Решение № 420 от 16.08.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. Русе, 16.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20244520200299 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. И. Б., ЕГН: **********, с адрес с. Н., общ.

Русе, ул. „О.“ № 49, чрез адв. Д. М. от АК – Русе, със съдебен адрес гр. Русе, ул. „М.“ № 11, против Наказателно постановление № 24-1085000017/25.01.2024 г., издадено от началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, с което на жалбоподателя са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, пр.

1 ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Същото било постановено в нарушение на разпоредбите на ЗАНН. За започването на административнонаказателното производство жалбоподателят узнал на 08.01.2024 г. с връчването му на заповеди за прилагане на ПАМ, като в една от тях било описано, че му бил отнет АУАН № 1066185/06.01.2024 г., от което и разбрал, че срещу него имало съставен АУАН.

Счита, че административнонаказващият орган е извършил нарушение на чл.

1

52, ал. 4 и чл. 54 ЗАНН. Нарушени били чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и тези нарушения се явявали от категорията на съществените и накърнявали правото на защита на жалбоподателя, а освен това изначално водели до недоказаност на нарушението съгласно чл. 6 ЗАНН. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание упълномощеният от жалбоподателя защитник – адв. Д. М. от АК – Русе поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, като претендира и разноски в полза на своя доверител. При провеждането на административнонаказателното производство били допуснати съществени процесуални нарушения. Едва с връчването на ЗППАМ на 10.01.2024 г. жалбоподателят е узнал за съставянето на редица актове, вследствие на които са издадени и наказателни постановления. Той е подал възражение до наказващия орган за събиране на доказателства – записите от общественото видеонаблюдение на с. Н.. На 12.01.2024 г., без да е било извършено вмененото задължение на наказващия орган да събира доказателства както оневиняващи, така и оправдаващи нарушителя, наказващият орган издал разпореждане, с което уведомявал жалбоподателя, че вината му е доказана и нямало смисъл от изземване на видеозаписи. Представя и подробни писмени бележки.

Административнонаказващият орган – началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, редовно призован, се представлява от юрк. Г.

Д.а, която оспорва жалбата, моли същата да бъде отхвърлена, а наказателното постановление – потвърдено, като претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение в полза на наказващия орган.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 12.02.2024 г., при положение че наказателното постановление е било връчено на нарушителя лично на 29.01.2024 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 24-1085-000017/25.01.2024 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе е издадено против Н. И.

Б. за това, че на 06.01.2024 г., в 15,10 ч, в община Русе, на общински път № 2

RSE 1130 – Русе – Н., в района непосредствено преди с. Н., в условията на ясно време, суха пътна настилка и нормална видимост, управлявал собствения си лек автомобил „БМВ 530 Д“, с рег. № Р 1279 КТ, като отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство – Алкотест Дрегер 7510 с фаб. № ARBB-0099. Издаден е Талон за изследване № 269382, в който е указано жалб.

Б. да се яви в рамките на 120 мин. в непосочено в талона лечебно заведение, като е посочено, че жалбоподателят отказва извършването на кръвен тест.

От разпита на актосъставителя, свидетелите и приложените към делото писмени и веществени доказателства се установи следната фактическа обстановка:

На 06.01.2024 г., в периода 14,00 ч – 14,50 ч, жалбоподателят Б. се намирал в своя дом в с. Н., общ. Русе, ул. „О.“ № 49. В този период от време св. Й. З. Д. решил да го посети с молба жалбоподателя да го закара до гр. Русе със своя собствен лек автомобил „БМВ 530 Д“, с рег. № Р 1279 КТ, защото имал да свърши някаква работа. Жалб. Б. казал на майка си – св. М. Т. Б., че ще ходят със св. Д. до гр. Русе с автомобила на Б.. Св. Б. през това време била в компанията на св. И. Н. Н.. Св. М. Б. и св. И. Н. забелязали, че жалб. Б. видимо е употребил алкохол и се разхождал из къщата с чаша и бутилка, поради което св. Б. му се развикала да не ходи никъде. Жалбоподателят я уверил, че ще кара св. Й. Д., а не той, и напуснал жилището, като се отправил към автомобила си, носейки една бутилка уиски и енергийна напитка. Св. Д. предложил на жалбоподателя да управлява автомобила вместо него, доколкото се усъмнил, че Б. най-вероятно е употребил алкохол, но последният отказал и заявил, че колата е негова и той ще кара. При това положение жалб. Б. се качил от лявата страна на мястото на шофьора в лек автомобил „БМВ 530 Д“, с рег. № Р 1279 КТ, а св. Д. седнал на дясното пасажерско място до водача и двамата потеглили. В 14,56 ч двамата преминали с автомобила с относително висока скорост покрай къща, намираща се на ул. „Липник“ № 179 в с. Н., която била почти в края на селото и имало монтирана видеокамера на фасадата, която уловила преминаването на автомобила. След това те продължили движението си по общински път № RSE 1130 в посока Русе. Непосредствено след края на селото, от лявата страна на пътното платно в посока гр. Русе, но извън платното за движение, се намирал бял микробус, марка „Мерцедес“, управляван от св. Г. И. В., който в него момент бил спрял. В този момент жалб. Б. изгубил контрол върху управляваното от него МПС, навлязъл в 3 лентата за насрещно движение и се насочил към спрелия бял бус. Лекият автомобил „БМВ“, управляван от жалбоподателя, започнал да напуска платното за движение, като излязъл от него, но в опита да върне автомобила обратно, жалбоподателят ударил дясната част на своя автомобил в предна лява част на спрелия товарен автомобил „Мерцедес“, вследствие на което били причинени материални щети и по двете превозни средства. Тъй като ударът бил от страната, където стоял св. Д. и стъклото на пасажерската врата се строшило, а от силата на инерцията на удара св. Д. залитнал настрани и се снишил. В опита си да овладее лекия автомобил жалб. Б. съборил и намиращ се крайпътен знак. Докато жалб. Б. правил опити да овладее автомобила и да го върне в платното за движение, той застанал почти под прав ъгъл спрямо предната част на спрелия бус „Мерцедес“ и св. В. успял да види, че лекият автомобил „БМВ“ се управлява от Н. Б.. Той не видял св. Д., защото последният се бил снишил, и по този начин св. В. имал изглед към шофьорското място и възприел жалб. Б. за водача на ударилото се в неговия бус МПС, когото познавал визуално, макар и не по конкретно име, защото познавал бащата на жалбоподателя. Жалб. Б. върнал автомобила в платното за движение и със свистене на гуми и ускоряване продължил движението си напред. Стигайки разклона за завод „Дунарит“ обаче жалбоподателят се уплашил от настъпилата случка и взел решение да се завърне на местопроизшествието, като при връщането обратно обаче предложил св. Д. да кара и последният се съгласил. В периода от време, докато вземат решение да се завърнат на местопроизшествието жалбоподателят Б. и св. Д., св. В. вече бил подал сигнал за случилото се на ЕЕН 112 и към мястото били насочени полицейските служители от Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе св.

Ц. С. Ц. и св. Й. Р. С.. През това време автопатрул на Второ РУ към ОД МВР – Русе състоящ се от св. С. Д. Д. и Т. Т. И. се намирал в рамките на с. Н..

Полицейските служители доловили съобщение по радиостанцията за настъпило ПТП на изхода на с. Н. по пътя Н.-Русе и решили да окажат съдействие при необходимост на насочените към местопроизшествието служители на „Пътна полиция“ и се отправили натам. През това време св. Д. и жалб. Б. се завърнали на местопроизшествието, излезли от автомобила и се насочили към спрелия бус „Мерцедес“, в близост до който се намирал св. Г.

В.. Б. излязъл от автомобила с бутилка уиски в ръка и предложил на св. В. да „оправят нещата“. Св. Д., който също излязъл от автомобила, но от 4 шофьорското място, предложил на св. В. да подпишат двамата двустранен протокол, но св. В. настоявал да изчакат идването на полицейските служители, което се случило след недълъг период от време. Пръв на място дошъл екипът на Сектор „Пътна полиция“ в състав св. С. и св. Ц., а впоследствие и автопатрулът на Второ РУ. Първоначално пред служителите на Сектор „Пътна полиция“ св. Д. заявил, че той е управлявал лекия автомобил „БМВ“ към момента на настъпването на ПТП. Св. В. обаче казал, че не св. Д., а жалб. Б. е управлявал и той го е видял, при което св. С. заявил на св. Д., че няма причина да лъже и последният признал, че жалб. Б. е карал към момента на настъпването на ПТП. Това подразнило жалб. Б. и той отрекъл да е управлявал лекия автомобил „БМВ“ и е настоявал св. Д. да каже, че последният е карал, а не Б.. Полицейските служители предложили на жалб. Б. да бъде изпробван за употреба на алкохол и наркотици, но той отказал, защото твърдял, че не е управлявал. Полицейските служители го предупредили, че ще му бъдат съставени АУАН, но жалб. Б. демонстративно се прибрал в лекия си автомобил и заспал, а полицейските служители започнали да изготвят съответните документи. След съставянето на АУАН полицейските служители правили опити да събудят жалб. Б. и след като успели, последният им заявил, че нямало да подписва нищо.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

Съдът не счита за основателни изложените от жалбоподателя аргументи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП. Показанията на полицейските служители, 5 изпратени на мястото на настъпилото ПТП, са еднопосочни и непротиворечиви, че жалб. Б. е отказал да подписва всякакви документи, отказал е и да се запознае лично със съдържанието им. В същия смисъл са и показанията на св. Г. В.. Така жалбоподателят сам се поставил в невъзможност да се запознае със съдържанието на изготвените документи и АУАН. Това обстоятелство обаче не го е затруднило да подаде възражение в 7-дневен срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН от съставянето на АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление, на 10.01.2024 г. Неоснователни са оплакванията, че при съставянето на АУАН е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3, 4 и 5 ЗАНН. Видно от съдържанието на АУАН в същото са инкорпорирани датата – 06.01.2024, и часът – 15,10 ч, т.е. времето на извършване на нарушението, както и мястото – непосредствено преди с. Н.. Тези обстоятелства са привнесени и в издаденото наказателно постановление. Не е задължително мястото да бъде конкретизирано и посочено в АУАН и НП до съответния километър, сантиметър или милиметър.