Решение № 4855 от 17.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4855 гр. София, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н.П.Л. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Н.П.Л. Гражданско дело № 20211110131630 по описа за 2021 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.

430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и 92, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „У.Б.“ АД твърди, че на 21.07.2016г. сключил с ответника „А.К.“ ЕООД договор № 181/21.07.2016г. за кредитна карта на бизнес клиенти. В изпълнение на задълженията си ищецът предоставил на този ответник сумата 3 000 лева - кредитен лимит, достъпван и ползван посредством издадена му кредитна карта. Ответникът Л.

Д. поел задължение да носи солидарна отговорност по договора. На 18.08.2020г. кредитополучателят преустановил погасяването на задълженията си по договора.

Дължими били сумите 2 001.75 лева – главница, 70.15 лева – договорна лихва за периода от 18.08.2020г. до 03.06.2021г., сумата 173.86 лева – наказателна лихва върху просрочената главница за периода от 21.11.2020г. до 03.06.2021г. Ищецът с исковата молба обявава предсрочната изискуемост на кредита и претендира ответниците да бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумите, ведно със законна лихва върху главницата. Претендира разноски.

Ответникът „А.К.“ ЕООД в срока по чл. 131 ГПК не депозира писмен отговор на исковата молба и не заявява становище по исковете.

Ответникът Л. Д., чрез адв. П. – особен представител, в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Твърди недействителност на сключения договор - ответникът Д. не знаел български език, не разбирал текста, условията и клаузите на подписаните от него документи. Оспорва наличието на валидно възникнала облигация между страните – сумата по кредита не 1 била отпусната и усвоена, не му била предадена банковата карта. Позовава се на неравноправни клаузи – чл. 22 ЗПК, чл. 143 и др. ЗПП и на ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита. Оспорва претенциите и по размер.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира следното:

По исковете по чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ:

За уважаване на исковете в тежест на ищеца е да докаже валидна облигация по договор за банков кредит с твърдяното от ищеца съдържание, в т.ч. възнаградителна лихва, получаване на паричната сума от ответника, настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по кредита, респ. на предпоставките за настъпването на предсрочната изискуемост, в т.ч., че банката е упражнила потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем. При доказване на горното в тежест на ответниците е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

По делото е представено искане от ответника „А.К.“ ЕООД за издаване на бизнес банкова карта, вид – кредитна карта „Виза“, издаване – „стандартно“, валута – BGN, с искан кредитен лимит от 3 000 лева, депозирано пред ищеца „У.Б.“ АД на 13.06.2016г., подписано от ответника Л. Д. в качеството му на управител и законен представител на ответното дружество „А.К.“ ЕООД и носещо печата му. От съдържанието на представения по делото договор № 181/21.07.2016г. за кредитна карта на бизнес клиенти се установява, че ищецът „У.Б.“ АД от една страна, а от друга клиентът на банката - ответникът „А.К.“ ЕООД и ответникът Л. Д., като солидарен длъжник, постигнали съгласие банката да открие по искането на клиента й „А.К.“ ЕООД картова сметка и да му издаде една основна кредитна карта „Виза Бизнес“ със заявения кредитен лимит от 3 000 лева, на името на оправомощения държател – ответника Л. Д., а по искане на клиента – една или повече допълнителни кредитни карти при условията на договора и ОУ към него. Страните се съгласили, че разрешеният от банката кредитен лимит ще се достъпва и ползва чрез картата, респ. допълнителната такава. Кредитният лимит страните приели да се усвоява за сметка на клиента в рамките на периода за клиентски плащания, а клиентът да възстановява (револвира) ползваните суми от кредитния лимит или поне минимална месечна погасителна вноска по т. 4.2.1. или минимално дължимата сума, при условията на договора и ОУ. С договора клиентът „А.К.“ ЕООД поел задължението да връща усвоения кредитен лимит, при солидарната отговорност на ответника Л. Д., ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, в предвидените в договора срокове и в съответствие с ОУ и Тарифата за таксите и комисионните на банката за юридически лица и еднолични търговци, с които клиентът „А.К.“ ЕООД и третите лица били запознати и приели с подписване на договора. С нормата на т.3.1. от договора 2 страните се съгласили, че клиентът ще заплаща на банката възнаграждение под формата на месечен лихвен процент, приложим към датата на начисляване, който при сключването на договора бил 1.35%. Кредитният лимит бил разрешен със срок на ползване при условията на договора и ОУ към него до 31.07.2018г. - т. 4.1. от договора.

Същата дата е посочена и като срок на действие на договора в т. 4.4., но с разпоредбата на т.12.2. страните предвидили възможност и за автоматично продължаване. Периодът на клиентски плащания съгласно т. 4.1.1. страните приели, че е всеки календарен месец в рамките на срока на кредитния лимит, като изрични изключения предвидили единствено спрямо първия и последния период на клиентски плащания. Предвид разпоредбата на т. 4.2.3. датата на издължаване на всеки период на клиентски плащания е 15-то число на следващия календарен месец. Страните се съгласили, че размерът на всяка минимална погасителна вноска за един период на клиентско плащане е в размер на 90 лева, а погасяването ще бъде извършвано от картова сметка с № BG 86 UNCR 7000 1522 6436 06 и от разплащателна сметка за директен дебит с № BG 96 UNCR 7000 1522 0517 26. Подписвайки договора ответникът Л. Д. поел задължение да отговаря солидарно с кредитополучателя „А.К.“ ЕООД, при условията на чл. 121 и сл. ЗЗД, за плащането на всички дължими към банката суми по договора, вкл. главница, лихва, комисионни, такси, наказателна лихва и разноски. Страните приели, че банката ще преиздава картата и без да е необходимо изрично искане на клиента, като преиздадените карти и кредитният лимит, достъпен чрез тях, ще се ползват в съответствие с установеното в договора и ОУ. По делото е представен и подписан от ответника Л. Д. протокол за получаване на банкова „Виза Бизнес“ кредитна карта № 46660хххххххх7095 на 20.02.2017г., ведно с ПИН код.

