Разпореждане № 551 от 19.02.2026, Районен съд - Разград
- Съд
- Районен съд - Разград
- Дело
- Частно гражданско дело 162/2026
- Вид
- Разпореждане № 551
- Подписан
- 19.02.2026
- Състав
- СИЛВИНА ДАЧКОВА ЙОВЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 551 гр. Разград, 19.02.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Частно гражданско дело № 20263330100162 по описа за 2026 година и взе предвид следното:
Производството е по чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.
Депозирано е заявление от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД срещу З. К. К. за задължения по Договор за кредит № 3177227 с „Кредисимо“ за следните суми: главница в размер на 4 090,34 EUR ведно със законна лихва от 22.01.2026 г., договорна лихва в размер на 1 017,19 EUR за периода от 09.05.2025 г. до 03.12.2025 г., мораторна лихва в размер на 38,56 EUR за периода от 21.06.2025 г. до 03.12.2025 г., възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 86,44 EUR, мораторна лихва в размер на 7,78 EUR за периода от 21.06.2025 г. до 03.12.2025 г. за периода от 21.06.2025 г. до 03.12.2025 г., както и разноските по делото.
Във връзка с дадени от съда указания, заявителят при редовно връчено съобщение, не е изпълнил дадените от съда указания.
За да се произнесе, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 09.05.2025 година длъжникът З. К. К., сключил Договор за кредит № 3177227 с „Кредисимо“ за сумата от 8000,00 лв., като се съгласила да я върне 24 броя вноски в срок до 20.05.2027 г., съгласно Приложение № 1 Погасителен план, а именно при фиксиран годишен лихвен процент 49,65 % и годишен процент на разходите по в размер на 63,21 %. Длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка забавена погасителна вноска, съгласно Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на заемодателя. На същата дата длъжникът сключил Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството-заявител „Ай Тръст“. Съгласно този договор заявителят сключил договор с „Кредисимо“, съгласно който отговаря пред „Кредисимо“ солидарно с длъжника за неговите задължения по договора за кредит и приложенията към него. Длъжникът договорил възнаграждение в размер на 4060,00 лева, платимо на 24 вноски в срок до 20.05.2027 г. (падежните дати са тези, посочени и по вноските на договора за кредит). Длъжникът не изпълнил в срок три погасителни вноски 1 по Договора за кредит, което съгласно Раздел Х чл. 3.1 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, станало основание за обявяване на Договора за кредит за предсрочно изискуем. В изпълнение на чл. 12 от Раздел IV на общите условия кредитът бил обявен за предсрочно изискуем от Кредисимо посредством изпращане на съобщение посочения в договора за кредит от длъжника негов електронен адрес за кореспонденция на 08.12.2025 г.
Длъжникът не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит и „Кредисимо“ поканили заявителя да заплати всички изискуеми задължения на длъжника на 09.12.2025 г. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство АЙ ТРЪСТ изпратили уведомление до длъжника на 09.12.2025 г., с всички дължими суми и предстоящо плащане от „Ай Тръст“. На 10.12.2025 г. заявителят погасил дължимите от длъжника на „Кредисимо“ суми, а именно: 4 090,34 EUR (главница) по договора за кредит; 1 017,19 EUR (договорна лихва) за период 09.05.2025 г. до 03.12.2025 г.; 38,56 EUR (обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава). На 10.12.2025 г. заявителят уведомил по електронна поща длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на дружеството-заявител в правата на кредитора „Кредисимо“, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер 86,44 EUR, ведно със сумата от 7,78 EUR, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Длъжникът не заплатил заплатените от поръчителя суми, както и изпълнил задължението си за плащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, с оглед на което и съобразно чл. 8, ал. 6 от договора за предоставяне на поръчителство заявителят претендира и сумата от 7,78 EUR, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Договорът, на който заявителят се позовава, изпълнява характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.
1 ЗПК, който гласи, че това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, т. 1 и т. 2 от ГПК – да съдържа всички необходими данни за индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане и за установяване на изискуемостта му.
2
Същевременно съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Видно от представените материали по делото, за процесното правоотношение е приложим ЗПК, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Съдът намира, че от представения договор за потребителски кредит би могло да се изведе обоснована вероятност за недействителност на същия по смисъла на чл. 22 ЗПК. Основание за този извод е, че съгласно § 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. За клаузи, с които се предвиждат възнаграждения, респ. такси за различни услуги или за неизпълнение на главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована вероятност да са неравноправни, имащи за цел единствено да заобиколят императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 от ЗПК. В случая при отпуснат кредит в размер на 8000 лв., длъжникът следва да върне 16979,60 лева (със заплащане на предоставеното възнаграждение на поръчителя). В Решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С-714/22 г. се сочи, че годишния процент на разходите следва да са включени всички разходи по чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48, вкл. за лихва, комисионни, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги свързани с договора за кредит, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия. С оглед посоченото в т. 9.2 от ОУ, изводът на съда е, че кредитът без обезпечение не се предоставя при същите условия като този с обезпечение.
Плащането на възнаграждението за поръчителство обаче не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР, въпреки че е включен в общия дълг и месечните вноски. Имайки предвид посоченото, изводът на съда е, че посоченият в договора ГПР не отразява действителния, поради което е нарушено изискването на чл. 11, т. 10 ЗПК. Процесният договор е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност, в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания.
Действително заявителят претендира главница в размер на цялата усвоена сума, но претендира възнаграждение за поръчителство в размер 3 значително по-малък размер от договорения с длъжника. При това положение и доколкото заявителят не е изпълнил указанията на съда да посочи всички плащания на длъжника във връзка с договора за кредит и сключения въз основа на него договор за поръчителство, съдът не е в състояние да присъди сумата, представляваща разлика между предоставената главница и погасените от длъжника суми. Съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, предходният кредитор е бил длъжен да представи на новия всички документи, които доказват вземането му, вкл. и размера му.
С оглед горното заповедният съд приема, че указанията му не се изпълнени, не е ясно размера на вземанията и как е формиран този размер, поради което заявлението следва да се отхвърли.
Не следва да се дават на заявителя указания за предявяване на осъдителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като заявлението се отхвърля като нередовно.
С оглед изхода на делото на заявителя не следва да се присъждат разноски, на основание чл. 78 ГПК.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, Районен съд – Разград
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1463, общ.
Столична, обл. София (столица), р-н Триадица, бул. "Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от Ива Михайлова Шаламанова, за издаване на заповед за изпълнение срещу З. К. К. с ЕГН********** с настоящ адрес: гр. Варна, ***, ап. 15, общ. Варна, обл. Варна, за заплащане на следните суми, дължими във връзка с Договор за потребителски кредит № 3177227/09.05.2025 г. между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД и Договор за предоставяне на поръчителство между длъжника и „Ай Тръст“ ЕООД.: главница по договора за кредит в размер на 4 090,34 EUR ведно със законна лихва от 22.01.2026 г., договорна лихва по договора за кредит в размер на 1 017,19 EUR за периода от 09.05.2025 г. до 03.12.2025 г., мораторна лихва във връзка с договора за кредит в размер на 38,56 EUR за периода от 21.06.2025 г. до 03.12.2025 г., възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 86,44 EUR, мораторна лихва във връзка с договора за предоставяне на поръчителство в размер на 7,78 EUR за периода от 21.06.2025 г. до 03.12.2025 г. за периода от 21.06.2025 г. до 03.12.2025 г., както и разноските по делото.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя на основание чл. 413, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4
5