Решение № 637 от 27.12.2019, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№………… 27.12.2019г. ГР. П Л Е В Е Н

ПЛЕВЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД ІІ въззивен граждански състав,

НА

ЕДИНАДЕСЕТИ ДЕКЕМВРИ две хиляди и деветнадесета година в открито заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

Секретар: Д. Б.

Прокурор: …………………………… като разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА

В.ГР.Д. № 805 по описа за 2019 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 1554/07.08.2019 г., Плевенски районен съд по гр. дело № 3341/2019 г. по описа на същия съд е осъдил на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР, ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, гр.София, ул.П. № ** да заплати на Ц.Л.М., ЕГН**********,***.Й. Т. № ** сумата 1467,94 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за 222,08 часа/след превръщането на нощните часове към дневни/ извънреден труд през периода от 23.05.2016 год. до 31.03.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото/24.05.2019 год./ до окончателното ѝ плащане, а за разликата до предявения размер от 1792,92 лева отхвърля иска като неоснователен и недоказан.

Осъдил е на основание чл.78, ал.1 ГПК ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, гр.София, ул.П.№ ** да заплати на Ц.Л.М., ЕГН**********,***.Й. Т. № ** сумата 442,12 лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.

Осъдил е на основание чл.78, ал.3, вр.ал.8 ГПК Ц.Л.М.,

ЕГН**********,***.Й. Т. № ** да плати на ГД

„Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, гр.С., ул.П. № ** сумата от 18,13 лв., представляващи деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Осъдил е на основание чл.78, ал.6 ГПК ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, гр.С., ул.П. № ** да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 58,72 лв.

Постъпила е въззивна жалба от ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР - гр.София против горепосоченото решение на ПРС, като в жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на същото. Твърди се, че в процесния период е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, компенсиране на работата извън редовното работно време, режим на дежурствата, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Тази Наредба е била в сила от 19.08.2014 г., като действието й е прекратено с издаването на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. Действието на тази Наредба е прекратено с обнародването в ДВ на решение на ВАС, постановено по адм. дело № 5450/2016 г., с което решение е отменена тази Наредба, като съгласно чл.195 ал.1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. Тази отмяна няма обратно действие и правните последици, възникнали от нормативния акт се запазват. На 02.08.2016 г. в ДВ е обнародвана друга Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, компенсиране на работата извън редовното работно време, режим на дежурствата, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР, като съгласно Параграф 4 от тази Наредба се отменя Наредба № 8121з-407. Следователно, Наредба № 8121з-407 е била действаща през четири дни от исковия период. Въззивникът твърди, че по този начин първоинстанционният съд е направил неправилен и незаконосъобразен извод относно действието за процесния период последователно на различни наредби, издадени от Министъра на вътрешните работи и уреждащи организацията и разпределянето на работното време и неговото отчитане. На следващо място, въззивникът твърди, че в чл.199 и чл.200 от ЗМВР е регламентирана основната заплата, в чл.201 се регламентира допълнителното възнаграждение за продължителна работа, а съгласно чл.202 ал.1 от ЗМВР се изплащат допълнителни възнаграждения, които са пет вида, съгласно закона и част от тях са приложими за системата на МВР /изпълнение на специфични дейности/, а друга част са сред типичните по КТ и ЗДСл – за прослужено време, за извънреден труд, за постигнати резултати. Със Закона за изменение и допълнение на ЗМВР, обн. ДВ бр.93/2009 г. е добавена ал.5 към чл.202, съгласно която извън допълнителните възнаграждения по ал.1 на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или акт на Министерския съвет. С ДВ бр.88/2010 г. в ал.1 на чл.202 от ЗМВР е добавена т.5 – възнаграждения за специфични условия на труд, а в края на ал.5 е добавено „за държавните служители от МВР“. С новия ЗМВР от 2014 г. уредбата е реорганизирана, като е приет чл.178, възпроизвеждащ старите чл.201 и чл.202 от ЗМВР. Приет е чл.179 от ЗМВР, който предвижда допълнително възнаграждение за труд през нощта, на официални празници и време на разположение – ал.1 на чл.179, а ал.2 и ал.3 от чл.179 имат общо значение. Въззивникът твърди, че проследената нормативна история налага два извода: касае се за изчерпателно изброяване на видовете възнаграждения, които следва да се изплащат, съгласно ЗМВР, като не следва да намерят приложение общите разпоредби на КТ и ЗДСл. На следващо място, желанието на законодателя недвусмислено е да бъдат определяни допълнителните възнаграждения на служителите в системата на МВР съгласно специалната нормативна уредба, а не да бъдат изплащани допълнителни възнаграждения, определени в други нормативни актове. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразно субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, като съдът се е позовал и на отменена подзаконова уредба – Наредбата от 11.08.2014 г., която не е действала през процесния период. Нормата на чл.187 ал.3 от ЗМВР определя продължителността на нощния труд по ЗМВР, която е 8 часа за всеки 24-часов период. За държавните служители, чийто служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, когато положеният нощен труд е в рамките на 8-часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща съгласно заповед на Министъра на вътрешните работи от 28.10.2014 г. по 0,25 лв. на час. Следователно, не следва да бъде трансформиран положеният нощен труд в дневен с коефициент 1,143. Във въззивната жалба се излагат подробни доводи относно полагането на нощен труд от служителите на МВР, неговото времетраене, както и начините за неговото изчисляване и заплащане. Въззивникът счита, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.179 ал.1 вр. чл.187 от ЗМВР, поради което моли, Окръжния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение на ПРС, като неправилно и по съществото на правния спор да постанови друго такова, с което да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, процесуалният представител на въззивника – юрк. Н. е взел становище алтернативно, в случай че не се възприемат изложените доводи за недължимост на претендираните суми от ищеца, исковата претенция да бъде отхвърлена частично за периода 01.01.2018 г. – 30.06.2018 г., за който период извънредния труд следва да се отчита без превръщане на нощните часове в дневни, съгласно разпоредбата на чл.9Г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Претендират се разноски.

