Решение № 458 от 27.03.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 458 гр. Бургас, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г. Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20232100500203 по описа за 2023 година Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на Д. К. и А. К. – двамата от гр. В. -ищци по гр.д. № 1138 /2019 год. по описа на Айтоския районен съд против решение № 260005/27.10.2022 год. постановено по делото , с което са отхвърлени предявените искове от въззивниците против ответницата Н. С.-**** от гр .Карнобат за заплащане на имуществени и неимуществени вреди ,както следва – главница от 8 356,90 лв.—понесени от ищците имуществени вреди ,изразяващи се в заплащане на разноски в производството по пр. № 1506/2014 г. по описа на РП-Карнобат -950 лв. за адвокатско възнаграждение и по гр.д. № 917/2017 по описа на РС-Карнобат – 7 406,90 лв. /такси за издаване на 27 бр. скици и удостоверения за категория на земята -216 лв.;такси за издаване на 27 бр. данъчни оценки на имотите -270 лв.,ДТ за 3 бр. съд. Удостоверения – 15 лв.и 2 лв.-преводна такса ;ДТ за образуване на дело и за преписи от искова молба – 207 лв.;д.т. за вписване на искова молба -17,17 лв.;ДТ за частна жалба пред БОС-15 лв. ;доплащане на ДТ-914 лв. ;депозит за разпит по делегация – 100 лева, депозит за вещо лице по СПЕ – 150 лева, депозит 1 за вещо лице по СГЕ – 200 лева, разноски за командировки на а. – общо 500 лева, адв. възнаграждение от 2 400 лева за процесуално представителство и адв. възнаграждение от 2 400 лева за подаване на отговор на въззивна жалба и насрещна жалба/, ведно с мораторната лихна за забава върху главницата в размер на 1 694, 59 лева, считано от 31.10.2017 г. до 30.10.2019 г., както и законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното плащане; главница от 373, 28 лева, представляваща неполучената от ищците рента за собствените имоти, както и сумата от 75, 70 лева – мораторна лихва за забава върху главницата, считано от 31.10.2017 г. до 30.10.2019 г., както и законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното плащане; главница от 2 000 лева, представляващи неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на страх, несигурност, емоционално напрежение и недоверие в органите на властта, вследствие на незаконосъобразните действия на ответницата, както 405, 55 лева - мораторна лихва за забава върху главницата, считано от 31.10.2017 г. до 30.10.2019 г., както и законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното плащане;

Въззивниците изразяват недоволство от решението , като считат същото за постановено при съществено нарушения на съдопроизводствените правила,както и при неправилно приложение на материалния закон ,както и в противоречие с трайно установената съдебна практика.

Сочи се на първо място ,че при заверката на договор за доброволна делба на недвижими имоти от 30.10.2014 г. в качеството си на **** ответницата е извършила следните нарушения на закона ,в резултат на което е заверила нищожен договор на няколко от алтернативно изброените основания ,а именно :нарушение на задължението по чл. 586 ГПК ,като не е извършена проверка за собствеността ;нарушение на чл. 578 ал. 4 ГПК ,като не е извършена проверка на обема на представителната власт на пълномощника на ищците /при липса на делегирани права на пълномощника да се разпорежда с имотите по начин ,различен от указания в пълномощното ,позволявайки му да договаря условия ,различни от изрично дадените му /;след извършените лично от ****а промени в договора за доброволна делба се е стигнало до нееквивалентност на престациите –делът на ищците и тяхната баба е намален с 9,332 дка ,без да бъде уравнен с пари и така на практика е било извършено дарение ,но не в предписаната от закона форма/ ;при заверката на договора отвеницата е извършила нищожно нотариално 2 удостоверяване по смисъла на чл. 576 ГПК/ с полагането само на един подпис за трима съделители не става ясно според въззивната страна за кого от тримата пълномощникът е изразил съгласие ,полагайки подписа си и за кои от другите двама не е изразил съгласие/.С оглед на тези неправомерни действия и бездействия на ответницата ищците са претърпели имуществени и неимуществени вреди ,за обезщетяване на които са предявени исковете .

По отношение на претендираните имуществени вреди подробно се изтъкват аргументи в подкрепа на твърденията на ищците за претърпени вреди вследствие направени разноски за различни предприети от тях правни действия във връзка с неправомерните действия на ****а-ответник.Оспорва се изводът на районния съд

,че доколкото ****ът не е извършил престъпление от общ характер ,не дължи и претендираното обезщетение за разноските ,направени за обжалване актовете на прокуратурата .Подчертава се ,че съгл. императивната норма на чл. 205 НКП ,когато узнаят за престъпление от общ характер ,гражданите са обществено задължени да уведомят незабавно досъдебното производство .Доколкото ищците са имали основание да подадат сигнал в прокуратурата за проверка дали е извършено престъпление ,претендията за разходите в тази връзка е основателна ,тъй като те не са могли да преценят дали става дума за престъпление от общ ,или от частен характер/а и отказът на прокуратурата да образува досъдебно производство не е защото ****ът не е извършил престъпление /.Отказът на ****а да обясни на ищците /или на техния адвокат,изготвил проекта на договора/поради каква причина се е стигнало до направените в него съществени изменения ,както и демонстративното пренебрежително отношение към тях ,сами по себе си също са неправомерно поведение ,при което безспорно е налице виновно неправомерно поведение от страна на ответницата ,заедно с настъпили вреди в резултат на поведенеието и причинно –следствена връзка .

Оспорват се и изводите на съда за липса на причинно-следствена връзка между неправомерното поведение на ответницата и претърпените имуществени вреди от ищците във връзка с воденото гражданско дело ,тъй като предявеният иск бил с правно основание чл. 108 от ЗС във връзка с обявеното завещание ,а не по чл. 26 ЗЗД,както и че ****ът не е длъжен да извършва проверка за обявено завещание,като се излагат подробни доводи относно твърденията на въззивната страна .Подчертава се ,че доколкото 3

****ът е длъжен да извърши проверка относно принадлежността на правото на собственост ,е бил длъжен да извърши справка в архива на СВ в населеното място ,къдено е открито наследството ,за да се убеди ,че участниците в доброволната делба действително са собственици на делбените имоти по силата на наследяване по закон/каквато проверка не е била извършена /.Не е било коментирано и обстоятелството ,че исковата молба по гр.д. № 971/2017 г. на КРС ищците са предявили два иска в съотношение главен –евентуален – такъв с правно основание чл. 108 от ЗС и евентуален – по чл. 26 ЗЗД-за прогласяване нищожност на договора за доброволна делба .Необоснован се счита и изводът на съда ,че съдебното производство е водено поради „новооткрито завещание „,а не поради неправомерните действия на ответницата .Сочи се ,че за да бъде ангажирана деликтната отговорност на ****а ,не се изисква изповяданият от него акт да бъде прогласен за нищожен от съда .В специалното производство по чл. 73 ЗННД съдът дължи самостоятелна преценка на действията на ****а и валидността на акта ,който е издал ,тъй като именно тези обстоятелства са предмет на делото .В атакуваното решение съдът не е обсъдил твърденията на ищците за нищожност на договора за доброволна делба на посочените в исковата молба основания и не е извършил самостоятелна проверка на валидността на акта ,а това е от съществено значение за изхода на спора,тъй като накърненото с изповядването на нищожен договор право на собственост може да бъде възстановено само по съдебен ред ,респ.направените в такова производството разноски имат характер на имуществени вреди ,които са в пряка причинно-следствена връзка с вредоносното действие.Липсата на обсъждане на доводите на страните е съществено процесуално нарушение ,което води до необоснованост на постановения съдебен акт .

Навеждат се доводи и относно претендираните имуществени вреди в размер на 373,28 лв. –представляващи пропуснати ползи от неполучени ренти за 4,666 дка,които ищците биха получили ,ако ответницата не беше разделила нивата ,която е следвало да бъде в техен дял ,в резултат на което тези пари са получени от собствениците на другите два дяла..Отговорността на ****а не е субсидиарна и не зависи от това дали могат да бъдат репатрирани за претърпените вреди по друг начин или от друго лице.

По отношение на претенциите за неимуществени вреди се излагат 4 съображения ,че по делото е безспорно установено ,че ищците са преживели психически и финансови затруднения във връзка с воденото от тях гражданско дело и неправилен е изводът на съда ,че не е налице причинноследствена връзка с действията на ****а и воденото дело .Не е обсъдено твърдението ,че вследствие неправомерните действия на ****а при извършената заверка на договора ищците са загубили доверието в държавата и институциите .Като не е отчел наличието на всички необходими елементи он фактическия състав на непозволеното увруждане и е отказал да ангажира отговорността на ****а за причинените от действията му вреди ,съдът е постановил неправилно и незаконосъобразно решение .Моли се за неговата отмяна и вместо него –постановяване на ново ,с което се уважат изцяло предявените искове .Не се сочат нови доказателства или съображения.Моли се за присъждане на разноски пред двете инстанции.

Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .

Въззимаемият ответник по делото в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.Счита ,че неоснователни са оплакванията за неправилност на решението поради несъобразяване с разпоредбата на чл. 205 ал.1 НПК.Изтъква се на първо място ,че сезирането по чл. 205 НПК ни и свързано с никакви разходи .Ако вече се окаже ,че пострадал от престъпление сезира прокуратурата ,то тогава той сам организира защитата си и следва да знае от какво точно престъпление е пострадал,а от тук –сам да избере как да защити правата си – като подаде жалба за престъпление от общ характер или като подаде тъжба за престъпление от частен характер ..Ако наказателното производство бъде прекратено поради неправомерно сезиране на органите на досъдебното производство ,то тогава няма как да се приеме ,че причинените от собственото поведение на жалбоподателя или тъжителя имуществени вреди ,свързани с разходите за наказателното производство ,се намират в причинно –следствена връзка с поведението на посочения за евентуален извършител лице.Освен това – гражданският съд не може да проверява и съотв. да формулира изводи по основателността на подадени до прокуратурата сигнали 5

.Неоснователни са и оплакванията ,че именно в рамките на извършената прокурорска проверка ищците били установили фактите по извършването на делбата /излагат се съображения/.

Оспорват се оплакванията ,че ответницата носи претендираната 5 имуществена отговорност,тъй като не била уведомила адвоката ,изготвил проекта за делба за договорените между съделителите промени ,тъй като адвокатът носел отговорност за този проект .****ът не е длъжен да знае кой точно е изготвил проекта за делбата ,а адвокатът отговаря за този проект ,който е изготвил и не носи отговорност ,ако доверителите му решат да променят текста и да подпишат документ с различно съдържание. Поддържа се становището на въззиваемата страна , изразено и пред първоинстанционния съд ,относно оплакванията ,свързани с претецията за вреди ,съставляващи разноски в предявеното от ищците гражданско дело .Подчертава се ,че очевидно не може да се постави знак за равенство между отговорността за съдебни разноски по реда на чл. 78 ГПК/която е безвиновна/ и иск за вреди по чл. 45 ЗЗД вр.чл. 73 ЗННД/която е винаги виновна/.