Разпореждане № 1204 от 18.12.2025, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1311/2025
- Вид
- Разпореждане № 1204
- Подписан
- 18.12.2025
- В сила
- 18.12.2025
- Състав
- РОСИЦА ВЕЛКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 51, ал. 3 и ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 1204 гр. Благоевград, 18.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:
РОСИЦА ВЕЛКОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20251200501311 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 235/04.07.2025 г. по гр. д. № 452/2024 г. по опис на РС – Разлог е прието за установено, че Е.М.Р., гражданин на ***, родена на *** г., Булстат ***, с адрес в гр. ***, дължи на Етажна собственост на сграда „А“ на АПАРТ ХОТЕЛ „ЛЪКИ БАНСКО“, с административен адрес: гр. Банско, ул.
„Кир Благо Тодев“ № 4-10, представлявано от управителя на ЕС „Туристическа компания“ ЕООД, ЕИК 101658319, със седалище и адрес на управление: гр. София, ПК 1233, ж.к. „Фондови жилища“ бл. 13, вх. „Б“, ет. 2, ап. 6, представлявано от управителя Й.Е.Д. сумата от 5 524,68 лв. с ДДС, представляваща дължими такси за поддръжка и управление на общите части на сграда „А“ на АПАРТ ХОТЕЛ „ЛЪКИ БАНСКО“ за 2022 година, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 23.06.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 363 от 24.07.2023 г. по ч.гр.д. № 610/2023 г. на РС – Разлог и е осъдена Е.М.Р., гражданин на ***, родена на *** г., Булстат ***, с адрес в гр. *** да заплати на Етажна собственост на сграда „А“ на АПАРТ ХОТЕЛ „ЛЪКИ БАНСКО“, с административен адрес: гр. Банско, ул. „Кир Благо Тодев“ № 4-10, представлявано от управителя на ЕС „Туристическа компания“ ЕООД, ЕИК 101658319, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ПК 1233, ж.к. „Фондови жилища“ бл. 13, вх. „Б“, ет. 2, ап. 6, представлявано от управителя Й.Е.Д. сумата 2060,49 лв., представляваща сторени разноски в производството по делото.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба с вх. № 8861/30.07.2025 г., подадена от Е.М.Р., чрез адв. С. П., в качеството му на 1 особен представител, против Решение № 235 от 04.07.2025 г. по гр. д. № 452/2024 г. по описа на РС – гр. Разлог.
Обжалва същото като неправилно и незаконосъобразно и излага съображения в тази насока. Сочи, че ответникът се представлява от особен представител и няма как да представи доказателства, с които да е уведомил председателя на управителния съвет /управителя/ за отсъствието си, с оглед прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 3 и ал. 3 от ЗУЕС в редакцията, действала до 2023г., поради което всички съображения на РС в тази насока били неправилни.
На следващо място твърди, че от представената справка от органите на МВР е видно, че лицето Расулова не е влизала на територията на страната през 2022 г. и е била в обективна невъзможност да ползва имота си, след като не е влизала на територията на страната. Твърди, че ответницата е отсъствала и не е ползвала имота си, тъй като същата не е присъствала на общото събрание, на което е взето това решение за заплащане на такса поддръжка в този размер и не е оспорила в срок протокола от проведеното общо събрание, а изпратените съобщения не били получавани от нея.
Сочи, че след като е доказано отсъствието на ответницата от територията на страната, то не е било необходимо да уведомява за това обстоятелство председателя на управителния съвет /управителя/ за да намери приложение цитираната разпоредба, в действащата към онзи момента нейна редакция.
Твърди, че при направено възражение, че ответницата е отсъствала и не е ползвала имота си, не е нейно задължението /на страната направила възражението/ да доказва този факт, тъй като тежестта на доказване лежи върху страната, която твърди, че ответницата е ползвала имота си, респективно следва да заплаща такса към ЕС.
Моли да бъде отменено атакуваното решение като неправилно и незаконосъобразно.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Етажна собственост на сграда „А“ на АПАРТ ХОТЕЛ „ЛЪКИ БАНСКО“, с административен адрес: гр. Банско, ул. „Кир Благо Тодев“ № 4-10, представлявано от управителя на ЕС „Туристическа компания“ ЕООД, ЕИК 101658319, със седалище и адрес на управление: гр. София, ПК 1233, ж.к.
„Фондови жилища“ бл. 13, вх. „Б“, ет. 2, ап. 6, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна, като изцяло се споделят мотивите на първоинстанционния съд.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивата жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и писмения отговор страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква 2 задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивните жалби не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер на проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.
НАСРОЧВА делото за 17.02.2026 г. от 10:55 часа, за която дата и час страните да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес . Същото задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
С ъ д ъ т ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал.
