Решение № 1610 от 29.11.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1610 гр. Варна, 29.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20223110202737 по описа за 2022 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано по жалба от „ЛУКС 777“ЕООД чрез адв. Г. Г. при ВАК, против НП № 627757-F636308/14.03.2022 г. на Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Варна , с което на юридическото лице е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 8081,92 /осем хиляди и осемдесет и един 0,92/ за нарушение на чл. 180 ал.2 във вр. с чл. 102 ал.3 т.1 от ЗДДС.

В жалбата се навеждат твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство. Сочи се, че нито от обстоятелствената част на НП, нито от съдържанието на АУАН става ясно кои и колко са доставките, от които е образуван облагаемия според АНО оборот и кога е извършена всяка една от тях, като не са посочени номера на фактури, техния предмет и датите на възникване на данъчните събития, включително не е описано от какви конкретни доставки е сформиран оборота и каква дейност е извършвало дружеството. Навежда се довод, че от обстоятелствената част на АУАН и НП не става ясно за какво точно нарушение е наказано дружеството, тъй като едновременно са изложени фактически обстоятелства от състава на две различни нарушения – по чл. 96 ал.1 от ЗДДС /не подаване в срок на заявление за регистрация по ЗДДС/, за което е 1 приложима санкционната норма на чл. 178 от ЗДДС, а от друга страна – за не начисляване на ДДС, за което е приложима санкционната норма на чл. 180 ал.1 от ЗДДС. Излага се твърдение, че в АУАН и НП не са посочени датата и мястото на извършване на нарушението. Сочи се, че освен нарушения на нормите на чл. 42 т.3 и т.4 съотв. на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН е дерогирана и разпоредбата на чл. 34 ал.1 от ЗАНН, като АУАН е съставен след изтичане на тримесечният давностен срок, считано от датата на установяване на нарушението. Излага се становище, че релевантна за началото на срока по чл. 34 ал.1 и ал.2 от ЗАНН е датата, на която е съставен протокол № П-03000321005766-073-001/15.04.2021 г. на ТД на НАП-Варна, който съдържа необходимата информация за нарушението и нарушителя и в който същите са обективирани чрез резултата от проверката и анализът на документите съотв. на справки относно приходите на дружеството-жалбоподател. Твърди се, че в АУАН и НП не става ясно каква е възприетата от административно-наказващия орган методика за изчисляването на данъка, обосновал размера на наложената имуществена санкция.

Сочи се, че дори да се приеме, че данъкът е изчислен на основание посочения в НП и АУАН облагаем оборот в размер на 48 491,55 лева за периода от 22.05.2020 г. до 13.05.2021 г., то 20 % върху тази сума е ДДС в размер, различен от наложената санкция. Твърди се, че размерът на наложената санкция в настоящия случай надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване на избягването на данъчно облагане, предвид липсата на щета за фиска. Иска се НП да бъде отменено.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адв. Г., която поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество процесуалният представител пледира НП да бъде отменено с оглед изложените в жалбата доводи и в полза на дружеството-жалбоподател да бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юк Ф., която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира, че АУАН, както и издаденото въз основа на него НП, отговарят изцяло на визираните в закона изисквания, както с оглед на необходимите реквизити, така и с оглед на сроковете за тяхното издаване. Излага се становище, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин извършеното нарушение и неговото авторство. Иска се присъждане в полза на АНО на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, се иска присъждане в полза на въззивника на разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя – Р. Л. на длъжност „главен инспектор по приходите“ в ТД на НАП – Варна, офис Добрич и свидетеля по акта –Р. Ж. на длъжност „ инспектор по 2 приходите“ в ТД на НАП – Варна, офис Добрич. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както заверени копия на

Протокол с №П03000321005766-073-001/15.04.2021год., ИПДПОЗЛ с №Р-03000321003452-040001/25.06.2021 г.q ведно с удостоверение за извършено връчване по електронен път. , Протокол № Р-03000321003452-ППД-001 /07.09.2021 г. ., писмени обяснения, оборотна ведомост и главна книга към Р-03000321003452-МЛБ-001-И/14.07.2021 год., банкови извлечения от мес. 02.2021 до мес. 05.2021 год. към П-03000321003452-МЛБ-002И/14.07.2021 год. , банкови извлечения за мес.01.2021 год. към Р03000321003452ІМЛБ-003-И/14.07.2021 год.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи от фактическа страна следното:

По отношение на дейността на дружеството от служители на НАП е извършена проверка за регистрация по ЗДДС, приключила с Акт за регистрация № 030422101809106/14.05.2021 г., в хода на която е установено, ме „ЛУКС 77“ЕООД е достигнало и превишило прага от 50 000 лева за задължителна регистрация по чл. 96 ал.1 от ЗДДС през мес. април 2020 г., когато е натрупало облагаем оборот по смисъла на чл. 96 ал.2 от ЗДДС в размер на 50 759, 01 лева за дванадесет последователни месеца за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. Констатирано е, че дружеството е с регистрация по ЗДДС от 14.05.2021 г. по чл. 96 ал.1 от ЗДДС, като същото е следвало да подаде заявление за задължителна регистрация съгласно посочената норма до 07.05.2020 г.

