Решение № 158 от 11.02.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Варна, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Филипа Н. Атанасова като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20253110204976 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Б. И. К. от гр.Варна срещу Наказателно постановление № 592/16.10.2025г. на зам. кмета на Община Варна, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178е от ЗДвП.

Жалбоподателката изразява несъгласие с обжалваното наказателно постановление, което намира за незаконосъобразно поради противоречие с процесуалните правила и материалния закон, а също и за необосновано и несъответно на действителната фактическа обстановка. Отрича да е управлявала описания в НП автомобил на процесната дата и твърди, че превозното средство е паркирано от друго лице. Изтъква, че не познава свидетеля, вписан в акта, който съответно не би могъл да я посочи като водач.

Оспорва статута на тротоар на мястото на паркиране и твърди, че същото представлява парцел частна общинска собственост, предназначен за комплексно застрояване. Привежда доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилно посочване на водача на автомобила, липса на доказателства в АУАН и в НП, несъответствие между акта и наказателното постановление, неизясняване на фактическата обстановка и ненадлежно конкретизиране на мястото на претендираното нарушение. Поддържа и че материалният закон е приложен неправилно.

1

Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява лично, като поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание и в представен писмен отговор обосновава твърдения за законосъобразност на наказателното постановление и моли за неговото потвърждаване. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

Жалбоподателката притежавала лек автомобил марка „Сеат“ с рег. № ****. На 30.04.2025г. около 11,53 ч. лице от мъжки пол паркирало автомобила върху тротоар пред магазин, намиращ се на ул.“***“ №53а в гр.Варна.

Свидетелят Д. Н., който се намирал на посоченото място с малолетното си дете, бил принуден да се премести, за да направи място на превозното средство. Той преценил, че автомобилът е паркиран неправилно и го заснел, след което подал сигнал до Община Варна, като предоставил и снимките, отразяващи нарушението.

Проверката на изложените в сигнала обстоятелства била възложена на св.К. М. Т.- командир на отделение в сектор „Общинска полиция“, отдел ОП към ОД на МВР-Варна. Свидетелят снел сведение от подателя на сигнала, след което установил, че автомобилът е собственост на жалбоподателката К. и я поканил да се яви за съставяне на АУАН. След явяване на жалбоподателката, на 15.08.2025г. св.Т. й съставил акт за установяване на административно нарушение за това, че е паркирала процесния лек автомобил върху тротоар, на неопределено от собственика на пътя или администрацията място. Актът бил съставен в присъствието на К., бил предявен и подписан с общи възражения.

Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но след извършена проверка за статута на мястото на извършване на нарушението, били счетени за неоснователни от наказващия орган.

Въз основа на съставения акт на 16.10.2025г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което се приемало, че жалбоподателката е паркирала автомобила си върху тротоар на неопределено от собственика или от администрацията място и й била наложена глоба в размер на 50,00 лв. за извършено нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП.

2

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелите К. М.

Т. и Д. Н. Н., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на св.Н., който лично е възприел местонахождението на паркирания автомобил и неговия водач, като предоставя необходимата за изясняването на делото информация.

От особено съществено значение за установяването на фактите по делото е приложената в качеството на веществено доказателство фотоснимка, отразяваща извършеното нарушение, на която ясно са видими както регистрационният номер на автомобила, така и разположението му върху място, оградено с бордюр и настлано с плочи.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл.

42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актът и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, видно от приложените Заповед №4079/23.11.2023г. и Заповед № 0128/24.01.2024г., двете на кмета на Община Варна, в шестмесечния преклузивен срок. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си.

По отношение конкретните доводи, наведени с жалбата, съдът намира следното:

Мястото на нарушението е конкретизирано в достатъчна степен, като са посочени ясно градът, улицата и номерът на сградата, пред която е паркиран автомобилът. Нормативната уредба не изисква мястото на нарушението да бъде индивидуализирано посредством посочване на координати или ПИ и следователно не е налице несъответствие с процесуалните правила.

3

Самоличността на водача, управлявал автомобила, е въпрос по същество и касае наличието или липсата на административно нарушение, осъществено от конкретно лице. Поради това посочването на жалбоподателката като водач на процесното МПС не представлява процесуално нарушение, като въпросът дали отговорността й е ангажирана правилно следва да се реши с крайния съдебен акт по делото. Доводите за неизясненост на фактическата обстановка също не налагат извод за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила. Фактическите твърдения на наказващия орган са ясни в достатъчна степен, като евентуалното им несъответствие с обективната действителност не представлява процесуално нарушение, а може да доведе до необоснованост на наказателното постановление и до противоречието му с материалния закон. Трайна е също така съдебната практика, която приема, че е несъществено процесуално нарушение непосочване на доказателства, потвърждаващи НП по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Липсата на доказателства, а не посочването на доказателства, е от значение, защото отсъствието им води до недоказаност на твърдението на наказващия орган за съществуване на описаните факти в НП, съответно незаконосъобразност на НП. (Решение № 1861 от 11.10.2019 г. на АдмС Варна по к. а. н. д. № 1564/2019 г.). Не се констатира и несъответствие между съдържанието на акта и това на наказателното постановление. Напротив, в НП описанието на нарушението е идентично с това в съставения АУАН.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДП посочва, че за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Съгласно чл. 93, ал. 2 от ЗДвП, „паркирано“ е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От своя страна § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП дефинира „тротоар“ като „изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци“.

Предвид коментираните легални

4 дефиниции, като съобрази показанията на св.Н. и с оглед приложената фотоснимка, съдът приема, че процесният автомобил действително е паркиран на тротоар пред посочената в НП сграда. На фотоснимката ясно се вижда, че превозното средство е в покой на място, представляващо надлъжна ивица по протечението на пътното платно, издигната на по-високо ниво от последното, оградена с бордюр и покрита с различен вид настилка. Липсват каквито и да било причини процесното място да е оформено по този начин, ако то представлява част от пътното платно. Напротив, същото притежава всички признаци на тротоар по смисъла на цитираната по-горе разпоредба и очевидно е предназначено за движение на пешеходци.

Неоснователни са възраженията, изложени в жалбата, за липса на нарушение, тъй като мястото, на което е паркиран автомобила, принадлежи към поземлен имот ПИ ***, представляващ частна общинска собственост, а ПИ *** е с регулационно предвиждане за „второстепенна улица“, което обаче все още не е реализирано. От издадената от Община Варна справка, адресирана до жалбоподателката, е видно, че ул.“***“ представлява урбанизирана територия, част от територията на населеното място гр.Варна. Същата е част от второстепенната улична мрежа на града. Към настоящия момент няма разработен проект за ул.“***“, като съществуващата тротоарна настилка е изградена съгласно нормативната уредба към датата на изграждане. Тротоарите могат да бъдат приведени към действащата нормативна уредба, когато се приложи уличната регулация в пълния си обхват и се изготви инвестиционен проект. Аналогичен отговор е даден от Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ при Община Варна и на запитване от страна на наказващия орган. При това положение доводите, че липсва реално изградена улица и че мястото на претендираното нарушение не представлява тротоар, не могат да бъдат споделени. Улица „***“, включваща пътно платно и тротоари, е реално съществуваща второстепенна такава и отговаря на нормативните изисквания, действали към момента на изграждането й. При липсата на разработен проект за ул.“***“, към момента същата не следва да съответства на действащата нормативна уредба. Следователно преценката дали мястото на паркиране представлява тротоар следва да се извърши въз основа нормата на § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП, като по изложените по-горе съображения съдът приема, че автомобилът действително е паркиран върху тротоар.