Решение № 230 от 19.11.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Разлог, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галена Н. Манова-Узунова при участието на секретаря М. П. П., разгледа докладваното от Галена Манова-Узунова, Адм. нак. дело № 20251240200302 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на МБАЛ „С.И.Р..“ООД, ЕИК*, с управител д.Е.М.Л., ч/з пълномощника си адв.И.Р.Д. – АК-К., против ЕФ с №*, за налагане на глоба за нарушение, установено от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, издаден от А„ПИ“, с който на основание чл.179, ал.3, във вр. с чл.187а, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено адм. наказание имуществена санкция от 300.00 лева за нарушение по чл.139, ал.5 и 6, вр. чл.102, ал.2 от същия закон.

С жалбата се иска ЕФ да бъде отменен, тъй като е незаконосъобразен. Жалбоподателят сочи, че МБАЛ „С.И.Р..“ООД има подадена декларация за активиране на ел. винетка за процесното МПС ч/з „ОМВБ.“ООД, в качеството му на официален партньор на „ИТС“ЕАД разпространител на винетки на база сключен договор с АПИ. Твърди, че при издаването на документа от „ОМВБ.“ООД, е добавена към рег.№ още 1 единица. Винетката е заплатена в брой на касата с касов бон. В декларацията № на процесното МПС е коректно изписан от декларатора - Управителя на МБАЛ „С.И.Р..“ООД, д.Е.Л.. Извършена е кореспонденция по ел. път с А„ПИ“ и същата признава, че има сгрешена винетка и е направена съответната корекция. Заявява, че във вр. със сгрешената винетка А„ПИ“ има издадени още 2 ЕФ за наличие на имуществена санкция за нарушение на МБАЛ „С.И.Р..“ООД, а именно: ЕФ №*, за идентично нарушение извършено на 19.07.2020 г. в 12.36 с процесното ППС и ЕФ №*, за идентично нарушение извършено на 12.07.2020 г. в 06.02 часа с процесното ППС за имуществената санкция от 300.00 лв. Твърди, че същите са оспорени пред РС-С. и Бл.АС и с влезли в сила съд. решения са отменени. В заключение жалбоподателят заявява, че се позовава на изтекла погасителна давност за заплащане на имуществената санкция, тъй като са изтекли повече от 3 г. от извършване на нарушението.

В проведеното СЗ жалбоподателят МБАЛ „С.И.Р..“ООД - редовно призован, представител не се явява.

НО - А“ПИ“ - редовно призован, представител не се явява. Депозирано е писмено становище от юрк. М.Н.Е., в което са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

Претендира присъждане на юрк. възнаграждение в полза на НО, прави възражение за прекомерност на претендираното адв. възнаграждение.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът след като служебно провери обжалваното НП, доводите на страните и събраните по 1 делото док-ства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 19.02.2021 г. в 14:37 часа, е установено нарушение №*, с ППС л. а. „Н.П.”, с рег.№*, с обща техническа допустима максимална маса 2880, брой оси 2, категория ППС:, в о.Р., по път 19 км 30+320, с посока нарастващ клм., включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл.10. ал.1 от ЗП, според категорията на ППС. Нарушението е установено с устройство №*, представляващо елемент от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път 19 км 30+320. Собственик, на когото е регистрирано ППС/ ползвател: МБАЛ „С.И.Р..“ООД, ЕИК*, с управител д.Е.М.Л., при което бил издаден ЕФ №*, за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от горепосочената ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, издаден от А„ПИ“, с който на основание чл.179, ал.3, във вр. с чл.187а, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е било наложено адм. наказание глоба от 300.00 лева за нарушение по чл.139, ал.5 и 6, във вр. с чл.102, ал.2 от същия закон.

Видно от приложеното по делото известие за доставяне ИД*, ЕФ е връчен на жалбоподателя на 30.04.2025 г.

Няма данни и док-ства с/у жалбоподателя да са предприети други действия за преследване на установеното и санкционирано нарушение, вкл. и такива относно датата на изпращане на ЕФ за връчване.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото снимков материал и писмени док-ства, които са безпротиворечиви, взаимнодопълващи се и кореспондират пом/у си.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП, и от лице, което има право и интерес да обжалва.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспореният ЕФ подлежи на отмяна, поради изтекла давност за преследване на адм. нарушение. Съгласно т.2 от тълк. постановление №1/27.02.2015 г. на ВАС на РБ – ОСС от НК, на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС, институтът на давността, регламентиран в чл.80-82 от НК, е приложим и в производството по установяване на адм. нарушения и налагане на адм. наказания, тъй като по отношение обстоятелствата, изключващи преследването и изтърпяване на наказанието, сред които и давността, разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, препраща към регламентацията в НК.

В случая, видно от обстоятелствената част на ЕФ, деянието за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е извършено на 19.02.2021 г. Давността за преследване на нарушението, установена в разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, е 3 г., т.е., изтекла е на 19.02.2024 г., и от тази дата възможността за реализиране адм. нак. отговорност е погасена. В рамките на тригодишния срок от извършване на нарушението – до 19.02.2024 г. включително, надлежните органи не са предприели никакви действия с/у жалбоподателя, водещи до спиране или прекъсване на давността, за да намери приложение абсолютната давност по чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК, от 4 г. и 6 м. Както се посочи, първото действие с/у него във вр. с установеното и санкционирано нарушение, е връчването на ЕФ и то датира от 30.04.2025 г., или 1 г. и 2 м. след изтичане на обикновената преследвателска давност. Поради това, с оглед липсата на основание за ангажиране на отговорността, оспореният ЕФ следва да се отмени.

Възражението, че в случая не е извършено нарушение на ЗДвП, тъй като винетката е заплатена в брой, не следва да бъде обсъждано, предвид изтеклата преследвателска давност.

Отделен е въпросът дали в случаи като настоящия, с оглед продължителността на бездействието, наказаното лице би могло да реализира пълноценно правото си на защита и дали изобщо са постижими целите на чл.12 от ЗАНН.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и адм. съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по 2 реда на АПК, като същите се регламентират от нормата на чл.143 от АПК, именована „Отговорност за разноски“, а съгласно ал.2 на същия чл.63д от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди понисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 от ЗАдв. От представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 12.05.2025 г. се установява, че от жалбоподателят е заплатена в брой на адв.

Р.Д., сумата от 300.00 лв. АНО е направил искане при основателност на жалбата и претенция на жалбоподателя за присъждане на разноски над миним. размер, размерът на същите да бъде редуциран поради прекомерност. В случая заплатения хонорар е под минимално определения размер от 400.00 лв., съобразно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адв. работа. В този смисъл искането за присъждане на разноски се явява основателно и следва да бъде уважено.

Поради изложеното, и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ ЕФ с №*, за налагане на глоба за нарушение, установено от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, издаден от А„ПИ“, с който на основание чл.179, ал.3, във вр. с чл.187а, ал.1 и 2, т.1 от ЗДвП, на МБАЛ „С.И.Р..“ООД, ЕИК*, с адрес: г.Д., у.„И.В.”26, с управител д.Е.М.Л., е наложено адм. наказание - имуществена санкция от 300.00 лева за нарушение по чл.139, ал.5 и 6, вр. чл.102, ал.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА А„ПИ“-С., да заплати на МБАЛ „С.И.Р..“ООД, ЕИК*, сумата от 300.00 лв., направени разноски за възнаграждение за 1 адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бл.АС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3