По отношение на дружеството-жалбоподател е извършена ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000321003452-020-001/16.06.2021 г. и обективирана в Ревизионен акт № Р-03000321003452-091-001/22.11.2021 г. и Ревизионен доклад № Р-03000321003452-092-001/12.10.2021 г.

В хода на ревизионното производство е установено, че за периода от 21.05.2020 г. до датата на регистрацията на дружеството по ЗДДС, а именно – 14.05.2021 г., не са отпаднали основанията за регистрация по ЗДДС , съответно че за периода от 22.05.2020 г. до 13.05.2021 г. от ревизираното лице са извършени облагаеми доставки в размер на 48 491,55 лева, за които на основание чл. 102 ал.3 т.1 , във вр. с чл. 67 ал.2 от ЗДДС е дължим данък добавена стойност в размер на 8081,92 лева. Констатирано е, че дружеството не е изпълнило задължението си да начисли ДДС в размер на 8081,92 лева за периода от 22.05.2020 г. до 13.05.2021 г., с което е извършило нарушение на чл.

180 ал.2, във връзка с чл. 102 ал.3 т.1 от ЗДДС.

За така установеното нарушение свид. Р. Леондиева съставила на дружеството АУАН за нарушение чл. 180 ал.2, във връзка с чл. 102 ал.3 т.1 от ЗДДС, въз основа на което е издадено обжалваното НП, с което на въззивника е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размера на дължимия данък за процесния период, 3 а именно 8081, 92 лева.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които съдът оцени като логични, взаимодопълващи се и непротиверичиви, като същата не бе оспорена и от въззивника.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателно постановление № 627757-F636308/14.03.2022 г. е издадено от компетентен орган- Директорът на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – гр. Варна, за което, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, същият е надлежно упълномощен.

Нормата на чл. 193, ал. 2 ЗДДС, определя, че актовете се издават от органите по приходите. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закон за Национална агенция по приходите (ЗНАП), лицата на длъжност "главен инспектор по приходите", притежават качеството "орган по приходите". Видно от Заповед № 3ЦУ-1149/25.08.2020 г., т. 2. 1. органите по приходите са определени да съставят АУАН по ЗДДС, като изрично в т. 3. и т. 4. 1. и т.

4. 2. от посочената заповед, териториалната компетентност на част от дирекциите е разширена на територията на цялата страна, като сред тях е дирекция "Контрол", от което следва, че актосъставителят е бил компетентен да установява нарушения.

Съдът счита, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е опорочило административно-наказателното производство. Налице е непълнота на фактическата обстановка описана в АУАН, което е довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице, доколкото същото има право да разбере какво конкретно нарушение се твърди, че е извършило в хода на административно-наказателното производство. В АУАН и НП липсва каквото и да е съдържание досежно облагаемите доставки, вкл. размерът им за конкретните данъчни периоди, които са формирали сумата на облагаемия оборот според актосъставителя. Съгласно трайната съдебна практика, административно-наказателното лице има право да се запознае с всички обективни факти на нарушението, което му се вменява, че е извършило, включително в първата фаза на административно-наказателното производство, при повдигане на обвинение с издадения и връчен АУАН. Като е предявен акт без надлежното според закона 4 съдържание, въззивникът е бил лишен от възможността ефективно да упражни правото си на защита, чрез депозираното възражение пред административно-наказващия орган.

Същевременно от описанието на нарушението в обстоятелствената част на АУАН и НП не става ясно за какво точно нарушение е наказано дружествотожалбоподател, тъй като едновременно са изложени фактически обстоятелства от състава на нарушението по чл. 96, ал. 1 ЗДДС - неподаване в срок на заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1, вр. чл. 96, ал. 10 ЗДДС, а от друга, че същото не е начислило и дължи ДДС за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичане на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация до датата, на която лицето е регистрирано от органа по приходите, т. е за периода от 22.05.2020 г. до 13.05.2021 г.

Не е посочена правилно и квалификацията на извършеното нарушение, в случай, че същото се отнася до неначисляване на дължимо ДДС за цитирания период, доколкото задължението в този смисъл се съдържа в нормата на чл. 86 ал.1 от ЗДДС, съгласно която регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

От друга страна не са посочени мястото и датата на извършване на нарушението, които са съществени елементи от обективната страна на състава на нарушението и които поради непълното описание на нарушението не могат да бъдат установени по тълкувателен път. Сочените пропуски са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице и препятстват съдебния контрол за законосъобразност на НП и представляват самостоятелно основание за отмяната му като незаконосъобразно.

Същевременно съдът намира, че АУАН е издаден извън давностния срок, предвиден в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Според чл. 34 ЗАНН не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.