От гореобсъдените писмени доказателства, извлечение от счетоводните книги на банката и изслушаното по делото заключение на ССчЕ се установява, че суми от предоставения кредитен лимит били усвоявани многократно чрез издадената кредитна карта, начиная от 25.07.2016г. С предоставената кредитна карта били извършвани множество операции – усвоявани били средства, изтеглени чрез АТМ, извършвани били плащания на ПОС. Банката начислявала такси за теглене в брой, както и лихви, годишни такси за обслужване и такси за администриране на неплатени в срок задължения. Всички те формирали дебитния оборот по кредитната карта и били включени в усвоения кредитен лимит.

Ответникът, чрез назначения по делото особен представител, оспорва заключението на вещото лице по изслушаната по делото ССчЕ в частта, в която вещото лице съобразило сумите за такси за администриране и годишни такси за управление в размера на усвоените средства. Оспорването е неоснователно - с нормата на т.7.4, изр.

2 от договора № 181/21.07.2016г. за кредитна карта на бизнес клиенти, страните изявили воля именно за това - разполагаемата част на разрешения за ползване кредитен лимит да се намалява със сумите на дължимите лихви, такси, комисионни и разноски, 3 събрани за сметка на кредитния лимит, съгласно условията на договора и ОУ.

В заключението си подробно, в табличен вид, вещото лице онагледило извършените операции и направените вноски за погасяване, с които бил намаляван усвоеният кредитен лимит. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че ищецът „У.Б.“ АД предоставил на ответника „А.К.“ ЕООД договорения кредитен лимит в размер на 3 000 лева, съобразно постигнатото съгласие между страните с договор № 181/21.07.2016г. за кредитна карта на бизнес клиенти. С това за ищеца „У.Б.“ АД възникнало правото да претендира насрещната престация - връщане на заетата сума, ведно с договореното възнаграждение, а за ответниците – кореспондиращото на това право задължение за погасяване на дълга съгласно уговореното.

При носена от ответника Д. тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, по делото не са събрани никакви доказателства, от които да се установява порок на волята/съгласието му при сключването на процесния договор, да не е знаел български език, да не е разбирал текста, условията и клаузите на подписаните от него документи, поради което съдът приема така направените възражения за неоснователни. Нещо повече – от доказателствата по делото и заключението на ССчЕ по делото се установяват многократни усвоявания и заплащания на погасителни вноски в съответствие с уговореното от страните в договора, като вещото лице, изготвило ССчЕ установило за периода от 25.07.2016г. до 20.11.2020г. дебитен оборот в размер на общата сума 22 979.84 лева. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че ответникът Д. разбрал текста, условията и клаузите на подписаните от него документи и изпълнявал сключения договор до преустановяването на плащанията по него.

При оценката на заключението на ССчЕ по реда на чл. 202 ГПК настоящият съдебен състав напълно кредитира същото като обосновано и компетентно изготвено и приема, че дългът за главница по договор № 181/21.07.2016г. за кредитна карта на бизнес клиенти възлиза на 2 001.75 лева, а този за възнаградителна лихва за периода от 18.08.2020г. - 03.06.2021г. възлиза в размер на сумата 70.15 лева.

Ищецът с исковата молба е направил изявление за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на ответниците. Настъпването на предсрочната изискуемост е обусловено от два юридически факта – неизпълнение на длъжника и упражняване на правомощието на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем. По горните мотиви на съда от заключението на СсчЕ и писмените доказателства по делото неизпълнението на договора от страна на ответниците е установено. В хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката - ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на исковата молба на ответника, вкл. на особения представител, представлява надлежно уведомяване на длъжника – ответник.

4

В този смисъл - решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС.

Ето защо ищецът надлежно с исковата молба е обявил на ответниците предсрочната изискуемост на кредита, а възраженията на ответника Д. в противен смисъл са неоснователни.

Съобразно носената от ответниците доказателствена тежест за пълно и главно доказване по делото не са събрани доказателства, които да установяват да е заплатена каквато и да е част от дължимите от ответниците суми за главница и договорна лихва.

Предвид изложеното предявените срещу ответниците „А.К.“ ЕООД и Л. Д. искове по чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ са изцяло основателни и следва да бъдат уважени в пълния претендиран от ищеца размер. Н ищеца следва да се присъди и законна лихва върху главницата от депозирането на исковата молба в съда на 04.06.2021г. до окончателното погасяване.

Позоваването на ответника Д. на норми от ЗПК и ЗЗП също е неоснователно. В § 13а, т. 9 ДР на ЗЗП изрично е посочено, че със ЗЗП са въведени в националното ни законодателство разпоредбите на Директива 93/1З/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Във връзка с преюдициални запитвания по приложението чл. 2, б. „б“ от Директива 93/13 е формирана практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/. Разпоредбата дефинира понятието „потребител“ като всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на директивата, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. При транспониране на директивата в националното ни законодателство е даденото сходно определение на същото понятие в § 13 от ДР на ЗЗП. Според него, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.