Не е постъпил писмен отговор от въззиваемия Ц.Л.М..

В съдебно заседание не се е явил въззиваемия, както и негов процесуален представител.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е частично основателна.

Не се спори по делото, че ищецът Ц.Л.М. за процесния период – 23.05.2016 г. – 31.03.2019 г. е работил на длъжност „Водач на специален автомобил“ в РС „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр.

Плевен при ОД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр. Плевен.

Трудовата си дейност ищецът е осъществявал по утвърдени графици и протоколи, при режим на нощна смяна от 23,00 часа до 06,00 часа сутринта с продължителност 12 часа, при сумарно изчисляване на работното време, съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР. В исковата си молба ищецът твърди, че за процесния период е положил нощен труд, както следва: за 2016 г. – 328 часа, за 2017 г. – 520 часа, за 2018 г. – 546 часа и за 2019 г. – 167 часа, общо 1561 часа нощен труд. Така положените часове нощен труд следва да бъдат преизчислени с коефициент от 1,143, съгласно чл.9 ал.2 от НСОРЗ за преобразуване на нощния труд към дневен, което води до разлика от 223 часа, представляващи извънреден труд. Този труд следва да бъда заплатен от работодателя допълнително, като претенцията съгласно исковата молба е в размер на 1792,92 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В хода на съдебното дирене пред РС са събрани писмени доказателства, както и е назначена съдебно-икономическа експертиза. Изготвено е заключение от вещото лице Т.Ц. И.. От заключението на вещото лице се установява, че с оглед характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, а отработеното време се е изчислявало сумарно. За периода от 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., впоследствие отменена с решение на ВАС на РБ от 11.07.2016 г. От 02.08.2016 г. действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., като съгласно тези наредби при работа на смени е възможно полагането на труд през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните смени не трябва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

В тези наредби не е регламентирано изрично преизчисляване на нощен труд към дневен. Вещото лице е извършило преизчисляване на нощните часове към дневни с коефициент 1,143, съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ. При извършените изчисления, вещото лице е дало заключение, че неизплатената сума за извънреден труд за процесния период е 1467,94 лв.

РС е уважил предявения иск, съобразно заключението на вещото лице, като е отхвърлил иска за разликата до претендирания размер от 1792,92 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба. Приел е, че следва да бъде приложен чл.9 ал.2 от НСОРЗ, като разпоредбите на тази Наредба следва да бъдат приложени по аналогия, тъй като липсата на изрична норма в сега действащото законодателство не следва да се тълкува като законово установена забрана за преизчисляване на положените часове нощен труд в дневен от служителите в МВР и отчитането на заплащането му като дневен. Такава забрана би била противоконституционна по отношение правото на труд и неговото заплащане, без оглед на спецификите в правоотношението.

Въззивната инстанция споделя доводите, изложение от

ПРС досежно приложението на чл.9 ал.2 от НСОРЗ и съответно, преизчисляването на положения нощен труд от ищеца към дневен с прилагане на коефициент от 1,143.

Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителното възнаграждение и неговото заплащане изрично е предвидено в чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Съгласно чл.143 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя, извън установеното за него работно време. В чл.144 от КТ е предвидено, че по изключение се допуска полагането на извънреден труд в изрично определени случаи, а съгласно т.2 на чл.144 от КТ – полагането на извънреден труд от служители на МВР при изрично посочени случаи. Нормалната продължителност на работното време от държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица /чл.187 ал.1 от ЗМВР/.

Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8,12 или 24-часови смени – сумарно за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагане на труд и през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане на 50/100 увеличение върху основното месечно възнаграждение – чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР.