Решение № 423 от 07.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. София, 07.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Ралица Ал. Райчева

Радина К. Калева при участието на секретаря Кристина Андр. Неделчева в присъствието на прокурора М. Б. С. като разгледа докладваното от Ралица Ал. Райчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100607829 по описа за 2025 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Въззивно производство“ от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

С Присъда, постановена на 28.05.2021 г. по наказателно общ характер д е л о № 3383/20214 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение (СРС - НО), 103-ти състав, съдът е признал подсъдимия В. С. П., роден на ******** г. в гр. София, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, не работи, неосъждан, живущ в гр. София, ж. к „********, ап. 134, с ЕГН ********** за виновен в това, че около полунощ на 11.08.2013 г. в гр. София, в ж. к. „********, в съучастие с лицата: Р. Б. Ц. – извършител и В.Н.И. – извършител, причинил средна телесна повреда – нанесъл множество удари с ръце и крака в областта на главата на И. Г. К., като му причинил счупване на челюстта, изразяващо се в счупване на странична и предна стени на десния горночелюстен синус, поради което и на основание чл.

129, ал. 2, предложение трето във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) и чл. 54, ал. 1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 (девет) месеца. На основание чл.

66, ал. 1 от НК, съдът отложил изпълнението на така наложеното наказание 1

„лишаване от свобода“ за срок от 9 (девет) месеца, с изпитателен срок от 3 (три) години.

Със същата Присъда, съдът е признал подсъдимия Р. Б. Ц., роден на ******** г. в гр. София, българин, български гражданин, със средно специално образоване, неженен, осъждан, работи, живущ в гр. София, ж. к.

„********, с ЕГН ********** за виновен в това, че около полунощ на 11.08.2013 г. в гр. София в ж. к. „********, в съучастие с лицата: В. С. П. – извършител и В.Н.И. – извършител, причинил средна телесна повреда – нанесъл множество удари с ръце и крака в областта на главата на И. Г. К., като му причинил счупване на челюстта, изразяващо се в счупване на странична и предна стени на десния горночелюстен синус, поради което и на основание чл.

129, ал. 2, предложение трето във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК и чл. 54, ал. 1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 (девет) месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът отложил изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 (девет) месеца, с изпитателен срок от 3 (три) години.

С цитираната Присъда съдът е осъдил, на основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), подсъдимия В. С. П. и подсъдимия Р. Б. Ц. да заплатят солидарно на гражданския ищец И. Г. К. сумата от 5 000.00 BGN (пет хиляди лева), представляваща причинени от деянието неимуществени реди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил иска в останалата му част за горницата до 15 000.00 BGN (петнадесет хиляди лева) като неоснователен.

Със същата Присъда съдът е осъдил подсъдимия В. С. П. и подсъдимия Р.

Б. Ц. да заплатят солидарно по сметка на Софийски районен съд (СРС) сумата от 200.00 BGN (двеста лева), представляващи 4 % (четири процента) държавна такса върху размера на уважения граждански иск.

С цитираната Присъда съдът е осъдил, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимия В. С. П. и подсъдимия Р. Б. Ц. да заплатят сумата от по 20.00 BGN (двадесет лева), представляващи една трета от направените по делото разноски по сметка на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), по сметка на СРС да заплатят сумата от по 27.00 BGN (двадесет и седем лева), представляващи една трета от разноските по делото, за която сума да се издаде изпълнителен лист, както и солидарно да заплатят сумата от 550.00 BGN (петстотин и петдесет лева) на гражданския ищец И. Г. К., представляващи адвокатско възнаграждение за упълномощения представител на същия.

Недоволни от Присъдата, постановена на 28.05.2021 г. по наказателно общ характер дело № 3383/2014 г. по описа на СРС – НО, 103-ти състав останали подсъдимите В. С. П. и Р. Б. Ц., както и частният обвинител и граждански ищец И. Г. К., които са я обжалвали, както следва:

С Жалба с входящ № 21033088/02.06.2021 г. на СРС, подадена от адвокат 2

Б. М. при Адвокатска колегия – София (САК), в качеството му на повереник на частния обвинител и граждански ищец И. Г. К., същият обжалва постановената Присъда относно определените наказания на двамата подсъдими, размера на уважения граждански иск и присъдените разноски.

Моли въззивната инстанция, след като разгледа делото и доказателствата към него, да измени Присъдата в тези части, като увеличи наказанието и на двамата подсъдими на по 3 (три) години лишаване от свобода, уважи гражданския иск на доверителя му в пълния му размер от 15 000.00 BGN (петнадесет хиляди лева), както и да присъди разноски съобразно представения от него по делото Договор за правна помощ, в размер на 800.00 BGN (осемстотин лева) и по 100.00 BGN (сто лева) за всяко съдебно заседание, в което е участвал, като посочва, че това бил минималният размер на възнаграждението, предвиден в Наредбата на минималните размери на адвокатските възнаграждения. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец сочи, че към момента на изготвяне на Жалбата, мотивите към Присъдата не му били известни, поради което моли да му бъде дадена възможност до образуване на делото пред въззивната инстанция да се запознае с тях и да направи необходимите уточнения, както и да бъде уведомен при условията и по реда на НПК, когато мотивите бъдат изготвени, за да може, ако прецени, да посочи допълнителни доводи и искания.

С Въззивна жалба с входящ № 21034792/11.06.2021 г. на СРС, подадена от адвокат В. К. при САК, в качеството му на защитник на подсъдимия Р. Б. Ц., същият обжалва изцяло горепосочената Присъда, като необоснована, неправилна и постановена в нарушение на закона. Счита, че в хода на наказателното производство не са били събрани достатъчно годни и обективни доказателства, които да обосноват постановяването на осъдителна присъда по отношение на неговия подзащитен. Твърди, че Присъдата почивала на предположения, което било недопустимо от процесуалния закон.

На основание чл. 320, ал. 1 от НПК заявява, че към датата на подаване на Въззивната жалба нямал искания по доказателствата, но такива би ангажирал евентуално след изготвяне на мотивите към Присъдата, като сочи, че след изготвяне на същите и на основание чл. 320, ал. 3 от НПК ще направи допълнително писмено изложение за допълване на доводите във Въззивната жалба. В заключение моли въззивният съд да отмени изцяло Присъдата, с която подсъдимият Р. Б. Ц. бил осъден, като неправилна и незаконосъобразна и го признае за невиновен или на основание чл. 335, ал. 2 във връзка с чл. 334, т. 4 от НПК да отмени Присъдата и да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд поради допуснати съществени процесуални нарушения.

С Жалба с входящ № 21035039/14.06.2021 г. на СРС, подадена от адвокат Е. П. при САК, в качеството му на защитник на подсъдимия В. С. П., същият посочва, че счита Присъдата за незаконосъобразна, като моли въззивната инстанция, на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 334, т. 2 от НПК, да отмени същата и да постанови нова такава, като оправдае неговия 3 подзащитен. Сочи, че допълнително ще изложи съображения според изискванията на разпоредбата на чл. 320, ал. 1 от НПК след изготвяне на мотивите към Присъдата. След получаване на Съобщение, че мотивите към обжалваната Присъда са изготвени, от страна на адвокат Е. П. било депозирано Допълнение към Жалба с входящ № 21003126/13.10.2025 г. на СРС, в което защитникът сочи, че Присъдата била неправилна, т. е. същата била незаконосъобразна и необоснована. Твърди, че доказателствата били в противоречие с приетите за установени факти, което изключвало възможността да се приеме, че същите били настъпили или най-малкото оставало съмнение за тяхното настъпване. Според изложеното от защитника на подсъдимия В. С. П. в цитираното Допълнение, било налице частично игнориране на доказателствения материал и превратно тълкуване, което довело до пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда, като в този смисъл били налице предпоставките на чл. 348 от НПК, а именно: процесуални нарушения, водещи до нарушение на закона. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал показанията на свидетелката В.С. и нейната сестра свидетелката Б.С., живееща на семейни начала с пострадалия И. Г. К., като приел, че същите били логични и безпротиворечиви, като по този начин кредитирал и неговите показания.

Сочи, че в противоречие със свидетелските показания на тези свидетели били свидетелските показания на полицейските служители – свидетелите Л. и К., тези на свидетелите В. и В., както и на разпитания в процесуалното качество на свидетел В.И.. Адвокат Е. П. твърди, че посочените от него свидетелски показния най-малкото оставяли съмнение, че обвинението било доказано по несъмнен и категоричен начин, като счита, че по този начин се стигнало до неправилно тълкуване на доказателствения материал, което довело до пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда, като тези процесуални нарушения били предпоставка за неправилно приложение на материалния закон. В заключение защитникът на подсъдимия В. С. П. моли въззивният съд да уважи Жалбата му, като на основание чл. 335, ал. 2 във връзка с чл. 334, т. 1 от НПК отмени Присъдата и върне делото за ново разглеждане или на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 334, т. 2 от НПК оправдае подзащитния му В. С. П..

В разпоредително заседание в производството по въззивно наказателно общ характер дело № 7829/2025 г. по описа на СГС - НО, 11-ти въззивен състав, проведено на 09.02.2026 г., въззивният съд, при условията и по реда на чл. 327 от НПК, след като се запозна с горепосочените Въззивни жалби и съответните допълнения към тях, както и с приложените по делото материали, прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по настоящото производство не се налага разпит на подсъдимите и/или свидетел/и, изслушване на вещо/и лица, както и ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства и, в този смисъл, не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощията на въззивната инстанция, предвидени в разпоредбите на чл. 313 и чл. 314 от НПК и 4 правилното решаване на делото. С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимите лица В. С. П. и Р. Б. Ц. обвинение за престъпление по чл. 129, ал. 2, предложение трето във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, което се явява тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, тъй като същото е наказуемо с наказание „лишаване от свобода” повече от пет години, а именно: с лишаване от свобода до шест години въззивният съд намери, че присъствието им в съдебното заседание в производството по въззивно наказателно общ характер дело № 7829/2025 г. по описа на СГС – НО, 11-ти въззивен състав е задължително.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът при Софийска градска прокуратура (СГП) намира обжалваната Присъда за правилна и законосъобразна, като моли въззивният съд да я потвърди, като счита, че нямало основания за увеличаване на размера на наложеното на подсъдимите лица наказание.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния обвинител и граждански ищец И. Г. К. – адвокат Б. М. посочва, че авторството и вината са доказани, като изтъква, че е направил искане за изменение на Присъдата по отношение увеличаване на размера на наказанието и увеличаване на размера на присъденото обезщетение, като счита, че Присъдата не страда от каквито и да е било формални грешки.