Решение № 857 от 02.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 857 гр. Бургас, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря ЗОЯ Г. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20252120107354 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по исковата молба на П. К. В., ЕГН:**********, с адрес: гр. К., ***, срещу "Неткредит" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, и "КРЕДИТ ГАРАНТ БГ" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.

С., ***, с която се иска първия ответник да бъде осъден да заплати на ищцата, сумата в размер на 34.39 лева, представляваща недължимо плащане по недействителен договор за потребителски кредит ***от дата **.**.****г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, както и втория ответник да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 79.68 лева, недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за гаранция от **.**.**** г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че е сключил с първия ответник Договор за потребителски кредит и с втория ответник Договор за гаранция, като е усвоил изцяло предоставената му в заем сума. Сочи, че съгласно условията на договора за потребителски ищцата е трябвало да върне сумата от 1178,88 лв.

Твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, както и че не е разписана методиката по която същият е изчислен, поради това търговецът е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Намира, че уговорените допълнителни задължения по договора за гаранция е разход по 1 кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Излага подробно съображенията си в тази насока. По отношение на договора за гаранция с втория ответник, се сочи, че сделката е нищожна поради накърняване на добрите нрави се излагат сходни аргументи, като се твърди, че договорът нарушава добросъвестността в отношенията, поради явната нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена.

Моли се за уважаване на исковете, претендират се разноски и са представени писмени доказателствени средства.

В срока по чл. 131 ГПК "Неткредит" ООД и "КРЕДИТ ГАРАНТ БГ" ООД по отделно подават отговор на исковата молба, като всеки от тях признава за основателен предявеният срещу него иск. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата.

В съдебно заседание, ищецът с писмена молба чрез своя процесуален представител моли за постановяване на решение при признание на иска.

Ответникът в съдебно заседание признава останалите искове и заявява, че същите са основателни.

Предявени са субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, които за допустими.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и закона, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оглед така направеното признание на иска, то същото иманентно съдържа в себе си признание на фактите, от които произтича вземането а именно на липсата на облигационни правоотношения между страните възникнали на основание – договро за потребителски кредит и договор за гаранция.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 ГПК по отношение на предявените искове. Признатите субективни права – кондикционни вземания не противоречат на закона или на добрите нрави, а от друга страна в настоящото исково производство по общия ред не са налице процесуални пречи за постановяване на решение при признание на иска. С оглед направеното признание на иска, както и отправеното искане от страна на ищеца за постановяване на решение по чл. 237 ГПК се налага извод, че следва претенциите на ищеца срещу двата ответника да се уважи в цялост.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да обсъжда доказателствата по същество.

На ищеца следва да се присъдят разноските, сторени в заповедното и исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

В полза на адвоката – процесуален представител на ищеца следва да се присъди възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на основание чл. 38,ал. 1, т.2 ЗАдв. Съдът намира, че следва по всеки от исковете да се определи възнаграждение в размер на 150 евро – общо за делото 300 евро, който размер съответства на фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

2

ОСЪЖДА "Неткредит" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., *** да заплати на П. К. В. с ЕГН:**********, с адрес: гр.

К., ***, сумата в размер на 17,58 евро (34.39 лева), представляваща недължимо плащане по недействителен договор за потребителски кредит ***** от дата **.**.****г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА "КРЕДИТ ГАРАНТ БГ" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, да заплати на П. К. В. с ЕГН:**********, с адрес: гр. К., ***, сумата в размер на 40,74 евро (79.68 лева), недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за гаранция от **.**.**** г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК "Неткредит" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., *** и "КРЕДИТ ГАРАНТ БГ" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.

С., ***, да заплатят на П. К. В. с ЕГН:**********, с адрес: гр. К., ***, сумата от 51,13 евро, представляваща разноски по делото за държавна такса.

ОСЪЖДА "Неткредит" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., *** и "КРЕДИТ ГАРАНТ БГ" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, да заплатят 300 евро на адв. М. В.

М., представляващи възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 3