Решение № 9977 от 12.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9977 гр. София, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР С. САВЧЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело № 20221110108277 по описа за 2022 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ гр.София, 12.06.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в в закрито заседание на дванадесети юни 2023 год., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8277/2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК.

С молба вх. № 144743/23.05.2023 г. ответниците К. С. Х., ЕГН: **********, адр. гр.София, бул.“, А. С. Ш., ЕГН: **********, адр.гр.София, бул.“, са поискали поправка на очевидна 1 фактическа грешка в решение от 04.05.2023 г. по това дело, като се вземе предвид, че искът следва да се отхвърли по отношение на тях, поради плащането в процеса на процесните претенции, а не по отношение на ответниците Г. Д., ЕГН: ,3 и Г. П. П., ЕГН: **********, адр. гр.София, ул.“,

В срока по чл. 247, ал. 2 от ГПК ищецът „,, адр. гр. София, ул. „,Б не взима становище.

Като взе предвид горепосочената молба по чл. 247 ал. ал. 1 от ГПК, като взе предвид и материалите по делото, съдът приема, че молбата е основателна. Съдът е изложил мотиви за отхвърляне на иска по отнощение на ответниците Г. Д., ЕГН: ,3 и Г. П. П., ЕГН: **********, адр. гр.София, ул.“, като се е основал на плратене документ под л. № 108 от делото, по който платци са ответниците К. С. Х., ЕГН: **********, адр. гр.София, бул.“, А. С. Ш., ЕГН:

**********, адр.гр.София, бул.“,, а не ответниците Г. Д., ЕГН: ,3 и Г. П. П., ЕГН:

**********, адр. гр.София, ул.“,

Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд

Р Е Ш И :

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 6990 от 04.05.2023 г. по гр.д. № 8277/2022 г. на СРС, Второ ГО, 78-ми с-в. , като изписаното:

„Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 04.05.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание на четвърти май 2023 год. , в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8277/2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното:

2

Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Ищецът „,, адр. гр. София, ул. „,Б твърди че за периода ноември 2018 г. – април 2019 г. е доставял топлинна енергия на ответниците:

К. С. Х., ЕГН: **********, адр. гр.София, бул.“,

М. Р. Л., ЕГН: **********, адр.гр.София, ул.,

А. С. Ш., ЕГН: **********, адр.гр.София, бул.“,

Г. Д., ЕГН: ,3

Г. П. П., ЕГН: **********, адр. гр.София, ул.“,

П. Г. Г., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. ,

,

К. Г. Н., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. Илинден, , на адрес гр. София, бул. „,

Твърди, че за този период стойността на потребената от ответниците топлинна енергия възлиза на сумата от 2 942,72 лв. , която сума не е заплатена от ответниците. Твърди, че поради неплащането на сумата ответниците са в забава, като за периода от 31.12.2018 г. – 01.12.2021 г. , размера на обезщетението за забавено плащане възлизал на 500,38 лв. Твърди, че за същия период доставил на ответниците услугата дялово разпределение на топлинна енергия, възнаграждението за което възлизало на 1,26 лв. , което не било заплатено от ответника, поради което му дължал и лихва за забава в размер на 0,24 лв. за периода 31.12.2018 г. – 01.12.2021 г. Твърди, че поискал осъждане на ответниците по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, като подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но срещу издадената заповед за изпълнение ответниците подали възражение по реда на чл. 414 от ГПК, което попречило заповедта да влезе в сила. Ето защо, предявява настоящия иск, с който моли да бъде признато за установено, че ответнците му дължат разделно при следното разпределение горепосочените суми за горепосочените периоди:

К. С. Х., ЕГН: **********, адр. гр.София, бул.“, – 130,54 лв. цена за доставена топлоенергия и 22,20 лв. лихва за забава на сумата; 0,05 лв. възнаграждение за доставена услуга дялово разпределение и 0,01 лв. лихва за забава на сумата.

3

М. Р. Л., ЕГН: **********, адр.гр.София, ул., – 67,17 лв. цена за доставена топлоенергия и 11,42 лв. лихва за забава на сумата; 0,03 лв. възнаграждение за доставена услуга дялово разпределение и 0,01 лв. лихва за забава на сумата.

А. С. Ш., ЕГН: **********, адр.гр.София, бул.“, – 130,54 лв. цена за доставена топлоенергия и 22,20 лв. лихва за забава на сумата; 0,05 лв. възнаграждение за доставена услуга дялово разпределение и 0,01 лв. лихва за забава на сумата.

Г. Д., ЕГН: ,3 и Г. П. П., ЕГН: **********, адр. гр.София, ул.“,солидарно при режим на СИО - 89,56 лв. цена за доставена топлоенергия и 15,22 лв. лихва за забава на сумата; 0,04 лв. възнаграждение за доставена услуга дялово разпределение и 0,01 лв. лихва за забава на сумата.

