Определение № 22810 от 22.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22810 гр. София, 22.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20261110114833 по описа за 2026 година

Произнасяне на съда по преждевременно дадени указания за предявяване на иск по чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1, т.2 ГПК от заповеден съд, при неизпълнена процедура за връчване на ЗИ.

Производството е образувано по искова молба/ИМ/ вх.№ 169782/28.05.2026г., подадена в срок от Т.С. ЕАД (ищец), ЕИК *********, срещу двама длъжници Е. Г. А. (ответник), ЕГН **********, и И. А. А. (ответник), ЕГН **********, за установяване дължимостта на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/№ 428/27.02.2026г. по предходно електронно заповедно дело по ЧГД№ 764/2026г. по описа на РС-Сливен, по чл.410 ГПК.

За преценка допустимостта на исковете предявени по указания на заповеден съд по реда на чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1, т.2 ГПК дадени с Разпореждане № 4298/19.05.2026г. постановено от съда по ЧГД№ 764/2026г. по описа на РС-Сливен, настоящия съдебен състав разгледа цялото заповедно производство, което е изцяло електронно дело в ЕИСС, съгласно правилата на ГПК приети и в сила след 01.07.2025г. След като разгледа материалите по заповедното дело, настоящия съдебен състав достига до извод, че предявената ИМ е недопустима, като исковото производство е образувано при липса на положителните предпоставки за предявяване на искове, защото всъщност ЗИ/№ 428/27.02.2026г. е влязла в сила, доколкото има редовно връчване в с.Бистрица и за двамата ответника на 21.04.2026г. и следва да се издаде изпълнителен лист/ИЛ/ по нея в полза на заявител-ищец, а не да му се дават указания за предявяване на ИМ.

Исковият съд, който разглежда иска по чл.422 ГПК, следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл.47, ал.1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на 1 специалния установителен иск.

Видно от документите по заповедното дело развило се по ЧГД№ 764/2026г. на РССливен, съобщението до длъжника е връчено по реда на чл.47 ГПК, чрез залепване на уведомление. Преди залепване на уведомлението не е направена справка за адреси на двамата длъжника, като след установен различен адрес от посочения в ЗИ няма указания и връчване, като заповедния съд не е дал конкретни указания по връчването и залепването на уведомление по чл.47, ал.1 ГПК. Няма връчване и чрез работодател, при наличие на такъв рагистриран от 2019г. за ответник И. Ал.А..

Следователно в заповедното дело липсват каквито и да е данни за спазване на процедурата по чл.47, ал.1 ГПК. Връчителят е удостоверил в разписката към уведомлението, че е извършил най-малко три посещения на адреса, но няма отбелязване, че най-малко едно от посещенията да е в неприсъствен ден, т.е. почивен ден. Не са отбелязани часовете на тези посещения. Също така, връчителят не е събрал и удостоверил конкретни сведения, с посочване на техния източник (например от управителя на етажната собственост, съседи-с три имена, кметство и др.), дали длъжникът живее или не на адреса, евентуално кога го е напуснал. Връчителят не е отбелязал никакви обстоятелства, при които е залепено уведомлението.

Искът по чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415, ал.1, т.2 ГПК се предявява само при наличието на три кумулативни дадени предпоставки:

1/ Връчването да е извършено при условията на чл.47, ал.1 вр.ал.5 ГПК;

2/ Длъжникът да не живее на адреса, на който е залепено уведомлението и връчителят да е събрал данни за това по посочените начини в закона – чрез справка от управителя на етажната собственост, от кмета на населеното място или по друг начин;

3/ Да е извършено удостоверяване, че длъжникът не живее на адреса с посочване в съобщението на източника на тези данни, като следва да се посочат имената на лицето и в какво качество дава сведенията.

Ако ЗИ е връчена чрез залепване по чл.47, ал.5 ГПК и не е установено надлежно, че длъжникът не живее на адреса или не е направено надлежно удостоверяване на това обстоятелство, ЗИ влиза в сила, и се издава ИЛ, като по този начин най-малкото се спестяват допълнителни разходи за образуване на исково производство, които биха били в тежест на самия длъжник в заповедното производство, ако исковете предявени срещу него бъдат уважени, особено ако се наложи да се назначи особен предствител, който да го представлява, на разноски на ищеца.

Поради всичко изложено до тук, исковия съдът достига до извод, че не са били налице предпоставките за даване на указания (на каквито се е позовал заповедният съд в Разпореждане № 4298/19.05.2026г.), защото няма установяване, че двамата длъжника не живеят на адреса, на който са търсени. Според нормата на ГПК се дават указания за иск, когато ЗИ е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната 2 собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В настоящия случай не само, че не е налице втората кумулативно предвидена предпоставка (данни, че не живее на адреса), но не се установява да е спазена и самата процедура по чл.47, ал.1 ГПК относно трикратните посещения.

Заради процесуалния характер на разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, същата се прилага за заповедните производства, независимо от кой съд е разгледано делото, поради което исковият съд прекратява производствата във всички случаи, в които по делото не е установено и не е удостоверено надлежно дали длъжникът не живее на адреса, на който е извършено залепването, като исковият съд връща делото на заповедния съд за надлежно връчване на ЗИ или за издаване на ИЛ, след като е влязла в сила. (в този смисъл виж Определение № 379/06.01.2020г. по ГД№ 20716/2019г. на РС-Варна, Определение № 304/22.03.2020г., по ГД№2464/2019г. на РС-Ловеч и др.).

В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, какъвто е заповедния, а преценява дали по допустим начин е образувано пред него исковото производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане по чл.422 ГПК( в този смисъл виж Определение № 1542 от 20.07.2018г. по ВЧГД№ 1652/2018г. на Окръжен съд - Пловдив).

Следва да се допълни, че в тази насока са и изричните разяснения, дадени в т.10а на ТР № 4/2013 от 18.6.2014г. по ТД№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС , където изрично е посочено, че съдът, разглеждащ иска по чл.422 вр.чл.415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство(заповедния съд).

Също така настоящия съдебен състав намира за необходимо да допълни, че дори да не е законово уредено, след справки за установяване на мобилен телефон за длъжника, заповедния съд е напълно във възможност да го уведоми за явяване в съд и получаване на издадената ЗИ, и за възможността да подаде възражение по чл.414 ГПК или по чл.414а ГПК, като по този начин самия длъжник би могъл да организира защитата си по съдебните производства и да прецени дали да плати дължимите суми още на етап заповедно производство.

От друга страна заповедния съд може да приложи по аргумент на противното по чл.415, ал.1, т.2 ГПК и след като няма конкретни данни, дали двамата длъжника живеят на регистрирания от тях адрес, то следва да се приеме, че ЗИ е надлежно връчена и да се издаде ИЛ след изтичане на срок за подаване на възражение по чл.414 ГПК, защото адресите се регистрират в системата на НБДН по заявления от самите длъжници.

Исковата молба/ИМ/ следва да бъде върната на основание чл.130 ГПК, а производството по исковото дело – прекратено, като след влизане в сила на настоящия съдебен акт следва да се изпрати по ЧГД№ 764/2026г. на РС-Сливен, за да се издаде ИЛ или отново да се връчи ЗИ след указания, ако се установи, че двамата длъжника не живеят на 3 регистрираните от тях адреси в НБДН, а ако има работодател, то да се връчи ЗИ и чрез работодател.

ЗИ издадена по заповедното дело не може да се обезсилва в тази хипотеза, защото след стабилизиране на настоящото определение следва да има допълнително произнасяне на заповедния съд, след преценка за наличие на предпоставките за издаване на изпълнителен лист/ИЛ/.

Така мотивиран исковият СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА като недопустима искова молба/ИМ/ вх.№ 169782/28.05.2026г., подадена от Т.С. ЕАД (ищец), ЕИК *********, срещу двама длъжници Е. Г. А. (ответник), ЕГН **********, и И. А. А. (ответник), ЕГН **********, за установяване дължимостта на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/№ 428/27.02.2026г. по предходно електронно заповедно дело по ЧГД№ 764/2026г. по описа на РС-Сливен, по чл. 410 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по ГД№ 14833/2026г. по описа на Софийски районен съд, 2ГО, 163-ти състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от уведомяване на ищеца със съобщение.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на ищеца със съобщение.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по ГД№ 14833/2026г. по опис на СРС 7бр.служебно изготвени на 05.06.2026г. справки за актуални адреси и работодател на двамата ответника.

След влизане в сила на настоящото определение, заверен препис от същото да се изпрати за преценка на заповедния съд по ЧГД№ 764/2026г. на РС-Сливен.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4