Определение № 969 от 15.10.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 969 гр. ХАСКОВО, 15.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20255600500873 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Макроадванс“АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление гр.*** срещу Определение №1653/09.07.2025г., постановено по гр.д.

№1288/2023г. на Районен съд-Хасково,в частта, в която се оставя без уважение направеното с молба вх.рег.№18425//15.11.2024г., подадена от ответника „Макроадванс“АД искане за изменение на постановеното по гр.д.№1288/2023г. по описа на РС-Хасково Решение №768/18.10.2024г. в частта за разноските, като неоснователно и в частта, с която се оставя без уважение искането за спиране на производството по гр.д.№1288/2023г. по описа на РСХасково.

Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно. Намира размера на присъденото адвокатско възнаграждение за прекомерен, доколкото с решението по делото РС-Хасково е взел отношение и се е произнесъл само относно валидността на клаузи, уредени в договор за потребителски кредит, сключен между страните, а по отношение на иска по чл.55 ал.1 от ЗЗД съдът дължи преюдициално произнасяне относно валидността на договора и клаузите в него.Т.е. дори да не е бил предявен изрично иска по чл.26 ал.1 от ЗЗД.

Счита,че в случая и доколкото предявените искове се основават на един правопораждащ факт-договор за кредит и до колкото се касае за едно и също правоотношение и по двата иска размерът на адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА следва да се определи в общ размер по-нисък от 480лв. с ДДС. Поддържа нарушаване на изискването на чл.3 от ГПК, нарушаване на конкуренцията, излага съображения и за справедливост свързана с „разумни“ съдебни разноски. В частната жалба се излагат подробни съображения по приложението на материалния закон. Твърди се също, че определеното от съда адвокатско 1 възнаграждение било прекомерно, несправедливо и необосновано високо, не кореспондирало с фактическата и правна сложност на делото. Излага доводи за определянето на адвокатско възнаграждение под минимума предвиден в наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа също,че размера на адвокатското възнаграждение следва да се определи под минимума предвиден в наредбата, като се приложи Решение на съда на ЕС/първи състав/ от 23.11.2017г. по съединени дела С 427/16 и С 428/16, съответно доразвити в Решение на съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С438/22 с предмет преюдициално запитване. Претендира от въззивната инстанция да отмени обжалваното определение на РС-Хасково и вместо него да постанови ново ,с което да уважи молбата по чл.248 ал.1 от ГПК като намали размера на определеното адвокатско възнаграждение, възложено в тежест на ответника по делото под сумата 480лв.

Ответникът по частната жалба Е. С. М., чрез пълномощникът си е депозирал писмен отговор,с който оспорва жалбата и излага доводи за нейната неоснователност.Претендира въззивната инстанция да потвърди обжалваното определение на РС-Хасково.

Хасковският окръжен съд след преценка на доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Гр.д.№1288/2023г. по описа на Районен съд-Хасково е образувано по искова молба на Е.

С. М., подадена чрез пълномощник срещу ответника „Макроадванс“АД-гр.***.

Предявени са два обективно съединени иска ,съответно с правно основание чл.22 от ЗПК вр. чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК вр. чл.26 ал.1 ,предл.1-во от ЗЗД с цена на иска 1972лв. и чл.55 от ЗЗД д цена на иска 392,41лв.

По делото е постановено Решение №768/18.10.2024г., с което предявените обективно съединени искове са били уважени, като съдът: ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата,предвидена в чл.10 от Договор за потребителски кредит №***г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 972лв., на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД; ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД „Макроадванс“АД-гр.*** да заплати на Е. С. М. сумата от 372,60лв.,като недължимо платена по клаузата за неустойка, обективирана в Договор за потребителски кредит №***г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-17.06.2023г. до окончателното й изплащане; ОСЪЖДА „Макроадванс“АДгр.*** да заплати на Е. С. М. сумата в размер на 390лв. разноски по компенсация; ОСЪЖДА „Макроадванс“АД-гр.*** да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“ сумата от 480лв. с включен ДДС, представляваща възнаграждение за осъществено от него процесуално представителство, защита и съдействие по делото. В мотивите на решението е посочено, че адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА е определено според размера на всеки един от съединените искове и по правилата на чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от ЗА, вр. чл.2 ал.2 и ал.5, вр. чл.7 ал.2 т.1 и §2а от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Във връзка с подадената от ответното дружество молба по чл.248 от ГПК и оставянето на същата без уважение с определение №1653/09.07.2025г. РС-Хасково е приел, че 2 определеното възнаграждение на пълномощника на ищеца по реда на чл.38 ал.2 от ЗА е законосъобразно и правилно, в справедлив и обоснован размер, а доводите на процесуалния представител на ответника неоснователни,поради което е оставил без уважение молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.Именно това определение в посочената част е предмет и на съдебен контрол от въззивната инстанция.

Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно легитимирана страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът изхожда от принципните постановки на решение по дело С – 438/22 г. на СЕС, приложени при отчитане на конкретните особености на настоящия правен спор и Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. В случая е съобразен член 14 от Директива 2004/48 по дело С – 57/15 на СЕС, като размера на адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА е определен като са взети предвид съображенията за справедливост, доколкото същите не са изключени от критериите за разумни и пропорционални съдебни разноски. При това, след отчитане на съображенията за справедливост, съдът се е съобразил и с разумния характер на разноските, като е взел и предвид фактическата и правна сложност на делото. Цената на исковете е измерима с паричния размер на договора, чиято недействителност се претендира и е сравнително ниска. По отношение на труда, който е положен за защита на съответното право, съдът е взел под внимание прецизната подготовка на изготвените и подадени от процесуалния представител документи и книжа по делото, като е отчетено и обстоятелството, че в исковото производство развило се пред РС-Хасково е подадена искова молба и молби със становища за разглеждане на делото в отсъствие на ищеца и неговия адвокат, както и обстоятелството,че нито един от двамата не се е явил лично в насрочените открити съдебни заседания. Не без значение за извода на съда за определяне размера на определеното адвокатско възнаграждение е и обстоятелството, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, налице е трайна и безпротиворечива съдебна практика по спорните въпроси по делото.

При определяне на адвокатското възнаграждение е спазен и критерия пропорционалност тъй като правото на възстановяване на разноските включва не само признака „значителна част“, но и кумулативно с това включва признака „подходяща част“ от разумните разноски. Следователно, първо следва да се приложи критерия за разумност, и след това да се определи и каква е подходящата част от тези разумни разноски.

Следва да се отчете също, че в случая не е налице договорено и платено възнаграждение, а такова, което се дължи за безплатно процесуално представителство. В този смисъл размера на всяко адвокатско възнаграждение следва да се определя индивидуално за конкретното производство и не съществува общо правило за неговото намаляване.Следователно, преценката на съда се извършва на база обема от извършени процесуални действия и ако по един спор съдът е намерил за необходимо да намали възнаграждението, то по друг спор същото може да бъде присъдено в пълен размер. В тази 3 връзка за неоснователни съдът намира доводите на частния жалбоподател, че на ищеца не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА за конкретното производство, тъй като в случая дори да са налице множество дела между същите страни, със същия предмет, това само по себе си не означава, че защитата би била еднакво адекватна и ако исковете са били заведени в едно производство. Неоснователен е и довода за неправилна преценка на съда относно факта дали ищецът е материално затруднено лице, на което следва да се окаже безплатна правна помощ. В случая нито страната, нито нейният пълномощник-адвокат следва да доказват основанието на което се предоставя безплатна правна помощ съгласно чл.38 от ЗА. Въпрос на договорна свобода е между адвоката и неговият клиент да се договори безплатна защита и съдействие по делото и не съдът, а адвокатът преценява дали конкретно лице е материално затруднено или не, дали ще го представлява безплатно или не.

Правният спор между страните по делото се свежда и до това дали на пълномощника на ищеца, осъществил безплатна правна помощ в условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, следва да бъде присъдено отделно адвокатско възнаграждение за всеки от предявените обективно съединени искове, съответно с правно основание чл.26 от ЗЗД и чл.55 от ЗЗД.

Приложима към разрешаването на този спор е разпоредбата на чл.2 ал.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. От друга страна следва да се посочи, че в правната уредба относно дължимостта и компенсирането на разноските на страните по делото законодателят е възприел принципният подход, че определянето на същите следва да е в съответствие с конкретно значимия интерес и принципа на справедливост. В тази връзка имайки предвид конкретният казус и практиката на СЕС /Решение на съда на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22/, която е и източник на правото на ЕС, въззивната инстанция намира, че е определен справедлив и разумен размер на подлежащите на възстановяване разноски като са взети предвид предмета на спора, неговата цена и труда, който е положен за защитата на съответното право.

В настоящият случай предявените обективно съединени искове с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД се основават на един и същ правопораждащ фактнедействителност на клаузи от договор за потребителски кредит. Искът по чл.26 ал.1 от ЗЗД за прогласяване на тази нищожност има обуславящ характер по отношение на втория осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за връщате на даденото въз основа на нищожните клаузи, което предполага и еднаква защита по двата иска, поради което има основание адвокатското възнаграждение да се формира в по-нисък размер от определения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение. Справедливо е адвокатското възнаграждение да бъде определено на сумата от 480лв. с ДДС, който се явява справедлив, разумен и пропорционален. Отделно от това следва да се посочи и това, че разноските не са били направени от страната по делото, а се присъждат на основание чл.38 4 ал.2 от ЗА и са за оказана безплатна правна помощ.

Не са налице и основания за спиране на производството по делото предвид образувано дело №С-744/2023г. на СЕС, като в тази връзка настоящият съдебен състав споделя изцяло доводите за неоснователност на искането, направени от първоинстанционният съд.