Определение № 572 от 14.04.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 572 гр. Велико Търново, 14.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.а

Членове:

Димо Колев

Катина Минева като разгледа докладваното от Теодорина Д.а Въззивно частно гражданско дело № 20264100500303 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал.1 вр. чл. 262, ал. 3 от ГПК и чл. 83, ал. 2 от ГПК.

С определение № 420 от 02.03.2026 год., постановено по гр. дело № 639/2026 година по описа на Районен съд – Велко Търново, ищецът Б. И. Х. е освободен частично от заплащане на пълния размер на дължимата държавна такса от 85,99 евро за предявените искове по чл. 26, ал.1 ЗЗД и 6,54 евро такса по чл. 102з, ал. 3 от ГПК и напълно от заплащането на разноски по делото.

Против това определение в частта му, с която е отказано да бъде освободен ищеца от заплащане на държавна такса за иска по чл. 55, ал.1 от ЗЗД и от разноските по делото, е подадена частна жалба от адвокат А. Д., САК, като пълномощник на Б. Х. с оплаквания за неправилност. Сочи, че доходите на жалбоподателя са недостатъчни за осигуряване на издръжка на четиричленно домакинство, включващо и две малолетни деца. Посочва, че от трудовото възнаграждение на жалбоподателя ежемесечно се правят удръжки в размер на 204,52 евро по наложен запор, поради което реално получавания от него доход се сочи, че е значително по-нисък от декларирания, което не му позволява възможност да отделя средства за съдебни разноски. На следващо място са изложени твърдения, че семейството му обслужва значителен брой кредити- по над 40 договора, което допълнително намалява реалните средства за издръжка, с които разполага. Заявява, че не притежава недвижими имоти, а единствено твърди, че е собственик на МПС, чиято пазарна стойност определя около 900.00 евро. Твърди, че при същите обстоятелства, жалбоподателят е освободен от заплащане на държавна такса по други производство, по които е страна. До съда е отправено искане определението на първоинстанционния съд да бъде отменено в обжалваната част и ищецът да бъде освободен от внасяне на държавна такса за иска по чл. 55 ЗЗД и от разноски за производството по гр. д. № 639/2026 г. по описа на Районен съд -Велико Търново.

1

Съдът, след като разгледа частната жалба, изложените в тях аргументи, взе предвид данните по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е да подадена в срок, при спазване изискванията за редовност и е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С определение № 420 от 02.03.2026 г., постановено по гр. д. № 639/2026 г. по описа на Районен съд - Велико Търново първоинстанционния съд е освободил ищеца Б. И. Х. частично от заплащане на пълния размер на дължимата държавна такса от 85,99 евро за предявените искове по чл. 26, ал.1 ЗЗД и 6,54 евро такса по чл. 102з, ал. 3 от ГПК и напълно от заплащането на разноски по делото. За да постанови атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че с оглед декларираното имуществено състояние, месечният доход от трудово правоотношение, възрастта и здравословното състояние, дохода на съпругата му, ищецът не разполага с достатъчно доходи да заплати пълния размер на дължимата държавна такса за трите иска в общ размер от 11,55 лева – 60,43 евро за първия иск по чл. 26 ЗЗД и 25,56 евро за втория иск по чл. 26 ЗЗД и 25,56 евро за иска по чл. 55, ал.

1 ЗЗД. На базата на установените доходи, съдът е приел, че следва да го освободи от заплащане на такса до пълния размер за двата иска по чл. 26 ЗЗД – 85,99 евро и за таксата по чл. 102з, ал. 3 ГПК и изцяло го е освободил от заплащане на разноските по делото.

Следователно ищецът следва да покрие ДТ за двата иска по чл. 26 ЗЗД в размер на 25,56 евро и за иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в размер на 25,56 евро. С други думи ищецът е в състояние и следва да заплати минималната такса в общ размер 51,12 евро.

Производство по гр.д. № 639/20265 година по описа на Районен съд – Велико Търново е образувано по предявен от ищеца Х. против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД ЕИК 131576434 и ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК 202513690 иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 5188019 , иск за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на парична гаранция № 5188019 и трети иск обективно кумулативно съединен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. първо от ЗЗД.

Всеки от исковете има посочена конкретна цена и за всеки от тях се дължи съответната такса в размер на 4% върху цената на иска.

Районният съд правилно е определил дължимите държавни такси за всеки от исковете и като е анализирал доказателствата относими към обстоятелствата и предпоставките на чл.

83, ал. 2 ГПК е стигнал до обоснован извод, че ищецът няма достатъчно средства да заплати пълния размер на дължимата ДТ и разноски по делото. и го е освободил частично от внасянето на ДТ за исковете по чл. 26 от ЗЗД и изцяло от разноските по делото. Не е освободен от заплащането на ДТ за иска по чл. 55 ЗЗД, която се явява минималната така както е предвидена в чл. 1 от Тарифата за таксите, които се събират от съда по ГПК. За пълно освобождаване от заплащане на държавна такса не може да се приеме, че ищецът не разполага със средства. Видно от представените доказателства, относими към преценката за 2 обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК /декларация за имотно и гражданско състояние, представени писмени доказателства относно наличие на други задължения по потребителски кредити и др./, ищецът е на 38 годишна трудоспособна възраст, не е с увредено здраве и няма официално призната намалена или липса на трудоспособност от медицинските органи. Осъществява трудова дейност, от която получава доход, както и съпругата му е в трудоспособна възраст и реализира доходи от труда дейност. Действително семейството на ищеца е четиричленно, за което е длъжен да осигурява издръжка. Сам твърди, че има значителен брой потребителски кредити, по които е длъжник. Последното обстоятелство обаче не може да бъде прието като утежняващо имотното му състояние, тъй като от гледна точка на фиска получения кредит се явява получен доход. Наличието на множество задължения по договори за потребителски кредит само по себе си не означава, че априори следва да бъде освободен от държавна такса, при възникване на правен спор, отнесен до съда, във връзка с тези кредити. Сключването на тези договори е съзнателен волеви акт при свободно договаряне и преценка от страна на ищеца като кредитополучател дали да встъпи в такова кредитно правоотношение, което би създало значителни задължения.

Имайки предвид всичко изложено, съдът намира, че жалбата против определение № 420 от 02.03.2026 година, с което е освободен частично от заплащане от ДТ по исковете по чл. 26 ЗЗД и от разноски по делото, но не е освободен от заплащането на ДТ по иска с правно основание чл. 55 ЗЗД е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Наведените доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил семейното му положение, реално разполагаемия доход, наличието на потребителски кредити и налично имущество, са неоснователни. Тези обстоятелства се обсъдиха от въззивната инстанция и изводите изцяло съвпадат с тези на първоинстанционния съд. Обжалваното определение е правилно в частта му относно отказът да бъде освободен от ДТ по иска с правно основание чл. 55 ЗЗД, а видно от това определение ищецът е освободен от заплащане на разноски.

Водим от изложените съображения, Великотърновският окръжен съд, ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Б. И. Х. с ЕГН ********** от гр. велико Търново, ул. Иларион Драгостинов, № 17, вх. А, ет. 6, ап. 18, подадена от адв. А. Д., против определение № 420 от 02.03.2026 г., постановено по гр. д. № 639/2026 г. по описа на Районен съд - Велико Търново, като НЕОСНОВАТЕЛНА..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4