9 от ГПК.
3
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност: да се спести време; да се намалят разходите по разрешаването на спора; да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява интересите и на двете страни; да се подобрят отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да продължат; да запазят имиджа и тайните си; обичайно се изпълнява доброволно; за да се започне медиация, няма значение на каква фаза е делото.; медиация можете да се проведе както на първа, така и на втора инстанция.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване, ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 4
----- следващ документ -----
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 1204 гр. Благоевград, 18.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:
РОСИЦА ВЕЛКОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20251200501311 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 235/04.07.2025 г. по гр. д. № 452/2024 г. по опис на РС – Разлог е прието за установено, че Е.М.Р., гражданин на ***, родена на *** г., Булстат ***, с адрес в гр. ***, дължи на Етажна собственост на сграда „А“ на АПАРТ ХОТЕЛ „ЛЪКИ БАНСКО“, с административен адрес: гр. Банско, ул.
„Кир Благо Тодев“ № 4-10, представлявано от управителя на ЕС „Туристическа компания“ ЕООД, ЕИК 101658319, със седалище и адрес на управление: гр. София, ПК 1233, ж.к. „Фондови жилища“ бл. 13, вх. „Б“, ет. 2, ап. 6, представлявано от управителя Й.Е.Д. сумата от 5 524,68 лв. с ДДС, представляваща дължими такси за поддръжка и управление на общите части на сграда „А“ на АПАРТ ХОТЕЛ „ЛЪКИ БАНСКО“ за 2022 година, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 23.06.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 363 от 24.07.2023 г. по ч.гр.д. № 610/2023 г. на РС – Разлог и е осъдена Е.М.Р., гражданин на ***, родена на *** г., Булстат ***, с адрес в гр. *** да заплати на Етажна собственост на сграда „А“ на АПАРТ ХОТЕЛ „ЛЪКИ БАНСКО“, с административен адрес: гр. Банско, ул. „Кир Благо Тодев“ № 4-10, представлявано от управителя на ЕС „Туристическа компания“ ЕООД, ЕИК 101658319, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ПК 1233, ж.к. „Фондови жилища“ бл. 13, вх. „Б“, ет. 2, ап. 6, представлявано от управителя Й.Е.Д. сумата 2060,49 лв., представляваща сторени разноски в производството по делото.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба с вх. № 8861/30.07.2025 г., подадена от Е.М.Р., чрез адв. С. П., в качеството му на 1 особен представител, против Решение № 235 от 04.07.2025 г. по гр. д. № 452/2024 г. по описа на РС – гр. Разлог.
Обжалва същото като неправилно и незаконосъобразно и излага съображения в тази насока. Сочи, че ответникът се представлява от особен представител и няма как да представи доказателства, с които да е уведомил председателя на управителния съвет /управителя/ за отсъствието си, с оглед прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 3 и ал. 3 от ЗУЕС в редакцията, действала до 2023г., поради което всички съображения на РС в тази насока били неправилни.
На следващо място твърди, че от представената справка от органите на МВР е видно, че лицето Расулова не е влизала на територията на страната през 2022 г. и е била в обективна невъзможност да ползва имота си, след като не е влизала на територията на страната. Твърди, че ответницата е отсъствала и не е ползвала имота си, тъй като същата не е присъствала на общото събрание, на което е взето това решение за заплащане на такса поддръжка в този размер и не е оспорила в срок протокола от проведеното общо събрание, а изпратените съобщения не били получавани от нея.
Сочи, че след като е доказано отсъствието на ответницата от територията на страната, то не е било необходимо да уведомява за това обстоятелство председателя на управителния съвет /управителя/ за да намери приложение цитираната разпоредба, в действащата към онзи момента нейна редакция.
Твърди, че при направено възражение, че ответницата е отсъствала и не е ползвала имота си, не е нейно задължението /на страната направила възражението/ да доказва този факт, тъй като тежестта на доказване лежи върху страната, която твърди, че ответницата е ползвала имота си, респективно следва да заплаща такса към ЕС.
Моли да бъде отменено атакуваното решение като неправилно и незаконосъобразно.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Етажна собственост на сграда „А“ на АПАРТ ХОТЕЛ „ЛЪКИ БАНСКО“, с административен адрес: гр. Банско, ул. „Кир Благо Тодев“ № 4-10, представлявано от управителя на ЕС „Туристическа компания“ ЕООД, ЕИК 101658319, със седалище и адрес на управление: гр. София, ПК 1233, ж.к.
„Фондови жилища“ бл. 13, вх. „Б“, ет. 2, ап. 6, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна, като изцяло се споделят мотивите на първоинстанционния съд.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивата жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.