Решение № 121 от 02.05.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Добрич, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Момчева при участието на секретаря Милена Ст. Александрова като разгледа докладваното от Мариана Момчева Административно наказателно дело № 20223230200719 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Е. Г./*****/, роден на **********г., с постоянен адрес: гр. Л., Република Т., документ за самоличност Паспорт ***** срещу НП № 22 – 0851 - 000773 от 14.06.2022г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР – гр. Добрич, Сектор Пътна Полиция Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 150 от ЗДвП на основание чл. 177 ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбата представител на жалбоподателя. се поддържа от процесуалния

Въззиваемата страна, редовно уведомена не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна 1 проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. В тази насока материалноправната компетентност на наказващия орган и на длъжностното лице, възбудило административнонаказателното производство произтичат от Заповед № 8121з - 1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, служебно известна на съда.

По същество на нарушението:

На 14.06.2022г. в 01.15 часа по път ***, на около 5 км след разклона за село Г. К., в посока гр. Д., жалбоподателят Е. Г./*****/, управлява влекач „***** с прикачено ремарке „Schwarzmuller“, с рег. № ***, като същият е неправоспособен водач.

Административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 150 от ЗДвП.

Съобразно разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152 ал. 1 т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.

152 ал. 1 т. 4.

От разпита на актосъставителя се установява, че при извършената проверка на жалбоподателя, същият не е представил свидетелство за управление на моторно превозно средство.

Видно от изисканото и приложено по настоящото производство, н.о.х.д.

№ 641/2022г. по описа на Районен съд – гр. Добрич, за извършено на същата дата /14.06.2022г./ престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК на Е. Г./*****/, на основание чл. 343б ал. 1 във вр. с чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца. На основание чл. 66 ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години.

На основание чл. 343г от НК е наложено и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от седем месеца. Така 2 производството по н.о.х.д. № 641/2022г. по описа на Районен съд – гр. Добрич е приключило с влязло в сила на 27.06.2022г. Определение, с което е било одобрено споразумение, с посоченото по – горе наказание.

По Бързо производство № 130/2022г. по описа на Второ РУ на МВР – гр. Добрич, въз основа на което е образувано н.о.х.д. № 641/2022г. по описа на Районен съд – гр. Добрич на лист 20 е приложено копие на притежаваното от Е. Г./*****/ свидетелство за управление на моторно превозно средство № ***, с валидност от 21.10.2019г. до 21.10.2029г., издадено от Република Т..

Освен това, по бързото производство е приложена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22 – 0851 – 000237/15.06.2022г., с която на Е. Г./*****/ е наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца, като е отнето и свидетелството му за управление на моторно превозно средство № ***.

Разпоредбата на чл. 151а от ЗДвП предвижда, че лицата, притежаващи свидетелство за управление, издадено от държава - членка на ЕС или от друга държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, могат да управляват моторно превозно средство на територията на Република България при спазване на изискванията за минимална възраст за съответната категория, определени в чл. 151. Издаденото на жалбоподателя свидетелство за управление на моторно превозно средство не попада в горепосочената хипотеза, но държавата, която го е издала - Република Т., е страна по Виенската конвенция за движение по пътищата от 1968г., поради което то е валидно за съответната категория в Република България.

След като жалбоподателят не е представил притежаваното от него свидетелство за управление, на контролните органи, отговорността му е следвало да бъде ангажирана за неизпълнение на задължението по чл. 100 ал.

1 т. 1 от ЗДвП, а не по чл. 177 ал. 1 т. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 150 от ЗДвП.

Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени 3 разноски в размер на 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено с представен Договор за правна защита и съдействие /л. 34/.

При този изход на делото и при направено искане от страна на жалбоподателя, на същия се следват и сторените по делото разноски, представляващи изплатено от него адвокатско възнаграждение.

Делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Налице е полагане на обичайните за осъществяване на защитата усилия от адвоката на наказаното лице, като не се установяват извършени от него прекомерни процесуални действия, нито е налице правна или фактическа сложност на спора. Приложение следва да намери разпоредбата на чл. 18 ал. 2 във връзка с чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на основание по чл. 63 ал. 4 от ЗАНН , следва да се определи размерът на сторените разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 22 – 0851 - 000773 от 14.06.2022г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР – гр. Добрич, Сектор Пътна Полиция Добрич, с което на Е. Г./*****/, роден на **********г., с постоянен адрес: гр.

Л., Република Т., документ за самоличност Паспорт ***** за нарушение по чл. 150 от ЗДвП на основание чл. 177 ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.

ОСЪЖДА сектор към ОД на МВР – гр. Добрич, Сектор Пътна Полиция ДА ЗАПЛАТИ на Е. Г./*****/, роден на **********г., с постоянен адрес: гр.

Л., Република Т., документ за самоличност Паспорт ***** сумата от 300 лева, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

4

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5