П. Г. Г., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. , – 100,75 лв. цена за доставена топлоенергия и 17,13 лв. лихва за забава на сумата; 0,04 лв. възнаграждение за доставена услуга дялово разпределение и 0,01 лв. лихва за забава на сумата.

, – 1 786,07 лв. цена за доставена топлоенергия и 303,70 лв. лихва за забава на сумата; 0,76 лв. възнаграждение за доставена услуга дялово разпределение и 0,15 лв. лихва за забава на сумата.

К. Г. Н., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. Илинден, , - 100,75 лв. цена за доставена топлоенергия и 17,13 лв. лихва за забава на сумата; 0,04 лв. възнаграждение за доставена услуга дялово разпределение и 0,01 лв. лихва за забава на сумата.

Моли присъждане на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответниците , К. С. Х., А. С. Ш., П. Г. Г., са подали писмен отговор, с който искът е оспорен като неоснователен, като само ответниците К. С. Х. и А. С.

Ш. са признали фактите по исковата молба, но твърдят извънсъдебно плащане на претенциите.

Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:

Съдът приема за установен факта, че за процесния страните са били във валидна облигационна връзка, по която ищеца е доставял на ответниците топлинна енергия по следните съображения: съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката и 4 съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 4 от отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответниците. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 2 от ЗЕЕЕ (отм.), продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги само ако ги е подписал, поради което възражението на ответниците за липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно ОУ/2002 г. , ОУ/2005 г. и ОУ/2008 г. , за процесния период ищецът е обявил надлежно ОУ за доставка на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ (отм.), несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите.

Освен изложеното до тук, за да приеме наличието на валидна облигационна връзка между страните по делото с предмет доставка от ищеца на ответниците на топлинна енергия, съдът обсъжда и документите, приложени под л.л. №№ 11-43, от които е видно, че ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот при твърдяните с исковата молба квоти и гореизложено разпределение на претенциите.

Видно, от приетата по делото СТЕ /л.л. №№ 170-178/, която съдът кредитира, за процесния период ответниците са ползвали топлинна енергия, като стойността й възлиза на 2 942,74 лв.

Видно от приетата по делото ССЕ /л.л. №№ 70-71/ ответниците не са заплатили процесни вземания на ищеца .

Видно от документите, приложени под л. № 108 от делото, след завеждане на делото, ответниците Г. Д. и Г. П. П. са заплатили изцяло претенциите срещу тях, включително разноските, който факт съдът взема предвид на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.

Съдът приема за установен факта на забавата на ответниците за плащане на главницата, във връзка с изчисленията по посочената ССЕ, по следните съображения: както се посочи погоре, съдът установи наличие на валидна облигационна връзка между страните по делото с предмет доставка от ищеца на ответника на топлинна енергия за процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т.т. 1,2 и 3 от ЗЕ, независимо от избрания начин от потребителя на топлинна енергия за плащане на цената, то задължението е винаги за 5 месечна вноска или изравнителна вноска. Видно от приложените под л.л. №№ 9-12 от делото ОУ/2002 г. – чл. 30, ал. 1, ОУ/2005 г. – чл. 32, ал. 1 и ОУ/2008 г. – чл. 33, ал. 1, потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, и съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, ответниците са изпаднали в забава по силата на цитираните разпоредби на ЗЕ и ОУ, без да е било да бъдат канени от ищеца, доколкото задълженията им са били срочни.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 71226/2021 г. на СРС, ІІ ГО, 78-ми с-в, ищецът е поискал осъждане на ответниците по реда на чл. 410 и сл. от ГПК да му заплатят главницата и лихвата, предмет на установяване в това производство, като е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, към което е приложил и документ за внесена дължимата държавна такса, но срещу издадената заповед за изпълнение ответниците са подал възражения по реда на чл. 414 от ГПК.

Съдът посочва, че изложените до тук изводи за размерите на паричните задължения на ответника, са съобразени и с поддържаното от вещото лице по СТЕ в откритото съдебно заседание от 08.12.2022 г. , че отчитането от ищеца на ползваната от ответника топлоенергия за процесния период, е съобразено с релевантната нормативна уредба и не са налице нарушения.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК:

В производството по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, съдът проверява дължимостта на съответното вземане, като преценява материално-правните предпоставки за възникването му. В конкретния случай, съдът следва да прецени материално-правните предпоставки за претендиране на цена за доставена топло-енергия по твърдяна облигационна връзка за доставка на такава, както и материално-правните предпоставки за възникване на вземането за обезщетение за забавено плащане на претендираната главница – цена на доставената топлоенергия.

По материално правните предпоставки за основателност на претенцията за главница: