосновано високи размери, съдът намира за установено в разрез с добрите нрави и против интересите на потребителя. Това е така, тъй като по този начин се генерират допълнителни разходи за потребителя, извън установения ГПР.

От тук и главният иск за признаване за установена недействителност на договора за кредит, съдът намира за основателен и доказан.

4

С оглед уважаване на главния иск, съдът не дължи произнасяне по предявени такъв при условията на евентуалност.

По отношение на разноските:

При този изход на делото на ищецът следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса в размер на 50,00 лева.

В производството по делото ищецът е представляван от адв. С. Н. въз основа на сключен Договор за правна защита и съдействие, съобразно който адвокатското възнаграждение е договорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата. По отношение на размера на възнаграждението, който следва да се определи в полза на адв. Н., съдът взе предвид изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 /постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд/, съобразно които установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в

Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Тези постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C- 438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд, Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Предвид посочените принципни съображения и като взе предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, и извършените действия по делото, а именно: приключване на делото в едно съдебно заседание, приемане на писмени доказателства и изслушване заключение на вещо лице, съдът намира, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата , в полза на адв. Н. следва да се определи възнаграждение в размер от 400,00 лева или 204,52 евро.